ВЪЗХОДЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА АСЕНЕВЦИ

Автор: Иван Попов

Резюме

След въстанието от 1185-1187 г. България се освобождава от византийското владичество и се появява на политическата карта на Европа. При новата държава голямо значение има да бъдат силни първите няколко царе, за да може държавата да се утвърди. Случва се така, че тримата братя Асеневци: Петър, Асен и Калоян са способни владетели, които са мислили в правилна насока. Целта им е била всички земи, населени с българи от Първото Българско царство да влязат в пределите на Второто Българско царство. Това става постепенно с постоянство и до известна степен търпение и компромиси, а не изведнъж. Никоя държава не си дава доброволно територията, дори и в исторически план да не ѝ се полага. Второто Българско царство бързо се разраства и след половин век заема територия, дори по-голяма от тази при Пресиян и Симеон. България отново е на три морета, а голяма част от територията е придобита не с война, а по други начини. Династията на Асеневци е успешна и е на власт от 1185 г. до 1280 г., т. е. почти един век.  През първата половина на този период Второто Българско царство се утвърждава като най-силната държава на Балканския полуостров. Накрая постепенно отслабва държавата и за известно време изпада в полузависимост от татарите, докато не ги изгонва цар Теодор Светослав.

Въстанието на Асен и Петър

През 1185 г. братята Асен и Петър вдигат въстание против Източната Римска империя, позната като Византия. То завършва успешно за нас и извоюваме свободата си. През пролетта на 1187 г. в Ловеч се сключва мирен договор, с който Византия признава независимостта на България. Столица на Втората Българска държава става Търновград – добре укрепена крепост, разположена на хълмове. (снимка 1) От няколко страни е естествено защитена от река Янтра.

След въстанието по-големият брат Петър (Теодор) се възкачва на престола под името Петър IV. На някои места го пишат Петър II, но преди него Делян се провъзгласява за цар по време на въстанието под името Петър II (Петър-Делян) през 1140 г., а през 1172 г. Константин-Бодин при следващото въстание е цар Петър III. Те приемат името на последния преславски цар от Първото Българско царство, за да свържат събитията и да потвърдят легитимността си. По-малкият брат Асен (Белгун) сменя Петър IV и управлява като цар Асен (Йоан Асен I). Най-малкият от тримата братя Йоаница отива за заложник в Константинопол като гарант за мира. По-късно той се възкачва под името цар Калоян. Името Калоян означава „хубавия Иван“. Тримата братя са били с висок ръст, някъде над 1,90 м. и предвид по-ниския среден ръст през XII-XIII в. те са изглеждали като гиганти.⁽³⁾ Тримата братя се отличават с решителност в своите действия. Петър, Асен и Калоян са изключително успешни, печелят много победи във войните с Източната Римска империя, Сърбия, маджарите и кръстоносците от Латинската империя.

Административно устройство на Втората Българска държава

„Царската власт частично била ограничавана от болярския синклит, от събори на болярството и духовенството. Между върховната светска власт и върховната духовна власт съществувало взаимодействие в духа на цезаропапизма. В състава на болярския съвет влизали великите боляри и патриархът. Посредством него болярството и висшето духовенство имали възможност да участват активно в управлението на царството. Най-високите титли след царската били тези на севастократорите и деспотите. Титлата деспот изместила през XIV в. по значение севастократорската. Най-важна роля в управлението играели органите на дворцовото управление. Най-главния от тях бил великият логотет, пръв служител и помощник на царя в управлението. Непосредственото командване на платената царска армия било поверено на протостратора. Финансовите дела на царския двор и на цялата държава били съсредоточени в ръцете на протовестиария, който надзиравал и хазната. За цялостния ред на двореца се грижел великият примкюр. Възобновеното Българско царство се деляло на големи военноадминистративни области, наричани хори: Белградска, Браничевска, Търновска, Карвунска (Добруджа), Крънска, Боруйска, Скопска, Деволска, Прилепска, Одринска. Във всяка от тях имало главен град. Нейното управление се намирало в ръцете на областен управител, пряко назначаван от царя, който носел различни титли. Отделните градове и крепости били управлявани от т.нар. кастрофилакт.“⁽¹⁾

Управлението на Асеневци

Цар Петър IV е бил по-сдържан и уравновесен в сравнение с по-малките си братя Асен и Калоян. Въпреки това Византийските историци признават, че „никой от ромеите не бил в състояние да се противопостави на Петър“. Той управлява царството два пъти: 1185-1190 и 1196-1197, когато цар Асен I е убит от болярите. За цар Асен I най-важна е победата над император Исак II Ангел през пролетта на 1190 г. в Тревненския проход. Византийците претърпяват катастрофално поражение – пленена е императорската хазна, златен шлем, императорски кръст и още трофеи. Императорът е избягал и е сред малкото, които са се спасили.⁽⁹⁾ За съжаление няколко месеца след завръщането на българската войска цар Асен I е убит. Цар Петър IV застава повторно на престола, но за кратко – подобна е и неговата участ.

