Национална кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“ Бургас, 7 ноември 2026 г.

Кога едно море престава да бъде граница и се превръща във врата? С този въпрос Тея Алович, председател на Черноморски институт, откри Националната кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“.

Експерти и учени от различни области се срещнаха, за да обсъдят въпроси, свързани с Черно море и бъдещето на Черноморския регион – сигурност, икономика, енергийна и транспортна свързаност, екология, изследвания, иновации и устойчиво развитие.

Българската асоциация на морските капитани (БАМК) взе активно участие във форума, представена от к.д.п. Ивайло Пасков. В благодарствен адрес до него Черноморски институт изразява признателност за активното му участие и съществения принос в дебата.

В словото си при откриването доц. Маруся Любчева, учредител на Черноморски институт, отбеляза променената ситуация около Черно море, стратегическото значение на региона за Европа и света и необходимостта от обединени усилия за разрешаване на проблемите. Тя подчерта, че ежегодната кръгла маса се превръща в платформа за анализ, обсъждане, споделяне на опит и формиране на предложения за развитие на Черноморския регион. Според нея Визия „Черно море 2030“ вече не е достатъчна и са необходими действия за преодоляване на предизвикателствата.

Общото послание на докладчиците и участниците беше Черно море отново да се превърне в зона на сътрудничество, а не на разделение, противопоставяне, военни действия и ескалация.

Проф. Милен Балтов, ректор на БСУ, открои значението на експертните оценки за развитието на процесите в Черноморския регион и определи събитията в Бургас като важни стъпки към намирането на решения. Той отбеляза, че форумите за Черно море са активизирали общността, и посочи връзката на Бургас с приноса на проф. Александър Янков в областта на морското право като знакова за продължаване на тези усилия.

Енергийната свързаност, алтернативните енергийни източници и възможностите за иновации в подкрепа на енергийната сигурност разгледа проф. Теодора Петрова. Беше обсъдена необходимостта от използване на опита от други морета и световния океан и от сътрудничество между черноморските страни. Сред представените възможности беше генерирането на енергия от разликата в солеността на водата, например в делтата на Дунав. В дискусията беше подчертано, че използването на алтернативни и възобновяеми източници трябва да бъде съобразено с екологичната сигурност и ефективното използване на земята.

Проблемът с морските отпадъци беше разгледан от екипа на проф. Севдалина Турманова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Изследванията на микрочастици от полимери разширяват своя обхват с нови територии и параметри. Дискусията се съсредоточи върху предотвратяването на попадането на пластмасови отпадъци в морето и бързото им отстраняване, преди да се стигне до образуване на микро- и наночастици.

Представеният статистически анализ показва значими сезонни различия в полимерния състав, но не и в общото количество и морфометричните показатели. Резултатите дават основа за продължаване на дългосрочния мониторинг на Черно море и крайбрежните му екосистеми и за решения, основани на научни данни.

Проф. Добри Ярков постави акцент върху продоволствената сигурност. Той подчерта, че тя обхваща както ресурсите на морето, така и всички продоволствени продукти, транспортирани по море. Според него е необходима стратегия, а черноморските държави могат и трябва да действат чрез общ механизъм.

Черноморският регион като икономическо пространство беше представен от проф. Венелин Терзиев. Анализът обхвана структурните трансформации и икономическата устойчивост на България, Румъния, Украйна, Грузия, Русия и Турция през периода 2015–2026 г.

Беше проследено въздействието на последователните кризи, включително пандемията, пълномащабната война от 2022 г., енергийния и логистичния шок, санкциите и пренасочването на търговските потоци. Анализът показа, че един и същ външен шок може да доведе до различни национални резултати в зависимост от производствената структура, ресурсните зависимости и институционалния капацитет.

Особено внимание беше отделено на Черно море като транспортен коридор и стратегически ресурс – за пристанищата, логистиката, търговските и зърнените коридори, енергийната и продоволствената сигурност. Участниците подчертаха, че икономическата устойчивост не се измерва единствено чрез растежа, а включва способността за адаптация, инвестициите, човешкия капитал, реалните доходи и социалните ефекти.

Д-р Даяна Терзийска от БСУ разгледа геополитическата несигурност и предизвикателствата пред транспортната свързаност, търговските коридори и туристическия сектор в България. Тя изрази критична оценка за управлението на морските територии и подчерта необходимостта държавата да развива интегрирани модели на туризма и транспорта и да създава модални центрове. Сред поставените въпроси бяха доколко се използва потенциалът на морския транспорт и как се развиват пристанищата по отношение на морската свързаност.

В изказването си доц. Маруся Любчева постави силен акцент върху необходимостта от мир като условие за устойчива икономика, сигурност и свързаност. Тя анализира нарушения диалог в региона през последните повече от десет години и посочи като проблеми външните институционални влияния, преекспонирането на противоречията, недооценяването на националните различия и приоритети и пренебрегването на принципа на добросъседството.

Като възможен изход доц. Любчева предложи дипломатическа деескалация и инициатива на черноморските страни на принципа „отвътре навън“. Тя свърза този процес с новата стратегия на ЕС за стабилен и сигурен Черноморски регион, като подчерта необходимостта от активни действия.

Важен резултат от форума беше приемането на Меморандум от Националната кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“. Документът се основава на разбирането, че географията е постоянна величина и черноморските държави остават съседи независимо от политическата конюнктура.

Участниците заявяват позиция, че Черно море трябва да се развива като пространство за свързаност, сътрудничество и споделена отговорност за сигурността. Подчертава се необходимостта сигурността в региона да бъде основана на взаимно доверие и зачитане на регионалните специфики.

Сред конкретните приоритети са гарантирането на свободата и сигурността на корабоплаването и търговските коридори, възстановяването на научното партньорство и обмена на знания, съпроводени с дипломатическа деескалация на кризата.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако статията Ви е харесала, можете да подкрепите сайта с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне той да продължи да съществува.