Блазиус Клайнер и неговата История на България
Автор: Иван Попов
Въведение:
Блазиус Клайнер е малко позната за мнозинството българи личност. По името, ако то не е псевдоним може да се съди, че е от немски произход. Това, което е известно за него е, че е живял в град Алвинц, намиращ се на територията на днешна Румъния. Точната дата и година на раждане, както и много факти от живота му са неизвестни, умира през 1785 г. През 1761 г., т.е. една година преди Паисий Хилендарски пише История за българите. Своя труд върху миналото на българския народ Блазиус Клайнер е писал по всяка вероятност именно в Алвинцкия манастир. Тъй като в съчинението му са използвани доста голям брой като източници на информация твърде редки книги, трябва да се предполага, че в българския францискански манастир в Алвинц (сегашен Винцул в Румъния) по онова време е съществувала богата библиотека или пък че Блазиус Клайнер е имал възможност да обиколи и други селища из българските земи, за да работи в техните библиотеки. „История славянобългарска“ от Паисий :Хилендарски е добре позната и изследвана, но за „История на България“ на Блазиус Клайнер има само един препис, съхраняван в архива в Будапеща.
Изложение:
В „Историята на България“ Блазиус Клайнер описва произхода, обичаите, религията на българския народ и неговите нашествия в Европа, както и самото Царство България с по-главните градове. Изреждат се всички забележителни събития, отнасящи се до политическия и църковен живот от идването на българите в България до 1453 г. от Христа, в която Константинопол е превзет. Добавен е и списък на всички князе и царе на България. Мотивите на францисканския монах за написването на този труд за нас са неизвестни, но във всеки случай като българи можем да бъдем благодарни, че към древните извори той е добавил един нов източник на знания за нас. В написаното от Блазиус Клайнер намираме интересни факти и източници, които не са използвани от други. За написването на „История на България, Блазиус Клайнер признава, че намерил „малко, и то пръснати тук и там сведения за българите у различни автори. Летописът е разделен на пет глави:
Глава I. За името, произхода, нравите и религията на древните българи.
Глава II. За земите, завзети от българите в Европа.
Глава III. За по-достойните за споменаване градове на България.
Глава IV. За народите, населявали България преди българите и за тяхната религия.
Глава V. За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения.
В България през 1977 г. е издадена „История на България“, от Института за исторически изследвания към Българската Академия на Науките (ИИИ към БАН) с превод от Карол Тербизов и редакция от Иван Дуйчев. „История на България“ от Блазиус Клайнер съвсем не е първата история, написана за България. Преди него Петър Богдан Бакшев (1601-1674 г.) е автор на „История на България” (1667 г.), предхождаща с близо век историите на отец Паисий и Блазиус Клайнер. Събитията са описани хронологично по години, когато са се случили, отделени с „тире“ едно от друго.
В глава трета се споменава за градовете: Виминациум, Доросторум, Марцианопол, Истрос, Охрид, Дионисопол, Варна, Томи, Сердика, Романциана (между София и Ниш), Търново, Никопол, Месемврия.
Из „История на България“, глава V:
– „Българите навлезли в България през 498 г. – Анастасий става император;
– Умира Атила – Изтребвайки се взаимно, синовете му се бунтуват – Реан, предводител на българите, завзема Унгария;
– Вождът Виталиан заедно с българите обсажда Цариград. Анастасий проси мир от Виталиан. Предложени от Виталиан – условия за сключване на мир;
– Анастасий бива наследен от Юстиниан;
– В 599 г. хаганът отново започва война и обсажда град Томто – Сключва се мир между императора и хагана;
– Ираклий умира в 641 г. – Наследяват го братята Константин и Ираклион с майка си Мартина. Константин бива отровен от майка си и брат си – Те обаче и двамата, осакатени, биват затворени в монастир – Констанс бива убит;
– Девет хиляди българи с жените и децата си биват избити коварно от баварците;
– Умира император Константин Погонат. Наследява го Юстиниан – Предизвиква българите – Бива победен от българите – Изпратен на заточение;.