Цар Калоян встъпва във властта на следващата 1197 година след убийството на Петър. Първите трима Асеневци управляват до 1207 г.⁽²⁾ За кратко време територията на държавата се увеличава. Цар Калоян се разправя с ромеите и заради избиването им летописците го наричат „Ромеоубиец“. Превзема Филипопол, Констанция (днешен Симеоновград), Варна, Сяр. Умира при втората обсада на Солун, като за вероятни извършители се сочат куманският предводител Манастър и съпругата му Целгуба (Анисия). През 1202 г. воюва с маджарите и отнася спорът за областите Белград и Браничево към папа Инокентий III (1198-1216 г.) С помощта на папата  е разрешен спорът с маджарите за областите Белград и Браничево в наша полза.⁽⁴⁾ Той решава спора, като казва, че по право принадлежат на българите. Опитът на крал Емерих да си ги възвърне чрез договорка с папата за пропускане на кръстоносците през неговата територия са неуспешни. Победата над считаните за непобедими западноевропейски рицари на 14^-ти април 1205 г. е една от най-забележителните и за мнозина изследователи изненадваща.

Тримата братя Асеневци управляват добре, издигат Българското царство до първостепенна държава и доколкото могат присъединяват територии, които преди са били български. Държавата се стабилизира, сдобива се с морски излаз, превзети са много крепости. Общото при тях е, че са убити предателски от своите хора. Изглежда българските князе и царе са имали доверие сред обкръжението, защото тези три случая на предателство не са единствените. Цар Калоян се обръща към папата и от него получава кралска корона. За кратко България става католическа страна. През 2008 г. във Варна в градинката зад Държавния архив е издигнат голям паметник на цар Калоян.¹

След цар Калоян на власт идва цар Борил (1207-1218 г.). При него имаме известно отстъпление, но не е фатално. Обстоятелствата по време на управлението на цар Борил са по-различни. През 1211 г. е свикан богомилския събор и след него богомилите² са изгонени от България. През 1213 г. на цар Борил му се налага да потушава болярски бунт. Той не може да се справи и вика на помощ маджарския крал Андраш II (1204-1235 г.). Освен това той губи две войни – срещу немското кралство и срещу ромеите. Цар Борил е следвал външнополитическата линия на предишните царе, но не е имал техните качества. От негово време е останал Бориловия синодик.³ Пропуснал е възможността да се включи през 1216 г. в битката при Ниш на страната на антисръбската коалиция, а с това и възможността да си възвърне областите Белград и Браничево.⁽³⁾ Обикновено цар Борил го считаме за слаб владетел. В действителност той не е съвсем слаб, а просто обстановката не е била най-подходяща. В сравнение с предишните и следващия наистина изглежда да е слаб, а обикновено се правят такива сравнения. След него на власт идва цар Иван Асен II (1218-1241 г.).

На паметника на Асеневци във Велико Търново четиримата конници са царете Петър IV, Асен I, Калоян и Иван Асен II. Цар Иван Асен II е син на цар Асен и царица Елена. Има по-малък брат Александър. През 1230 г. печели битката при Клокотница. На страната на българите в тази битка, както по-рано при Одрин и в някои походи на Асеневци преди това участват куманите. Те са нашия най-постоянен съюзник. След битката при Клокотница на 9^-ти март 1230 г. изведнъж територията на Второто Българско царство придобива много големи размери.⁽⁶⁾ От гледна точка на последиците битката при Клокотница е най-успешна в българската история. Цар Иван Асен II пуска  победените войски на Епирското деспотство, дори владетелят им Теодор Комнин го оставя да управлява една малка област. Няма масови избивания, а битката е спечелена тактически. След нея крепостите доброволно му отварят врати и признават неговата власт. През 1232-1233 г. побеждава унгарците, които превземат района на Белград, но са отблъснати. Той известно време се колебае чия страна да заеме в борбата между Латинската и Никейската империи под стените на Константинопол. Първо през 1235-1236 г. участва в съюз с Йоан III Дука Ватаци, владетел на Никея при Константинопол срещу латинците, но през 1237 г. скъсва съюза и застава на страната на Жофроа дьо Вилардуен в битките под стените на Константинопол⁽⁸⁾. Иван Асен II успява да сполучи и от династическите бракове, които са по сметка. Първо се жени за Анна, която по-късно отива в манастир под монашеското име Анисия. От нея има две дъщери. Първата е Мария, омъжена за Мануил Комнин, брат на Епирския деспот Теодор Комнин. Втората му дъщеря е Белослава, омъжена за сръбския крал Стефан Владислав. Втората му жена е Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II. Чрез този брак си възвръща областите Белград и Браничево като зестра.⁽⁵⁾ От Анна-Мария има две дъщери и един син. Дъщеря му Елена се омъжва за Никейския император Теодор II Ласкарис, а съдбата на втората Тамара не е известна. Синът му се възцарява след него под името Калиман. Третата му съпруга е Ирина Комнина. От нея също има две дъщери и един син. По-голямата Ана-Теодора е омъжена за севастократор Петър, а по-малката Мария – за Мицо Асен, който управлява за около година (1256-1257) и е останал известен с многото монети, които е сякъл. Синът му се казва Михаил II Асен и след отравянето на Калиман се възкачва на българския престол. Иван Асен II е много успешен български цар.⁽⁷⁾ След като Калоян за кратко се обръща към католицизма той връща България в православното направление. Двама от Асеневци получават титлата „крал“ – Калоян и Борил. На Иван Асен II му признават царската титла. На Балканския полуостров остават да съществуват няколко малки държави, а България заема централното място. През 1235 г. е постигната и втората цел – извоюваме църковна самостоятелност.

