Трите войни между Англия и Нидерландия за морско господство през XVII век

Автор: Иван Попов

Увод:

Началото на XVII в. настъпва в Европа с големи промени, в сравнение с предния. Испания и Португалия до миналия век имат надмощие и превъзхождат останалите в мореплаването. Завладяли са много територии в Африка, Азия и Новия свят. В началото на XVII век двете държави западат и тяхното място заемат новоосвободилата се Нидерландия и Англия. Те са водещите държави в Европа през XVII в. и това неминуемо довежда до тяхното противопоставяне. Водят се три войни, в които Англия надделява и взема превъзходство по море. След тях тя става водеща държава в Европа и първа колониална сила.  

Преди това има определяне на границите на влияние и териториите, на които всяка от тях може да се разпростира са определени. След завръщането на Колумб в Европа, борбата за новите земи, водена между Испания и Португалия, е уредена през 1494 г. с договора от Тордесиляс. Папа Юлий II, който е испанец разделя света по свое осмотрение в полза на Испания. Договорът определя разделителната линия Inter caetera установена една година по-рано в була на папа Александър VI. Мислената линия пресича меридиално Атлантическия океан, като по настояване на португалската страна е преместен от 100 на 370 левги (1770 км,/ 1100 мили) западно от Кабо Верде – на картата е означен със съвременния меридиан 49°32″56″ западна дължина по Гринуич, който се нарича още „папския меридиан“. Новооткритите морета и земи на изток от тази линия се определят за владение на Кралство Португалия, а на запад — на Кралство Кастилия и Арагон (Испания). В действтелност се получава парадокс – за Испания остават големи територии, а за Португалия предимно острови. Испания, за да стигне до владенията си трябва да прекоси Атлантическия океан, който е на Португалия. През следващият век водещи морски сили стават Нидерландия и Англия. Те изместват испанците и португалците от много места. По отношение на разработка на колониите и усвояване на територията и ресурсите Англия и Нидерландия са различни от Испания и Португалия. Към колониалните империи малко по-късно се присъединява и Франция.

Малко уточнения:

– Кое е по-правилно да се казва – Холандия или Нидерландия? Името на държавата трябва да е Нидерландия. На английски език е The Netherlands. Обаче холандец, холандски е Dutch. При другите държави не се наблюдава разлика и прилагателното и названието на жителите на държавата се образуват от корена на названието, а не е отделно. Само при Нидерландия има употреба на пълния член „the“ Другата особеност е, че се използват двете имена на държавата – Холандия и Нидерландия, но преди няколко години се прие постановление, с което официалното и единствено название на държавата е Нидерландия (ниска земя). Холандия е название на две от деветте провинции в държавата. Общо провинциите са 12, като три са задвъдморски: Аруба, Кюрасао и Сара, част от Холандските антилски острови. Сара е обобщено име на няколко малки острови. Провинциите Холандия са най-богатите и най-развитите в икономическо отношение. През 1579 г. в Арас е сключен съюз между южните провинции, които искат примирие. Калвинистите от Седемте северни провинции сключват в гр. Утрехт свой съюз, а през 1581 г. обявяват независимостта си. Така Нидерландия е разделена и религиозно, и политически. На север възниква протестанската република Обединени провинции, а на юг – католическа испанска Нидерландия. Войната на Испания срещу Обединените провинции (наречени Холандия) продължава 30 години. През 1609 г. Филип III подписва примирие, с което признава държавата. Официалното признаване на Холандия става през 1648 г. с Вестфалския мирен договор. Другият парадокс е, че Холандия има две столици: Официална столица е Амстердам, но фактически много от институциите на страната и международни такива са със седалище Хага. Дори и монархът, сега крал Вилем-Алексндър, преди това за повече от сто години до 2013 г. кралица управлява от Хага. Холандия е разделена на сегашните си провинции през 1840 г. Прочутите градини с лалетата Кьокенхоф са в една от провинциите Холандия.

С оглед изложеното дотук излиза, че е по-правилно да казваме Нидерландия, отколкото Холандия. В разговорния език по-често използваме за име на страната на лалетата Холандия.