– Пристига при българския владетел Тервел – Юстиниан влиза с хитрост в града – Дава на владетеля на българите Тервел кесарска титла;
– Сарацините нападат българите, но претърпяват страшно поражение – Анастасий моли владетеля на българите Тервел за помощ, за да си възвърне царството – Император Лъв дарява българите;
– Хитро измамване на императора от страна на Телериг – Телериг избива своите съветници-предатели – Императорът иска да си отмъсти – Императорът умира по пътя – Лъв става император, но не царува дълго;
– Владетелят на българите Телериг напуска царството и става католик-християнин;
– Умира българският владетел Кардам, наследява го Крум – Никифор излиза против тях – Крум дава повод за нова война – Никифор си отмъщава за нанесената му обида от българите – Крум напразно иска мир от Никифор;
– Крум го напада – Побеждава го и го погубва – Главата на Никифор, показвана за присмех – Крум избива жестоко пленените християни, които не искали да се отрекат от бога;
– Крум се изплъзва от засадата – Крум се разгневява и причинява огромни щети – Опустошава надлъж и нашир Тракия – Завзема Одрин, жестоко убива епископа на Одрин – Опустошава Тракия – Превзема Аркадиопол – Отново напада гърците – Лъв става враг на светите икони и наскоро бива убит от своя приемник Михаил Балбо;
– Бунтува се узурпаторът Тома – Мартагон1 оказва помощ на императора – Чудо с пленените християни, станало в България – Българите нахлуват в франкското кралство – Умира император Михаил Балбо;
Богор2 се покръства и бива наричан Михаил – Случва се и друго, което направя княза още по-ревностен във вярата – Изображение на Божия съд – Неверните заговорничат против Михаил, но той ги побеждава – Бунтовниците също безпокоят християните – Михаил моли да му се даде от Теодор земя и я получава – По онова време целият български народ още не бил покръстен;
– Достоверен разказ на Анастасий Библиотекар за пратеничеството на българите до папа Николай и обратно – Иска съвет от папата – Папата благодари Богу – Също и папа Николай I изпраща свои пратеници до Михаил – На тях също нарежда да отидат в Цариград – Причината, поради която българският княз изпратил пратеничество;
– Писмо на папа Николай до българския княз – Гърците и арменците учат лъжливо новопокръстените българи – Гръцки лъжесвещеник покръстил мнозина. Открита измамата, бива наказан жестоко от княза – Гърците лъжат, че при тях още изначало се получава мирото;
– Папа Николай предписва на българите начина за подготовка на война – Предписания на добри дела преди излизане на война – Идват легатите заедно с българите в страната – Легатите поучават и кръщават народа – Похвала на княз Михаил – Иска епископ Формоза за архиепископ – Изпраща второ посолството папата – Император Михаил не приел папските легати;
– Император Михаил бива убит – Наследява го Василий – Македонците побеждават на два пъти българите и си възвръщат предишната свобода;
– Отговарят българските посланици – Отговарят папските легати – Викариите на източните престоли са за гърците – Отговарят българите;
– Папските легати отхвърлиха това решение – Патриарх Игнатий се извинява – Лукавството на гърците, които не допуснали добър преводчик – Князът на българите Михаил в знак на почит си отрязва косите и ги изпраща на папата;
– Императора Василий наследява Лъв, а българския княз Михаил – от Симеон;
– Симеон побеждава император Лъв – Императорът повиква на помощ маджарите против българите – Маджарите опустошават България – Българският княз Симеон бива разбит от маджарите – Симеон си отмъщава на маджарите;
– Умира император Александър. Наследява го малолетният син на Лъв – Симеон нахлува повторно в Тракия и започва обсада на Цариград;
– Симеон нахлува с войската си в Тракия – Превзема Одрин – Зоя си го възвръща отново със злато – Предприемат голям поход против Симеон – Гърците се опитват да унищожат напълно Симеон – Симеон побеждава гърците;
– Патриархът утешава Теофилакт – Теофилактови съчинения – Императорът, идвайки с войската си, принуждава хърватите да се върнат в земите си;
– Григорий VII подтиква християнските владетели против турците – Наследникът му Урбан II успешно провежда делото – [Папата] изпраща 600 000 християни;
– Предприема се втори кръстоносен поход против турците, но той пропада поради подлостта на гърците – Скитите нахлуват в България;
– Двама български вождове3 биват изгонени от двореца – Под началството на двамата си предводители българите се вдигат на оръжие;
– Асен и Петър се обличат царски. Започват възстановяването на българското царство след около 124 години гръцко иго;
– Императорът иска от маджарите помощ против българите – Исаак бива уловен от брат си Алексий [III Ангел] и ослепен;
– Българският цар Асен бил убит от българина Иванко – Иванко избягва при император Алексий. Българският цар Петър малко след брата си бива убит от друг българин – Българите претърпяват голямо поражение – След това, върнали се от бягство, излизат победители;
