Структура на българския календар

Автор: Иван Попов

Резюме:

Българският календар не е най-стария в света, но е най-точният. През 1976 г. Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО го призна за най-точния в света и го обяви за част от световното културно наследство. За календара не са известни много факти и не са запазени наименованията на сезоните, а само на месеците. Той е предшественик на Китайския календар, известен на нас повече от хороскопите и зодиите. Българският календар е слънчев, циклов, докато Китайският е лунен. Точността му е контролирана по движението на планетата Юпитер, която обикаля около Слънцето за 11,86 земни години. Толкова продължава годината на планетата. За 92 години Юпитер избързва с една земна година. За основа българите са взели числото 364, а не 365 или 360, както при останалите календари. Числото 364 се нарича „златно календарно число“. Дели се на 4, колкото са сезоните, 7, колкото са дните на седмицата, 12, колкото са месеците, 91, колкото са дните в тримесечието без остатък. При Българския календар имаме точност, близка до астрономическата и корекциите се правят по определена схема през годините.   

Общи положения:

Българският календар е разделен на четири сезона, имената на които не са запазени. Всеки сезон се състои от три месеца. Първият месец от сезона има продължителност 31 дена, а следващите два са по 30 дена. Така всички сезони са равни по дни – 91. Общият брой на дните става 364.

Имена на месеците:

алем (първи)
тутом (втори)
читем (трети)
твирем (четвърти)
вечем (пети)
шехтем (шести)
сетем (седми)
есем (осми)
девем (девети)
елем (десети)
елнем (единадесети)
алтом, елтем (дванадесети)
Имената на месеците са числителните редни имена (първи, втори, трети…)

Наименование на годините:

Дохс (свиня)
Сомор (мишка)
Шегор (вол)
Барс
Дван (заек)
Вер (змей, хала)
Дилом (змия)
Теку (кон)
Себек (маймуна)
Север (овца)
Тох (петел)
Етх (куче)

Китайският календар е съвсем близък до Българския. Той е въведен 2636 г. пр. Хр. от император Хуан Ди, когото наричат „Жълтия император“. Разликите между двата календара са следните:

• барсът е тигър, змея – дракон, а овцата и маймуната са разменени. Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл е под знака на една от петте стихии и има цвят:
• вода (черно), огън (червен), земя (жълта), дърво (синьо), метал (бял).

При китайския календар в поредицата метал и дърво са разменени. Дванадесетгодишните цикли се редуват: един път мъжки, следващия – женски. Тъй като елементите са пет един път елементът ще е в мъжкия цикъл, следващия – в женския. Така след 120 г. може да се повтори годината според животното, цвета и стихията. 60 земни години продължава един звезден ден. Слънцето при наблюдение от едно място описва елипса, на която пресечните точки са пролетното и есенното слънцестоене.

Интересно какво се случва нататък, за да станат дните 365, а на всеки четири години – 366. Годината по българския календар завършва на 22-ри декември. Денят 22-ри декември се е наричал Ени-алем (Еднажден¹ или Единак разговорно) и е бил нулев ден. Той не е влизал в месеците и не е влияел върху дните от седмицата. Бил е “нулев ден” и е имал специален статут. Еднажден е последният ден на годината, в който българите са празнували раждането на новото Слънце или раждането на Бог Слънце – Бог Сурва.

При високосните години се е поставял още един нулев ден, но през лятото – в края на шестия месец (шехтем), т. е. след 22-ри юни по Григорианския календар. Високосният ден се е наричал Ени-джитем. Схемата за добавяне на допълнителния 366-ти ден е следната: той се добавя на годините, делящи се на 4, но в 60-та, 120-та, 180-та години го няма. В 240-та го има, в 300-та – не, но в 600-та – да. По същата схема се продължава нататък през следващия 600-годишен цикъл, но след 6 такива цикъла в 600-ната година няма високосен ден. По този начин става изравняване на годините и корекция на календара. След 20160 г, което е една звездна година става пълно изравняване на календара.

