Откритията на капитан Джеймс Кук по време на трите околосветски експедиции

Автор: Иван Попов

Резюме

Капитан Джеймс Кук (1728-1779 г.) е роден на 27 октомври 1728 г. в английския град Мартън. Макар и от скромно семейство, той бързо доказва качествата си на мореплавател и взема активно участие във войната между Франция и Великобритания за Канада. През годините той ръководи три големи опознавателни експедиции около света. През тях прави много важни открития. На 13 юни 1755 година капитан Кук постъпва на служба във военноморския флот. При постъпването си във флота той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година – в боцман. От 29 юни 1756 година, след полагането на съответния изпит, Джейм Кук е произведен в щурман – първоначално на малкия кораб „Солби“, а през октомври 1757 година на фрегатата „Пемброк“. През своя живот капитан Джеймс Кук ръководи три околосветски експедиции, по време на които прави много открития на нови земи. Затова Кук е един от най-великите откриватели на нови земи, предимно в Южното полукълбо.

Ключови думи: мореплавател, Кук, откритие, капитан, експедиция, кораб.

Основна част

Джеймс Кук рано постъпва на служба на корабите. Първоначално е на „Херкулес“. Взема участие в Седемгодишната война (1755-1763) между Великобритания и Франция. През 1765 г. за кратко е изпратен в Хондураския залив с изследователска цел. Той съставя лоция на района. Малко преди да замине на своето първо околосветско пътешествие Джеймс Кук е повишен в чин „лейтенант“. По онова време светът очаква едно знаменателно астрономическо събитие – минаването на Венера пред Слънцето. Очакваното време да се случи е през 1769 г. Убедено, че наблюдаването на това явление ще може да стане успешно само от в Тихия океан, английското правителство решава да гласува доверие именно на Джеймс Кук. [1] За целта му е поверен корабът „Индевър“ (Endeavour – усилие).

През своя живот капитан Кук е извършил няколко плавания, но най-запомнящи са трите големи плавания, като първите две са продължили по три години. [1] Той умира на 14 февруари 1779 г. млад – на 50 години и половина.

Първо околосветско пътешествие

Извършва се през периода 1768-1771 г. Началото е на 26 август 1768 г. а завръщането – на 12 юли 1771 г. след почти тригодишно плаване. Корабът на капитан Кук се казва „Индевър“. Основната цел, поради която се състои плаването до Тихия океан е да се наблюдава преминаването на планетата Венера през слънчевия диск от остров Таити. Мореплавателите преминават Атлантическия океан, заобикалят нос Хорн и пристигат по график на остров Таити. Отчетените данни спомагат за по-точни изчисления на разстоянието между Земята и Слънцето. След наблюдаването на явлението капитан Кук се насочва към Нова Зеландия. Първоначално той смята, че Нова Зеландия е континент, но го обикаля и разбира, че е остров. Картографира източното крайбрежие на двата острова и изследва източното крайбрежие на Австралия. Протокът между двата новозеландски острова е наречен на неговото име. Експедицията се насочва към Индийския океан. След почти тригодишно околосветско пътешествие капитан Кук отива във Великобритания и представя своите изследвания. [3] Успехът при първото си околосветско пътешествие мотивира капитан Джеймс Кук за следващо, а също така и други мореплаватели и изследователи след него. След откриване на новите земи са изследвани климата, релефа, флората, фауната на новите земи. Австралия всъщност е открита от нидерландския мореплавател Вилем Янсон през 1606 г., но откритието е „забравено“ и капитан Кук отива да търси доказателства за съществуването на Южния континент. Повече от век и половина никой не е стъпвал на австралийска земя, въпреки че сега много народи претендират за откриватели на континента. Джеймс Кук фактически преоткрива Австралия и е втория европеец, който е отишъл на континента. На 4 май 2016 г. във вестник „Факти“ се появи статия „Откриха прочутия кораб на капитан Кук“. [2] Става въпрос точно за Индевър, с който той е осъществил първото си околосветско пътешествие за почти три години. Корабът е тримачтов, дълъг 29.77 м. Екипажът се състои от 98 моряци и включва много учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведа Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей и други Пътешествието се осъществява от запад на изток. По време на прехода има трудности: минава се през тесен проток, наречен по-късно на името на Кук, корабът при едно силно течение е изтласкан към скалите, но екипажът действа решително и го спасява, налага се да се справят с пробойна. Тропическата треска взема своите жертви – тридесет и един моряка не се връщат у дома. Експедицията на капитан Джеймс Кук е успешна във всяко отношение и той спечелва доверието на управляващите.

Второ околосветско пътешествие

Извършва се през периода 1772-1775 г. На 13 юли 1772 г. капитан Джеймс Кук се отправя на Второто си околосветско пътешествие от Плимут. Причината за повторното обикаляне на света e, че въпреки успешното изследване на земите около Австралия и Нова Зеландия Адмиралтейството във Великобритания не е напълно удовлетворено. Англичаните имат информация, че техния основен противник в овладяването на нови отвъдморски територии е организирала цели три експедиции. Целта им е да търсят Южния континент, които предполагат, че съществува.