– Третият брат Йоан4 става цар – Йоан превзема много градове в Тракия – Иванко, убиецът на цар Асен, се бунтува против императора;
– Българският цар Йоан завладява цяла България и Влахия – Йоан се обръща към папата – Папата изпраща при него легат, който го коронясва за цар – Папският легат изисква от Йоан да положи клетва за подчинение на римската църква;
– Цар Йоан изпраща пратеници до император Балдуин Латински, но пратениците не били приети благосклонно;
– Император Балдуин предприема поход против българите – Той бил обезпокояван от българите с чести нападения;
– Войската на императора бива разбита от българите – Йоан пленява император Балдуин и се отнася към него недостойно – Йоан превзема много градове в Тракия – Алексий Аспиета се отцепва от българите и става самовластен господар;
– Йоан побеждава латинския вожд Бонифаций – Цар Йоан обсажда Солун – Но нападналите обсадени с помощта на св. [Димитрий] напълно го разбиват;
– Поминалия се Йоан наследява Борил – Той бил убит от Асеновия син Йоан;
– И двамата нападат латините – Срамен договор между гръцкия император и българския цар Йоан – Императорът и Йоан, цар български, воюват срещу латините;
– Поставени на тясно, латините привличат на своя страна царя на българите Иван [Асен II] – Иван [Асен II] скъсва приятелството и хитро измамва гърците – Иван [Асен II] се бие на страната на латините, но получава злокобна вест и се връща, смятайки това за (божие) наказание – Иван, цар на българите, се залюбва в Ирина, дъщеря на пленения от него Теодор [Комнин];
– Наследява го син му Коломан – Папата чрез писмо по братята францискани увещава Коломан към единение – Доказва, че във войнствуващата църква има само един глава – Папата и маджарската кралица работят за единение с българите;
– Скитите, български съюзници, разгромяват императоровия пълководец Мануил – Българският цар Михаил моли за мир и го получава – Убит бива царят на българите Михаил – Константин Тих [Асен] става цар на България – Избухват редица бунтове в България – Бунтовникът Мицо принуден да бяга – Българският цар Константин изгонва съпругата си и взема друга;
– Лахан [Ивайло] свинарят заедно със себеподобни се противопоставя на татарите – Същият събира голямо множество от престъпници – Същият се вдига на бунт против царя и го убива в бой – Против Лахан бива изпратен от императора Иван Асен – Императорът дава на Иван за съпруга дъщеря си Ирина – Царица Мария, вдовицата на покойния Константин, се омъжва за Лахан5 – Лахан бива победен и избягва при татарския хан – Царица Мария бива презряна от всички;
– Тертер изпьжда жена си и взема друга – Николай IV увещава Григорий Тертер към единение – Същият папа пише и на българския архиепископ – Пише по същото дело и на сръбската кралица Елена;
– Императорът превзема Пловдив – Михаил загива в бой – Наследяват го Страцимир и Войсил – Почти цяла България загива поради раздори – Войсил бива убит;
– Голяма война между българите и сръбския крал – Българският цар Михаил пада в бой;
– Братовчедът му Александър го наследява – [Иван] Александър нахлува в Тракия – [Иван] Александър взема за жена на сина си дъщерята императора – Умира император Андроник Млади;
– Кактакузин повиква турците против българите и сърбите и ги разбива – Умира [Иван] Александър, двамата му сина спорят помежду си за царството и го изтощават напълно – Турците побеждават [Иван] Шишман и опустошават България;
– Унгарският крал Лудвиг побеждава българския цар [Иван] Страшимир и подчинява България. Той пленява и отвежда в Унгария българския цар [Иван Страшимир] – След като Иван Страшимир положил клетва за вярност, [Лудвиг] милостиво го освободил;
– Идват 8-те францискани: носят със себе си иконата на блажената дева Мария, установяват седалището си в Чипровец – Чудотворната икона на два пъти отлита в съседната планина и бива намерена по светлината, която издава;
– Дават обет да построят храм – Урбан V изпраща братя минорити при българите и други народи;
– Умира Йоан [V Палеолог], император на Изтока (Византия) – Унгарският крал Сигизмунд идва с войската си да брани България – Побеждава славно турците, иска помощ против тях от френския крал Карл;
– Отговор на Баязид до Сигизмунд – Сигизмунд идва в Никопол с войската си – Поради несъгласие между християните, те губят победата – Сигизмунд се принуждава да бяга и България остава под турско иго;
– Унгарският крал Владислав с войската си в България. Корвин разбива 30 хиляди турци – Принуждава се да отстъпи по липса на продоволствие;
– Владислав обаче се разкайва, че е сключил мир – Нарушава мира – Превзема много градове в България и пада в сражение – Ян Хуниади превзема Влашко – Корвин побеждава турците;
– Император Константин бива убит – 40 хиляди души биват избити, а над 60 хиляди заробени – Градът три дни бива подложен на разграбване – Галата се предава доброволно на турците – Турчинът поставя на гърците патриарх“.