На карта 1 с различни нюанси на розовия цвят е показана територията на Второто Българско царство при цар Иван Асен II. Към края на управлението се усеща монголската опасност. През 1223 г. войските на непобедимия Чингиз хан, предвождани от прославения пълководец Субетей са победени от владетеля на Волжка България Габдула Челбир при Самарская Лука. През 1241 г. цар Иван Асен II им нанася още едно поражение. За победата на цар Иван Асен II над монголците няма много писано из летописите. Той е един от малкото владетели на България, които умират от естествена смърт. Всъщност за смъртта на Иван Асен II не се знае нищо, а византийските летописци не пропускат да изтъкнат, ако има тяхна намеса. Оказва се, че не винаги целите могат да се постигнат с победи на бойното поле. За съжаление след смъртта на петия Асеневец на престола на Втората Българска държава застават две деца – Калиман и Михаил II Асен.⁽³⁾ От тяхно име общо петнадесет управляват регенти, а при такова стечение на обстоятелствата съседните народи надигат глава и започват да откъсват територии от българската държава. Получава се така, че не може да защитим завоюваното и постепенно държавата отслабва. След Михаил II Асен, отровен както брат му Калиман на престола идва Коломан.⁴

Калиман е на 7 години, когато става цар през 1241 г., а Михаил II Асен – на 8 през 1246 г. Личността на Коломан е спорна. Някои смятат, че това е севастократор Калоян, други – че е син на Александър, братът на Иван Асен II., т. е. първи братовчед на Михаил II Асен. Коломан загива при неизяснени обстоятелства след кратко управление от няколко месеца през 1256 г., почти сигурно от насилствена смърт. Той се явява последния Асеневец по бащина линия. Следващият български цар е Мицо – зет на Иван Асен II, женен за неговата дъщеря Мария Асенина. Цар Мицо (1256-1257 г.) губи доверието на болярите и е изоставен. Оттегля се в Месемврия (Несебър) и започва гражданска война срещу Константин Тих (1257-1277 г.), който през 1257 г. става цар. Въпреки че отначало Мицо взема надмощие, после Константин Тих надделява и поема управлението. Той не е пряк потомък на Асеневци и не е от тяхната династия. Името му е Тихомир и е болярин, издигнат да замени слабия цар Мицо Асен и да се оправи в нестабилната вътрешна обстановка. Името Асен, което прибавя го придобива чрез брака си с Ирина, внучка на Иван Асен II и дъщеря на Теодор II Ласкарис. Затова на много места го изписват Константин Тих-Асен. Тих идва от името му Тихомир. Произходът му е благороден. Името на майка му не е известно, но се знае, че е една от дъщерите на сръбския крал Стефан Неманя. През 1261 г. побеждава маджарите и отвоюва някои загубени територии. По-късно през 1263-1264 г. воюва с променлив успех срещу Византия. В късните си години пада от коня и остава обездвижен. Не успява да се противопостави на татарските нахлувания, които през втората половина на XIII в. зачестяват. Ивайло повежда борбата на няколко фронта – срещу цар Константин Тих-Асен, византийците и татарите. В продължилата около три години борба за запазване на независимостта на българската държава Ивайло в началото има успехи, но накрая е убит.⁽⁸⁾ Цар Константин Тих-Асен сключва общо три брака. Първата му съпруга е неизвестна по име българка. Константин Тих се развежда с нея, за да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучка на цар Иван Асен II и по този начин да се сроди с династията на Асеневци. След смъртта ѝ през 1268/1269 г. той се жени за трети път. Съпругата му е племенница на Михаил VIII Палеолог – Мария Палеологина Кантакузина, от която има един син – Михаил. Цар Константин Тих е убит от Ивайло, който управлява след него. С убийството на Константин Тих-Асен се прекъсва Асеневата династия, така успешна в началото. За кратко време през 1279-1280 г. се явява друг Асеневец – претендент – Иван Асен III, но не успява да се закрепи на царския престол. Наложен е от византийския император Михаил VIII Палеолог, тъй като той се опасява от нарастващата сила на войската на Ивайло. Иван Асен III е женен за дъщерята на император Михаил VIII Палеолог, който се опитва да го постави на българския престол. При повторното появяване на Ивайло край стените на Търновград Иван Асен III заедно със съпругата си бяга в Константинопол. По-късно следите на този слаб безволев цар, наложен отвън се губят. Византийският император Михаил VIII Палеолог прибягва до хитрост, за да се отърве от цар Ивайло. И този цар умира от насилствена смърт.