Българската Нова година се е празнувала 3 дена: 21, 22 и 23 декември по Григорианския календар. По Нова година се е наблюдавало небето, по-специално трите основни звезди: Полярна, Мерак от съзвездието Голяма мечка и Арктур, алфа-звездата от Воловар, ходило се е на Капището и оттам се е наблюдавало  съзвездието Орион. Българите са вярвали, че техните предци са дошли от Орион на Земята. В годината Българския календар е имал три тридневни празници, наречени Средищни дни. Нова година е бил първият Средищен празник, другите са били в края на месец Твирем (21, 22 и 23 април) и около 23 август.

• на Първия Средищен ден са се изпълнявали ритуали, които са разпръснати в Григорианския календар от Игнажден до Богоявление. Сурвакането се е извършвало през нощта на Ени-алем срещу 1-ви алем, преди изгрев Слънце. Сутринта се е ходило до река или течаща вода и хората са си умивали очите: първо мъжете, подредени от най-възрастния към най-младия и после жените. Предния ден са оставяли съд, пълен с вода. През последния ден на годината всички подчинени народи са носили дарове, които се полагат на княза (годишен данък) чрез пратеници, които са били с маски и не са гледали към българския владетел.
• Вторият Средищен ден се е свързвал със женското начало – плодородието, раждането, цветята, новото начало.
• Третият е бил подвижен и с е обявявал след приключване на селскостопанската година, т. е. след прибиране на реколтата и след приключване на военните действия (ако е имало такива). След третия ден от третия Средищен празник се е свиквал боилски сбор, на който се провеждал (със сегашен термин казано „Стратегически преглед на войската“). Проверявало се е: въоръжението (двойнорефлексните лъкове и др.), състоянието на войниците, конете, бойните възможности. Вземали се решения дали и с кого ще се воюва и как ще се пази територията на България.

Средищните дни са били големите тридневни празници, а отделно през всеки месец е имало по един месечен празник, който е на поредния ден от месеца: 01.01., 02.02………12.12. Възшествието на престола на владетеля е било винаги на месечния празник, затова в Именника на българските ханове не е указан деня, а само месеца, например „ТЕРВЕЛ 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.“ – Тервел, управлявал 21 години, от рода Дуло, качил се на трона през годината теку (кон), месец твирем (април), по подразбиране на 4-то число.

Началото на Именника на българските ханове според историците се счита 26.03.153 (165) г. Това се потвърждава и от неговото начало – „Авитохол живя 300 години, родът му беше Дуло, а неговата година Дилом твирем“. Дилом е годината на змията, твирем е четвъртия месец. Превърнато към Григорианския календар означава периода 23.03 – 22.04. Възкачването на престола е на месечния празник – четвъртия ден от месец Твирем. Първият ден от месеца е 23.03, следва четвъртият да бъде 26.03. По този начин се получава засичане и се доказва, че денят, приет за начало на Именника е правилно изчислен.² Като се свържат трите основни звезди за българите на небето: Полярна, Мерак и Арктур с мислени линии и се продължат небосвода се разделя на три приблизително равни части. Оттук изразът „Каквото на небето – такова и на Земята“: трите Средищни дни делят календара на три приблизително равни части.

Дните от седмицата са изобразени на Седемлъчевата розета (снимка 2): Неделя – Слънце (сочи нагоре), Понеделник – Луна, вторник – Марс, Сряда – Меркурий, четвъртък – Юпитер, петък – Венера, събота – Сатурн. „В средата на Розетата има ухо за окачване на връв, а на обратната страна на Розетата е изобразен древният символ IYI (Ипсилон с двете хасти) познат още като символа на рода Дуло, символ имащ космическо и сакрално значение.“ Седмицата започва в неделя и по този начин срядата е средата на седмицата. Всеки сезон и година започват в неделя и завършват в събота. Имената на дните на седмицата при старите българи не са известни. 

Народни названия на месеците, запазени в малко видоизменен вид при нас и някои източни народи:

Просинец – януари
Сечен – февруари
Сух – март
Брезок – април
Тревен – май
Изок – юни
Червен – юли
Зарев – август
Руен – септември
Листопад – октомври
Груден – ноември
Студен – декември

В издаденият от мен, Светла Пенева и Йоана Пелова Български календар (снимка 3) обяснението за избраните символи на месеците е следното: алем (януари) – Знакът на управляващия род Дуло, тутом (февруари) – Мадарския конник, защото е основен символ за България, особено през Първото царство, читем (март) – Мартеницата, ясно защо, твирем (април) – медальонът на кан Омуртаг, защото умира от сърдечен удар на 13.04., вечем (май) – Кирилицата, защото тогава е създадена, празнува се на 24.05., шехтем (юни) – Нестинарки, защото са на св. св.  Константин и Елена по стар стил – 02.06., сетем (юли) – Седемлъчевата розета, няма обяснение, само този месец остана свободен, есем (август) – Двойнорефлексния лък, защото тогава е бил боилския сбор и се е вземало решение за предстоящи войни, девем (септември) – Тривъзленият ремък, защото в края на лятото всички трябва да са здрави, а този ремък не се е развързвал лесно, елем (октомври) – крепост Плиска, защото през октомври 1899 г. Карел Шкорпил я открива, елнем (ноември) – Канатица, защото са се изработвали и поставяли по местата след приключване на селскостопанската година (сега до Димитровден), алтом, елтем (декември) – Сурвакницата, защото тогава се е приготвяла и използвала за Нова година.

В края на последната страница е поставена част от текста на Търновския надпис на княз Омуртаг:

 „Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години“.

Една гатанка за Българския календар: “На един орех има 12 клона, 8 от тях имат по 30 листа, а останалите 4 – по 31, т.е. общо 364 листа. Всички са боядисани в зелено, а един друг не е оцветен и е на отделна малка клонка. Що е то?“

Заключение:

Българите в стари времена са наблюдавали небето и са отдавали голямо значение на астрономическите обекти. Те, както и други народи са имали познания в много области. Българите са създали календар, който е най-съвършен и точен. Той е слънчев, циклов, структуриран е така, че датите във всяка година се падат в един и същи ден от седмицата. Личи си дълбоката мисъл у съставителя на календара, както и при извършване на необходимите корекции, съобразени с видимото движение на Слънцето. Точността на календара е сверявана чрез наблюдение на движението на  видимата с просто око планета Юпитер, която са я наричали „Янкул“. Китайският календар е по-късен, заимстван от Българския със съвсем малки разлики. Отправна точка – 2026 г.: година на коня (теку), цвят – червен, знак – дърво, цикъл – мъжки или 2026 г. – мъжки червен огнен кон.

Литература:

1. Вълчев Й. 2008, „Древният български календар“, издателство „Тангра ТаНакРа;
2. Рашев Р. 1992, „За произхода на прабългарите“;
3. Съселов Д. 1957 „Българите отпреди две хилядолетия“;
4. Български календар 2025, издаден от Попов И, Пенева Св., Пелова Й.;
5. „Тайната на розетата от Плиска“;
6. „Именник на българските ханове“.

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg

1. Еднажден по звучене много прилича на Игнажден, който е на 20-ти декември, но двата дена нямат нищо общо.
2. Началото на Новата година при българите е бил 23-ти декември. Само че нулевият ден не се е броял и все едно е на 22-ри декември. Месеците Декември, Януари и Февруари имат общо 90 дена. Зимните месеци Алем, Тутом и Читем имат 91 дена. Получава се на 23-ти март да започва сезона Пролет. Така четвъртия ден от четвъртия месец Твирем се приравнява на 26-ти март по Григорианския календа.
3. Седемлъчевата розета е открита през 1961 г. в Плиска при разкопки, ръководени от проф. Станчо Ваклинов.