За името българи: „Тъй като надлежният метод за разглеждане на въпросите изисква да се говори първо за имената и после за самите неща, затова, като ще говоря за делата на българите, сметнах, че трябва по-скоро да се изследва тяхното име, отколкото безпорядъчно да пристъпя към другите неща. Че българите не всякога са били назовавани от авторите с това име, е извън всякакъв спор.“
Хронологичен ред на князете и царете на българите от тяхното навлизане в Европа до падането на българското царство
Реан – Кубрат – Требел [Тервел] – Телесен – [Телец] – Сабин – Телериг – Кардам – Крум – Цок – Мартагон [Омуртаг] – Богор или Борис [Борис] – Симеон – Петър I – Борис – Самуил – Гавриил Бутелиан [Радомир] – Йоан Владислав- [Петър] Делян – Асен с брат си Петър – Петър II – Йоан I – Борил – Океан – Йоан Асен II – Коломан I – Михаил Асен – Коломан II – Константин Тих – Лахан [Ивайло] – Йоан Асен III – [Георги] Григорий Терет или Тертер – Светослав Тертер или Терет – Михаил [Георги II] Тертер или Терет – Михаил III Страшимир или Стратимир [Шишман] – [Йоан] Александър – Шишман и Страшимир.
Освен нашите владетели са добавени към списъка византийски, маджарски и османски през времето, когато България не съществува като независима държава. Прави впечатление, че някои князе липсват, но по негово време не са били известни „Именник на българските ханове“ и още някои летописи. Най-учудващо е, че го няма основателя на Дунавска България Аспарух. След Тервел владетелите до Сабин ги липсват, а точно Сабин е пропуснат в „Именник на българските ханове“, не става ясно кой е Океан, а последните изследвания сочат, че Омуртаг, написан Мартагон наследява Крум и няма Цок, както Диценг и Докум. По-скоро тримата са били регенти на княз Омуртаг, всеки по половин година. Маламир и Пресиян, за които има достатъчно информация липсват. По обясними причини го няма Владимир Расате – опитва се да върне езичеството.
Заключение:
Написаното от Блазиус Клайнер не е само за българите, но и за съседните народи, с които сме имали някаква връзка: войни, търговия, сключване на брак, съюз, мирен договор. Обхваща голям времеви период от около 9 века и половина. От написаното от Блазиус Клайнер научаваме къде и как умира Георги Тертер II – един млад способен, според изследването на историята владетел. Много може да се научи за българската история от съпоставяне на „История на България“ на Блазиус Клайнер и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Двете произведения са писани независимо едно от друго. За източници на информация са взети различни летописи. „История на България“ на Блазиус Клайнер има голямо значение за разкриване на истината за много събития, случили се от идването на българите на Балканския полуостров до средата на XV в., когато османските турци превземат Константинопол и с това слагат край на Източната Римска империя, позната като Византия. Източниците, от които Блазиус Клайнер черпи информация са: „Църковни анали“ от Цезар Бароний, съчинения на Херодот, Йоан Скилица, Йоан Зонара, Никита Хониат, Плиний Млади, Анастасий Библиотекар, Рафаел Волатеранус, Антоний Бонфилий.
Литература:
- Дуйчев И. 1977, „Блазиус Клайнер и неговата „История на България от 1761 г.“, издателство на БАН;
- История на България 1761“, превод на Карол Телбизов, издание на „Сдружение “Българска история“;
- Блогът на Барин 2017 г. „Личността на Блазиус Клайнер и неговата история на България“, част I;
- Блогът на Барин 2017 г. „Личността на Блазиус Клайнер и неговата история на България“, част II;
- Енциклопедия „Българско възраждане. Литература.“, периодичен печат, т. 2 „Литературен живот, културни средища“;
- „История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.“ Архив в три части на преславната провинция България, стр. 6, 13-15, 288-290, 314-316.
За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg
За Maritime Global
Maritime Global се реализира по идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното свободно време и се финансира изцяло с лични средства от инж. Филип Карагьозов. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.