– Англия или Великобритания? Великобритания е название на Обединено кралство Великобритания след 1707 г. То се образува чрез обединяването на Кралства Шотландия и Англия. Договорът за съюз от 1706 на английски е ратифициран с Акт за уния през 1707 г., постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия остров Великобритания и заобикалящите го малки острови. Обединението не включва Ирландия, която остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона. Разглежданитте войни се водят преди 1707 г. и затова е по-правилно една от противопоставящи се страни да наричаме Англия. Новото кралство се подчинява на един парламент и едно правителство, разположени в Уестминстър.

Войните между Англия и Нидерландия през разглеждания XVII  в. са три от общо четирите. Последната е през 1780-1784 г.,  отдалечена е по време от предишните и затова не я разглеждам. Трите войни, които се водят между Нидерландия и Англия са: първата е през 1652-1654 г.; втората през 1665-1667 г.; а третата – през 1672-1674 г. Както се вижда те не са продължителни по време. Трите войни са общи и свързани помежду си по цел, признак, желание, театър на военните действия.

Състояние на двете държави през XVI-XVII в.:

Нидерландия: възходът на Нидерландия в политически и военен аспект се свързва с освобождението на провинциите от Испания след продължителна война и развитието на корабоплаването, търговията, производството. При крал Вилхелм Трети се подписва през 1713 в Утрехт мирен договор. Той остава в историята с това, че определя териториалните граници на водещите европейските държави след борбата за испанското наследство. Династията Орание-Насау е на власт в Нидерландия от XVI век. През XVI-XVII век държавата, която по това време включва и днешна Белгия, е най-гъсто населеният и прогресивен регион в Европа. Градове като Амстердам, Брюж, Гент и Антверпен са центрове на търговията и манифактурното производство, което довежда до сформирането на заможна средна класа. До преди този възход Нидерландия е била владение на Испания. Всъщност точно през 1566 г. в Нидерландия се вдига първата буржоазна революция, която едновременно е и национално-освободителна война за холандците. Нейното самочувствие и стремеж към самостоятелност намират израз в учението, което се разпространява благодарение на Мартин Лутер. В крайна сметка протестантството е насочено и срещу претенциите на Хабсбургите-католици, когато през 1566 започва националноосвободителната за нидерландците война срещу Испания за независимост на северните провинции. След войната всички провинции се обединяват.

След продължителни кървави боеве през 1581 г. в провинцията се обявява републиката, а Вилхелм е избран за губернатор. Наскоро след това обаче той е убит. Членовете на семейството по традиция биват погребвани в Бреда, но по това време градът още е в ръцете на испанците, поради което Вилхелм е погребан в Новата църква в Делфт. Оттогава насам всички членове на Оранската династия, включително всички холандски монарси, биват погребвани в същата църква. Всичко това позволява на републиката, състояща се от седем обединени провинции, да получи най-накрая независимост, което става чрез Вестфалския мирен договор от 1648 година. Католическият Юг (днешна Белгия) остава под управлението на Хабсбургите. Поначало Нидерландия е освободена като република, но по-късно се заменя формата на управление и досега е монархия. Будният дух на битките за освобождение и приказните богатства, които се стичат в страната от цял свят благодарение на най-голямата за времето си търговска флота, поставят началото на т. нар. „Златен век“ на Нидерландия.

Англия: крал Хенри VII (1485-1509) засилил и укрепил влиянието си чрез многобройния административен апарат в страната. Новата аристокрация, която той е създал, получила различни привилегии, титли, а позициите на старата аристокрация били ограничавани. Крал Хенри VII натрупал богатства и от някои права, произтичащи от короната. Такъв пример е възможността за опрощаване на различни престъпления срещу такса. Кралят на Англия съсредоточил в ръцете си цялата власт. Във вънншната политика той сключил мир с дългогодишния си враг – Испания и насочил военните действия към Франция.