Заключение

Още от началото на Второто Българско царство имаме бърз възход. Първите Асеневци от династията са способни владетели и печелят многобройни победи. След Иван Асен II царството постепенно запада. Периодът на управление на династията на Асеневци условно може да го разделим на две – до 1241 г. и след нея. За нас е добре, че първият подпериод е успешен, за да може да се затвърдим като държава, а вторият е слаб. Имаме по-късно временно стабилизиране при царете Теодор Светослав и Иван Александър, но за кратко време. След края на управлението на Асеневци Ивайло става цар и се опитва да изгони противниците и да обедини държавата. До известна степен в началото успява, но няма как да се бори на два фронта и при вътрешна съпротива. Асеневци полагат основите на Второто Българско царство, присъединяват територии, населени с българи и увеличават размерите на държавата. Често се правят сравнения между царете Симеон Велики и Иван Асен II, но времената, съседите и съотношението на силите са малко по-различни. През втората половина от управлението на Асеневия род държавата отслабва и загубва влиянието си. Дори в края на века татарите са господари из българските земи и нашите царе са неспособни да се справят с тях. Благодарение на умелото управление на Асеневата династия Второто Българско царство успява да се затвърди и да оцелее. Не са малко примерите в историята, когато след един силен владетел следва бърз упадък на държавата, дори загубване на независимостта.

Литература:

1. Господинов П. „Държавно-административно устройство на България”, стр. 3, 4;
2. Божинов И. 1994 „Фамилията Асеневци (1186-1469)“, издателство на Българската Академия на науките (БАН);
3. Попов И., 19.06.2025 г. „Отличителни черти на Асеневия род от Второто Българско царство“, доклад, изнесен в Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“;
4. Проф. Павлов П., 2022 „Браничевската земя – една забравена българска държавица през XII в.“;  
5. Попов И., 04.11.2025 г. „Спорът на България за областите Белград и Браничево с унгарци и сърби през Средновековието“, доклад, изнесен пред ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“;
6. Проф. Павлов П., 2018 г. „Династията Асеневци“, книга, издателство „Класика и стил“;
7. Попов И., 21.11.2024 г. „Общото и различното между Първото и Второто Български царства“, доклад, изнесен пред Технически университет, София;
8. Фол, А., 1981 г. „Кратка история на България, под редакцията на проф. Илчо Димитров“, стр. 111, 112, издателство „Наука и изкуство“, София;
9. Ботев Р., 2021 г. „История на войните: войните на първите Асеневци“, книга, издателство „Милениум“.
10. Попов И., 2026 „Българските военни паметници и паметни плочи във Варна“, книга, към момента дадена за печат.
11. Сайт pravoslavieto.com

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако сайтът Ви харесва, можете да го подкрепите с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне сайтът да продължи да съществува и ще бъде огромен стимул да продължавам напред.

1. Имало е идея още през 70-те г. на XX в. до 1980 г. да има паметник на цар Калоян, който присъединява Варна към царството, но не се е осъществила.⁽¹⁰⁾
2. Богомилите са последователи на учението на Боян Мага и поп Богомил. Те са изгонени и намират убежище в Босна, италианските държави, Франция.
3. Бориловият синодик е книга в три части, съдържаща анатеми срещу еретици, поменик (списък) на българските царе и византийските императори, разказ за събора през 1211 г. По-късно документът е допълван. На нас е известен Палаузовият препис на Бориловия синодик.⁽¹¹⁾
4. На много места го пишат Калиман II.