Войната на Плимсол за товарната марка на корабите

Самуел Плимсол е човекът оставил след себе си спомен върху борда на всеки търговски кораб – символът за товарната марка.

През 1867 г. богатият корабособственик и директор на застрахователно дружество в Нюкясъл, Джеймс Хол, писал в една от своите статии: „Като резултат от значителното нарастване на броя на нещастните случаи с кораби в морето сумата на застраховките изплащани на корабособствениците, се е удвоила в сравнение с отпреди 20 – 30 години и ако по-рано застрахователите са трупали състояние, сега това стана губещ бизнес“ Джеймс Хол обяснявал това с факта, че английските кораби не притежавали необходимите мореходни качества, командвали се от неграмотни офицери и се претоварвали свръх всякаква норма. По-късно той написал във вестник „Таймс“: „Ние можем да твърдим, че за 1867 г. броят на загиналите в морето британски кораби е възлязъл на 2090 или почти по шест кораба на ден“.

През 1869 г. Камарата на общините на Британския парламент обсъждала поредния закон за търговското корабоплаване. Представителите на търговската палата на Нюкясъл, Хол и Дъглиш, внесли за разглеждане законопроект, който предлагал да се ограничи газенето чрез товарна марка, която би се определяла от корабостроителя, инспектор на Лойд (или на Ливърпулската асоциация на застрахователите) и инспектор на търговията на Великобритания. Камарата на общините отхвърлила представения законопроект, при което Хол заявил: „Учудващ е не фактът, че загиват такъв голям брой кораби, а това че този брой е толкова малък“.

През 1870 г. Хол представил своите съображения относно методите за ограничаване на газенето на корабите на представителите на лондонската търговска палата. Там те били проучени, приети и предадени за по-нататъшно разглеждане в Управлението на търговията, което от своя страна побързало да ги представи в парламента с молба Камарата на общините да разгледа въпроса за максимално допустимото газене на корабите.

През 1871 г., след като обсъдил предложенията на Джеймс Хол, парламентът се ограничил с издаването на декрет, съгласно който в английските пристанища били назначени чиновници, задължението на които било да регистрират по марките газенето на всеки британски кораб, излизащ от пристанището. Така англичаните само повторили това, което отдавна били направили древните венецианци с учредяването на длъжността скрибанус. Декретът не предвиждал никакви ограничения за газенето на кораба и корабособствениците, чиято алчност надделявала над благоразумието, продължили да определят височината на надводния борд.

От въпроса за претоварването на корабите, повдигнат в парламента, се заинтересувал Самуел Плимсол, член на парламента от графство Дерби. През 1872 г. Хол дал на Плимсол своите записки за аварийността на търговския флот на Великобритания. Въз основа на тях през 1873 г. Плимсол издал книгата „Нашите моряци“. В нея била представена изключително мрачната картина на тогавашното корабоплаване в Англия. Книгата имала огромен ефект върху общественото мнение и правителството се принудило да назначи т.н. Кралска комисия за немореходните кораби. След няколко месеца комисията заключила, че не е в състояние да разработи правила за ограничаване на газенето на корабите и че всякакъв закон за минимално допустимата височина на надводния борд би бил „злонамерен по отношение на корабособствениците“.

Таблиците за определяне на височината на борда на кораба се появили в Англия през 1874 г., когато били одобрени изчисленията на Бенжамин Мартел, главен инспектор по корабоплаване в застрахователното дружество на Лойд. Те получили именованието „Таблици на Мартел“.

Плимсол не се отказал и продължил борбата си за безопасност на търговските кораби. Най-яростните му противници били представителите на собствената му партия на либералите. Това били предимно едрите корабособственици, за които въвеждането на закон за норми на товарене на корабите било финансово неизгодно.

През лятото на 1875 г. Плимсол внесъл в парламента законопроект, който давал на правителството широки права за надзор над търговските кораби. В него се предвиждало всеки британски кораб, който превозва товари, да има указател за допустимото газене, който да се определя не от корабособственика, а от класификационния орган. Дебатите по законопроекта били изключително бурни, а Плимсол бил обвинен в оскърбяване на Камарата на общините и отстранен от парламента за една седмица. Скандалът привлякъл вниманието на обществеността и Плимсол получил популярност, най-вече сред английските моряци. На 14 август 1876 г. след поредните дебати законопроектът за товарната марка бил утвърден. Всички английски кораби с регистрова вместимост над 80 т., освен корабите от крайбрежното плаване, риболовните и спортните кораби, били длъжни да имат по двата си борда нанесена палубна линия и кръг с хоризонтална черта през средата, които да посочват допустимото газене. Но правото да се нанася товарната марка било оставено на корабособствениците. Безполезността на този закон била потвърдена от фактите. Само през 1882 г. в морето потънали 548 британски кораба с 3118 моряци на борда.

Корабособственик от Ливърпул, показвайки своето пренебрежение към новия закон, нарисувал товарната марка на комина на своя параход.

Едва през 1890 г. Британският парламент издал закон, съгласно който височината на надводния борд се определяла не от корабособственика, а от държавен орган.

Моряците започнали да наричат закона за товарната марка „Закон на Плимсол“, а англичаните го споменавали като човекът оставил след себе си спомен върху борда на всеки търговски кораб.

Как „Законът на Плимсол“ за товарната марка се превърнал в международен стандарт, може да прочетете ТУК

Това е четвъртата от общо 5 статии в поредица посветена на товарната марка. Вижте още:

Трагичната гибел на „Вестрис“ и конвенцията за товарната марка
Какво е товарна марка на кораба?
Товарната марка и надводният борд в древността
Как британски закон за товарната марка станал международен стандарт?