Наследникът му, неговия син крал Хенри VIII (1509-1547), провеждайки линия на ограничаване на политическото влияние на бароните издал закон за забрана на многобройните феодални свити, които обличали ливреи на своите сеньори и разпалвали междуособици. Крал Хенри VIII забранил на бароните да разполагат с артилерия, като им разрешил да се въоръжават само с мечове, копия и лъкове. Той запазил Парламента, но ограничил функциите му главно в областта на финансите, като през последните 13 години от своето управление го свикал само два пъти. Кралят увеличил ролята на някои новосъздадени органи на управление, а редица стари закрил. Кралският съвет изместил различните камари. Трибуналът, наречен Звездна палата, заместил някогашния съд.

Хенри VIII е роден от брака на баща му с Елизабет Йоркска продължил да развива и укрепва кралския абсолютизъм. Новият монарх продължил реорганизацията на вътрешното управление, като я възложил на кардинал Уолси (1515 – 1530). След като получил специално разрешение от папа Юлий II през 1509 г. той се оженил за вдовицата на брат си Артър Екатерина Арагонска, потомка на могъщия род на Хабсбургите, сестра на краля на Испания Фелипе II. По-късно той я прогонил от дома си и на 30 юни 1532 г. се оженил за Ана Болейн (1507 – 1533). Само след една година той екзекутирал втората си съпруга. Развеждал се още няколко пъти и имал общо 6 жени. Хенри VIII застава начело на кралство Англия едва осемнадесетгодишен, бил с мощна фигура, с ярко изразени физически качества, красавец, спортист, ловец, образован теолог, покровител на изкуството и културата. От Парламента, който свикал през януари 1510 г., той поискал да гласува присъединяването на Англия към Свещената лига на Венеция и Испания за борба против Франция. Войната с Франция, която започнала още в 1511 г., протекла с противоречив резултат. Разгромяването на английския флот при Брест през април 1513 г. го накарало да извърши десант на английските войски от Франция във Фландрия. Английската армия разгромила френската през август 1513 г. при гр. Терлан и крал Хенри VIII си извоювал славата на победител. Наследен е от крал Едуард VI, Мария Тюдор и Елизабет Тюдор (1558 — 1603), известна още като Елизабет I.

Войните между Англия и Нидерландия:

Предизвикани са от търговско-икономическото и колониалното съперничество на двете силни държави през XVII в. – Англия и Нидерландия.

– Първа война 1652-1654 г.: Интересите на двете страни се срещат на много места: югозапад, в Азия, Америка, Африка, европейския (по-специално руския) пазар. Първта Англо-нидерландска война (1652-54) е обявена от Нидерландската република в отговор на приемането от Парламента на Закон за Навигация през 1651, насочени срещу холандската междинна търговия. Военната операция се провеждае не само в морските води около Англия и Холандия, но също така и в Средиземно море, в проливите, свързващи Балтийско и Северно море, Индийския океан. Военноморските битки (най-голямата – Плимут през 1652 г., Нюпорт – през 1652 и 1653, Портланд в 1653) завършват с различна степен на успех. Постепенно превъзходството на силите накланя везните към Англия, чиито флот с по-силен и установява блокада на нидерландското крайбрежие. Големи щети на Нидерландия са извършени от британците по търговските пътища. Съгласно Уестминстърския мирен договор (14 април 1654 г.), Нидерландия действително трябва да се примирява с навигационния закон. Когато през 1652 г. избухва Първата Англо-холандска война, бъдещият адмирал Мийхил де Рьойтер, макар и с доста резерви се завръща във флота и поема неформалния пост на комодор под командването на Маартен Тромп. Рьойтер е най-успешният адмирал в холандската история и може би най-забележителният военноморски командир за целия XVII век. Рьойтер е обичан от своите екипажи. Първата победа на Тромп е в битката при Плимут, където Рьойтер изненадващо побеждава английския флот под командването на Дьордж Айск. Следват битките при Кентиш Нок и Габард, в които за пореден път се проявява таланта му да командва.  След смъртта на Тромп в битката при Шефенинхен войната приключва. Де Вит, де факто лидер на Нидерландия, кани Рьойтер да поеме върховното командване на флота, но Мийхил отказва, заявявайки, че не е подходящ за поста. Въпреки това, през 1654 г. приема поста вице-адмирал и заедно със семейството си се мести в Амстердам през 1655 г. Накрая Нидерландия е принудена да подпише Уестминстърския мирен договор.

– Втора война 1665-1667 г.: Втората група Англо-Холандска война (1665-67) е обявена в Холандия през януари 1665, но всъщност започна още през 1664 след залавянето на британската военноморска експедиция на холандските колонии в Северна Америка – Ню Амстердам. Отново участва адмирал Рьойтер. Холандски флот под командването на адмирал Рьойтер печели при Дюнкерк (юни 1666), но е победен на нос Норт (август 1666). През юни 1667 г. холандският ескадрон блокира устието на р. Темза. На 31 юли 1667 г. се премества от Англия в Бреда, но връщайки се от Ню Амстердам е заловен край Суринам. Тъй като нидерландците са безпокоени също и от френски нашествия в Испанска Нидерландия, англичаните и нидерландците подписват Бредския мирен договор от 1667 г., но не преди нидерландския адмирал Мийхил де Ройтер да е унищожил една голяма част от английския флот на Темза. Договорено е англичаните да запазят нидерландските владения в Северна Америка (областта около сегашния Ню Йорк), а ще предадат Суринам на нидерландците. Също така ограниченията на Указа за мореплаването са облекчени.

– Трета война 1672-1674 г., известна като „гибелната война за Нидерландия“. Англия обявява война на Нидерландия, а Франция я последва. Франция, Кьолн и Мюнстер нахлуват в Републиката, а един опит на англичаните дебаркират на нидерландския бряг едва бил предотвратен. Когато през 1672 г. Франция, подкрепена от Англия започва третата Англо-Нидерландска война, Мийхил де Рьойтер отново застава начело на флота. Победите му над обединените англо-фреснски флоти при Солбей (1672г.), Схоонефелд (1673г.) и Тексел (1673г.) осуетяват опита на съюзниците да дебаркират в Холандия и изобщо за бърза победа. През 1673 г. новият щатхолдер Вилем III създава специално за де Рьойтер поста Лейтенант-Адмирал-Генерал.

През 1674 г. експедицията до Мартиника, водена от адмирал де Рьойтер се проваля заради болести, проблеми с времето и добре укрепената френска позиция. Де Рьойтер е най-успешният адмирал в холандската история и може би най-забележителният военноморски командир за целия XVII век. Победите му срещу англичани и французи са забележителни и утвърждават Нидерландия като водеща морска сила през XVII в. Две години по-късно, де Рьойтер поема на последната си експедиция. Начело на комбинирана холандско-испанска ескадра, Мийхил де Рьойтер  потегля към Месина, където местното население, подпомогнато от френски експедиционен корпус отхвърля испанската власт и заплашва да откъсне Сицилия от Испания. В две последователни битки холандците доказват своето предимство над французите, но не успяват да постигнат стратегическите си цели. В същото време е назначен нов наместник Вилем III. Във войната се намесва Франция, дори Нидерландия взема надмощие над Франция, но срещу две от Великите сили за времето си не успява. Английският владетел Чарлз II вкарва държавата във войната, като се договаря с тайните задължения с крал Луи XIV. По този начин се образува на англо-френски коалиция срещу Нидерландия. Изгладени се временно англо-френските противоречия и това довежда Англия до победен край във войната. Краят ѝ е отбелязан, както първата война между Англия и Нидерландия с Уестминстърския мирен договор от19 февруари 1674 г. С помощта на приятелски немски държавици, нидерландците успяват да дадат отпор на Кьолн и Мюнстер, след което подписват мир с тях, както и с Англия, през 1674 г. – През 1678 г. е сключен мир и с Франция, въпреки че испанските и немски съюзници се чувстват предадени от договора, подписан в Ниймеген. Окончателният край на военната кампания приключва през 1678 г.

Сред видните командири от двете страни, участвали във войните между Англия и Нидерландия са:

– за холандците: Маартен Томп (Maarten Tromp) и Мийхил де Рюйтер (Michiel de Ruyter) — двама от най-известните адмирали, чиито действия и тактически умения са решаващи в много сражения.

– за англичаните: Робърт Блейк (Robert Blake), принц Руперт и други командири, които развиват професионалните възможности на английския флот.