„Испанците откриха Южна Америка, холандците – Австралия, време е англичаните да открият Южния континент“ [5]

Поради това се решава незабавно да бъде подготвена и изпратена нова експедиция под ръководството на Кук, която да се заеме по сериозно с издирването на Южния континент. През XVII-XVIII в. всички са вярвали, че на юг има голям континент, който да уравновесява Земята. Втората експедиция включва два кораба – „Резолюшън“ (Resolution – решение) и „Адвенчър“ (Adventure – приключение). В състава на експедицията са  включени близо 40 учени, които допринасят изключително много за изследователския характер на втората експедиция. На Кук е връчен специално изработен, много прецизен и скъп за времето си хронометър, използването на който по време на плаването допринася за точното определяне на географската дължина на новооткритите географски обекти. Както се вижда Адмиралтейството възлага големи надежди при второто си голямо пътешествие капитан Джеймс Кук да открие и разучи тайнствения Южен континент. По време на пътешествието корабите за първи път преминават Южния полярен кръг и срещат айсберги. Открити са много острови и атоли в Тихия океан, по-големи от които са Нова Каледония, Пасха и Ниуе. Пътуването на юг е изключително успешно. Капитан Кук доказал, че не съществува голям Южен континент, разположен по-на юг от Австралия и Нова Зеландия. Постигнати са успехи в географията, картографирането, изследването, открити са много нови земи. След завръщането си Кук е повишен в звание „капитан I ранг“. Пътешествията на капитан Джеймс Кук дават начало на изследванията на южната част на Тихия океан, а впоследствие и на Южния полюс. В действителност Нова Зеландия, също както Австралия е открита преди повече от век от нидерландския мореплавател Абел Тасман, но не е проучена. За капитан Кук е писано подробно в книгата на Николай Чуковски „Капитани на фрегати“ как от обикновен млад юнга се издига до уважаван капитан. Във втората експедиция на капитан Кук участват около 200 души. След завръщането си капитанът е много популярен. Става член на Кралското географско дружество. (Royal Society) Според мнението на много хора по време на втората експедиция по света са направени най-много открития. Картографирано е крайбрежието на архипелага Огнена земя на юг от Южна Америка. Най-южната точка, до която достигат двата кораба е на 71º10‘S. На връщане към Великобритания Кук навлиза в Индийския океан, а не минава по прекия път покрай Южна Америка. След завръщането си Кук пише:

„Аз обиколих сега Южния океан във високите ширини и го пресякох по този начин, че не остана пространство, където би могъл да се намира континент, освен близо до полюса, в места недостъпни за плаване. Два пъти посетих тропическите води на Тихия океан и не само уточних някои предишни открития, но направих и много нови… По този начин аз си давам сметка, че поставените ми задачи съм ги изпълнил напълно; южното полукълбо е достатъчно изследвано и е сложен край на по-нататъшните търсения на Южния континент, който в протежение на две столетия нееднократно е привличал вниманието на морските държави и все още привлича вниманието на географите. Аз няма да отричам, че близо до полюса може да се намира континент или земя със значителни размери. Напротив, аз държа на мнението си, че такава земя там има и вероятно ние сме видели част от нея. Ужасните студове, множеството айсберги и обширното пространство плаващи ледове – всичко това е доказателство, че земя на юг трябва да има и че тази южна земя трябва да се намира или простира далеч на юг. Ако някой има необходимата решителност и упорство, за да разреши този въпрос и проникне далеч на юг повече от мен, аз няма да завиждам на славата му за неговите открития. Но трябва да кажа, че откриването на тази земя няма да допринесе голяма полза на човечеството.“ [4]

Второто околосветско пътешествие приключва със завръщането на корабите „Резолюшън“ и „Адвенчър“ на 30 юли 1775 г.

Трето околосветско пътешествие

Извършва се през периода 1776-1779 г. По време на това пътешествие капитан Кук умира на Хавайските острови. Третото околосветско плаване на Кук е започнало през 1776 г. Преди потеглянето Кук е бил назначен на брегова длъжност за управител на област. Когато узнава, че се подготвя експедиция за търсена на Северозападния път над Азия той пише до Адмиралтейството писмо. Получава одобрението благодарение на свършеното преди това по време на експедициите. С корабите „Резолюшън“ и „Дискавъри“ (Discovery – откривател) британците трябвало да намерят Северозападния проход: воден път на север от Канада, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Кук плава на „Резолюшън“, който е (със съвременен термин казано) флагмана. На „Дискавъри“ капитан е Чарлс Кларк.  Заобикаляйки Южна Африка, моряците отплавали до Нова Зеландия и оттам се насочили на север, откривайки по пътя си Хавайските острови. На тях Кук дава името Сандвичеви острови по името на лорд Джон Монтагю, граф на Сандвич, който осигурява средствата за това начинание в знак на благодарност. След 1840 г. островите се казват „Хавайски“, както е местното им название. На 21 август 1959 г. със законопроект на президента Дуайт Айзенхауер островите стават 50-ият американски щат.

