Астрономи изследват как една планета е надживяла смъртта на своята звезда
В Космоса има места, които изглежда сякаш умишлено нарушават законите на природата. Едно такова място се намира на около 80 светлинни години от нас в съзвездието Дракон, където газовият гигант WD 1856 b с размерите на Юпитер обикаля около останките на загиналата си вече звезда.
Неговата звезда е бяло джудже (угасващото, плътно ядро на отдавна мъртва звезда), с размерите на Земята. В невероятен космически обрат на мащабите, планетата е седем пъти по-голяма от своята звезда. Тя прави една пълна обиколка около нея за едва 34 часа, на разстояние, което е 50 пъти по-близко, от това, на което Земята обикаля около Слънцето.
Призракът от миналото и голямата загадка
Когато една звезда от типа на нашето Слънце умира, тя се разширява до червен гигант, поглъщайки и изпепелявайки всичко по пътя си, преди да се свие до бяло джудже. Ако WD 1856 b първоначално е обикаляла на това разстояние, на което се намира сега, тя би трябвало да е напълно унищожена преди милиарди години, докато звездата е била червен гигант.
WD 1856 b е открита през 2020 г. Дълго време учените си задаваха въпроса как е успяла да надживее смъртта на своята звезда и да се озове на сегашното си място. Дали е преминала директно през огнения ад на раздулата се звезда и е оцеляла по чудо в недрата ѝ, или е дошла отнякъде другаде?
Новините от космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (Юли, 2026 г.)
Мистерията най-после намира своя отговор благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST). Преди броени дни международен екип от астрономи публикува изненадващи данни от наблюдението на планетата по време на нейния транзит (преминаването ѝ пред звездата), което блокира над половината от светлината на малкото бяло джудже.
Ето какво разкриват уредите на „Джеймс Уеб“
Чрез наблюдение на планетата по време на транзитите ѝ пред звездата екипът установява, че масата на WD 1856 b е между 4 и 11 пъти по-голяма от тази на Юпитер и че атмосферата ѝ съдържа аерозоли и органични съединения, сред които вероятно и метан. Особено изненадваща се оказва температурата на планетата – около 260 градуса по Фаренхайт (приблизително 127°C), което е много повече, отколкото би могло да се обясни с бледата светлина на бялото джудже. Този излишък от топлина се оказва най-добрата улика за разгадаване на любопитната история на планетата.
Изследователите имаха две теории за това как WD 1856 b е достигнала своята изключително тясна орбита – или планетата е била погълната от звездата и е успяла да оцелее в нейната вътрешност, или гравитационни въздействия от други обекти в системата са я привлекли навътре, дълго след като опасността вече е отминала. Системата е тройна – освен бялото джудже, наблизо има още две червени джуджета.
Истината за космическото оцеляване
Чрез съчетаване на новите измервания със съществуващите модели за това как обекти като WD 1856 b се охлаждат с течение на времето, екипът проследява „термичния часовник“ на планетата. Данните сочат, че затоплянето на WD 1856 b най-вероятно е настъпило между 3 и 5,5 милиарда години след като звездата се е превърнала в бяло джудже. Това подкрепя сценария за гравитационната миграция, според който планетата се е намирала на широка орбита, която я е предпазила от звездата по време на нейната разрушителна фаза на червен гигант, и е мигрирала към сегашното си местоположение едва по-късно. Той се подкрепя и от изобилието на метан на планетата, който би бил разреден, ако тя беше погълната от своята звезда. Според учените „Докато планетата се е придвижвала навътре, взаимодействията ѝ със силната гравитация на бялото джудже са довели до значително затопляне, а оттогава насам тя непрекъснато се охлажда“.
Поглед към бъдещето на Слънчевата система
След около пет милиарда години Слънцето ще изчерпи запасите си от водородно гориво в ядрото си и ще се разшири, като стане над 100 пъти по-голямо от сегашния си размер, превръщайки се в червен гигант. След това то ще се свие и ще завърши живота си като бяло джудже. Меркурий, Венера и вероятно Земята ще бъдат унищожени от червения гигант. Съдбата на по-отдалечените планети обаче, и по-специално на газовите гиганти, остава неясна. Откритието показва, че големите газови гиганти като Юпитер могат да оцелеят след смъртта на своите слънца и да намерят нов дом около техните призрачни останки.
Откриването и изучаването на планети, орбитиращи около останките от слънцеподобни звезди след тяхната смърт, е начин да разберем какво може да се случи в нашата Слънчева система в далечното бъдеще.
Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако сайтът Ви харесва, можете да го подкрепите с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне сайтът да продължи да съществува и ще бъде огромен стимул да продължавам напред.