Изводи:

Войните между Англия и Нидерландия започват малко след смъртта на Вилхелм Орански (1650 г.) и омаломощават Нидерландия. Първата половина на XVII в. е нейният златен век. Много са случаите в световната история, когато една нова току-що освободила се държава изживява веднага своя възход: Вавилон, Арабския халифат, Османската империя, Монголската империя при Чингиз хан, а защо не и България по време на Първото царство при Аспарух и Тервел и при Второто царство при Асеневците. В крайна сметка Втората англо-холандска война подвърждава, че Англия, Франция и Холандската република имат статут на велики сили в онзи смисъл на дефиницията, който казва, че велика сила е такава държава, която има интереси в световен мащаб и разполага с ресурси да защитава тези интереси. Англия е победила „Непобедимата армада“ на Испания на 8 август 1588 г. в Ла-Манша. Минала е Английската буржоазна революция (1640-1648 г.) и първата война срещу Нидерландия започва при Английската република, т. е. двете сега кралства започват войната като републики. Изясняването на причините за Първата война изисква анализ на обстоятелствата довели до приемането на Навигационен акт от 1651 г. Гласуването на този закон, който безспорно е насочен срещу холандските икономически интереси, е мотивирано до голяма степен от провала на англо-нидерландските преговори за сключване на „близък съюз“. В този смисъл, избухването на войната през 1652 г. поражда въпроса, защо англо-нидерландската търговска надпревара която към този момент продължава вече четири десетилетия не ескалира до военен конфликт по-рано. По мое мнение, причината за това е, че до средата на века Англия не разполага с военен капацитет за да наложи доктрината за суверенитет над своите териториални води и да успее да надделее. Конкретният повод за започване на войните между двете държави е Навигационния акт. Причината да има втора и трета войни е, че първата война не завършва с пълна победа. След трите войни Нидерландия постепенно отслабва, но остава стабилна държава с отвъдморски територии. Англия се издига и започва да изгражда Британската колониална империя, достигнала зенита си в началото на XX в.

Заключение:

Причини за английската победа като цяло във войните: доброто управление и ръководство на военните действия; по-големия потенциал от жива сила и ресурси; превъзходство по отношение на корабите. За въоръжението – смятам, че е приблизително на едно ниво по време на водене на трите Англо-Нидерландски войни. Детайлите са важни – далекобойност на артилерията, маневреност на корабите, умения на командирите в боя. Краят на третата война бележи края на могъществото на Нидерландия и началото на издигането на Англия като водеща колониална сила. Англия по-късно ще осъзне, че на европейския континент трудно ще задържи задълго територии и ще насочи политическите и военните си действия в друга насока. Нидерландия ще остане колониална сила и една стабилна държава за дълго, намираща се между две от силните и многобройни европейски държави- Франция и Германия. Англичаните и нидерландците са дали названия на много морски термини на имена по корабите и лодките.

След четвъртата война двете държави не воюват, а на няколко пъти дори са съюзници. Основната причина за започване на войните е спора за морско преимущество и надмощие между две водещи държави. Колониалните интереси също се сблъскват, а след войните Нидерландия отстъпва територии. Англия методически налага своето не само над Нидерландия и Испания, но на много места по света. Има и други случаи, когато тя води по няколко войни, за да постигне своите целит: Опиумните войни срещу Китай, Англо-афганските войни и други. След войните в двете държави настъпват промени.

Литература:

1. Попов И. 01.2024 г., „Войните между Англия и Нидерландия през XVII в.“, списание „Океан“, бр. 1;
2. HistoryMaps: „Първа Англо-Холандска война 1652-1654“;
3. Миланова А., 2015 „Англо-холандските отношения през втората половина на XVII век (1652-1702), автореферат дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, стр. 25, 28, 29;
4. Петков П., 2001, „История на ниските земи. Белгия и Холандия“, стр. 70;
5. Гаврилов. Б, Миланова. А. 2014, „Между Марс и Меркурий. Англия и Холандия през Златния век (1579 – 1702).”, издание на СУ „Св. Климент Охридски“;
6. Леандро А., 2025, „Англо-холандските морски войни (XVII-XVIII в.)“, стр. 1.

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg

За Maritime Global

Maritime Global се реализира по идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното свободно време от инж. Филип Карагьозов. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.