Двата кораба спрели на Хавайските острови за попълване на запасите и възстановяване на силите си. После експедицията се отправя на север към Аляска и Чукотка, за да изпълни задачата, за която е тръгнала. Ледовете и наближаването на зимата принудили Кук да се върне на Хавайския архипелаг (декември-януари 1779 г.). Отначало туземците приели добросърдечно британците и им оказали помощ. Те били впечатлени от триъгълните шапки, които носели и вероятно са ги приели за богове. Краят на капитан Кук е трагичен и ужасяващ: през 1779 г., докато били в Хавайския архипелаг за да поправят мачтата на кораба в залива Кеалакекуа, моряците забелязали, че една от лодките им е открадната. Случили се и други кражби и това обтегнало отношенията с местните жители. Капитан Кук решил да си върне лодката като взел за заложник местния вожд. Хавайците се уплашили за съдбата на вожда си и му се притекли на помощ. Той бил освободен, но Кук бил убит от хавайски войн. По него е метнат кинжал. В стълкновението умират и други моряци от екипажите на двата кораба. На следващия ден британците отишли да вземат тялото му и за техен ужас видели, че ръцете на капитан Кук били отрязани и осолени, а от тялото му били останали само добре почистени кости. Така трагично завършил живота на бележития мореплавател, допринесъл много за науката едва на 50 години.

След смъртта на Джеймс Кук Чарлс Кларк прави опит отново да открие Северозападния проток, но и този път неуспешен. Той умира от на 22 август от болест. Командването на двата кораба поема Джон Гор и те се завръщат в родината на 7 октомври 1779 г.

Обобщение

Всяка от трите околосветски експедиции на Джеймс Кук продължава приблизително три години. Те не са безцелни опити на самонадеян капитан, тръпнещ за слава. Кук се е доказал като надежден и отговорен човек. След двете си завръщания той дава отчет през тези, които са го изпратили. Поставените задачи са изпълнени: наблюдавано е астрономическото явление преминаване на Венера пред Слънцето, открити са нови острови, извършени са промери и картографиране на земите. Плаванията доказват, че не съществува голям Южен континент някъде край Австралия и Нова Зеландия. При третото околосветско пътешествие не е открит Северозападния морски път, преминат за първи път от Руал Амундсен през 1906 г.

Останалото от Джеймс Кук

Запазени са много документи от капитан Кук: корабни дневници, карти на Нюфаундленд, Южния океан, Дневник на ботаника Джоузеф Бенкс, зарисовки и скици на художничката Сидни Паркинсън, които се съхраняват в библиотеките и архивите във Великобритания и Австралия. Името на Кук е добре запазено и почетено. Именувани са заливи, връх, кратер на Луната, острови, проток, река, нос, университети, ледник. На много места са издигнати негови паметници. Съвсем заслужено капитан Джеймс Кук е признат за един от забележителните ръководители на експедиции, прославен капитан, естественик, картограф, изследовател и откривател.

Заключение

След Великите Географски открития през XV-XVI в. мореплаването и навлизането в непознати води зачестява. Капитан Кук е един от многото смели мореплаватели, пример за подражание. Той винаги се е стремил да се държи дружелюбно към местното население на Новите земи и е потушавал възникналите спорове. Джеймс Кук е смятан за един от най-големите навигатори и изследователи на всички времена и дори преди смъртта си вече е бил британски национален герой и икона. По време на своите плавания е направил много за картографиране и изследване на непознати и малко познати земи по Земното кълбо. Капитан Кук нанася много острови, континента Австралия и Нова Зеландия, състояща се от два острова. Наличието на учени от различни сфери на познанието позволява да се направят хидрологични и географски проучвания, да се картографират крайбрежните райони. Големият бариерен риф, който е създал трудности по време на двете околосветски експедиции също е отбелязан на атласите. Въпреки всичко за което са допринесли околосветските експедиции и изследвания за туземците те носят поробване, защото след тях из островите навлизат белите хора, предимно от Великобритания и Франция, а по-късно и от САЩ и завладяват техните държави.

Литература:

1. Блогът на Барин, 01.05.2017 г., „Откритията на капитан Джеймс Кук“;
2. „Откриха прочутия кораб на капитан Кук“, статия, публикувана на 04.05.2016 г. във вестник „Факти“;
3. Плаване на „Индевър“ в 1768 – 1771, Москва, 1961 г.;
4. „Географски открития и изследвания в новото време (XVII-XVIII в.)“;
5. Николай Чуковски „Капитани на фрегати“, 1959 г.

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg