Антидрон системи на търговските кораби: Турция поставя въпроса пред IMO

Нарастващите заплахи от безпилотни системи в Черно море, Червено море и Персийския залив поставят въпроса за нови средства за защита на търговското корабоплаване.

Турция предлага Международната морска организация (IMO) да започне техническа работа по оценка на възможностите за използване на системи за противодействие на дронове на борда на търговски кораби, като същевременно бъдат отчетени рисковете за безопасността и приложимите правни ограничения.

Инициативата е изложена в документ от 1 октомври 2026 г., внесен от Турция за разглеждане от Комитета по морска безопасност (MSC).

Предложението идва на фона на нарастващото използване на безпилотни летателни и надводни системи при нападения и други враждебни действия, засягащи търговското корабоплаване. В документа се посочва, че инцидентите в Черно море, Червено море, Персийския залив и Ормузкия проток показват, че търговските кораби са изложени на подобни заплахи.

Според Турция защитата на корабите и екипажите следва да продължи да се основава на оценка на риска и да бъде съобразена с отговорностите на държавите на знамето, както и с приложимото международно и национално законодателство. В този контекст използването на подходящи технологии за противодействие на дронове би могло да осигури допълнителен защитен слой наред със съществуващите превантивни и защитни мерки.

От откриването на дронове до активно противодействие

В документа се отбелязва, че технологиите за противодействие на дронове се развиват бързо. Те могат да включват системи за откриване, идентифициране и проследяване на безпилотни апарати, както и некинетични средства, предназначени да нарушат функционирането им или по друг начин да неутрализират приближаваща безпилотна система.

Тези технологии се различават съществено по техническите си характеристики, оперативните последици от използването им и регулаторните изисквания, на които подлежат. Поради това евентуалното им приложение на търговски кораби изисква внимателна оценка, а не просто избор и инсталиране на подходящо оборудване.

Особено внимание Турция обръща на активните електронни противодействия, включително мерките, които могат да предизвикат смущения в радиочестотния спектър или в сателитната навигация. Подобни въздействия могат да попадат под действието на националното законодателство и да засегнат навигационни, комуникационни и други критично важни за безопасността системи.

Ето защо при разглеждането на възможността за използване на антидрон системи трябва да бъдат предвидени подходящи защитни механизми срещу недопустими смущения в системите на борда и във външните системи и услуги, свързани с безопасността.

Турция посочва и други фактори, които следва да бъдат отчетени при разработването на бъдещи препоръки: електромагнитната съвместимост, киберсигурността, компетентността и подготовката на екипажа, човешкият надзор и контрол върху системите, както и ясното разпределение на отговорностите между всички заинтересовани страни.

Допълнителен защитен слой, а не заместител на съществуващите мерки

В предложението изрично се подчертава, че евентуалното използване на технологии за противодействие на дронове не трябва да се разглежда като алтернатива на съществуващите мерки за сигурност на борда, оценката на риска, планирането на рейсовете и приложимите добри практики за управление.

Вместо това тези технологии биха могли да бъдат допълнителна мярка за защита в рамките на по-широк подход за управление на риска, при условие че използването им е разрешено от компетентните органи.

Това е важно уточнение за корабособствениците и операторите. Наличието на антидрон система само по себе си не отменя необходимостта от оценка на заплахите, планиране на подходящи защитни действия и спазване на приложимите правила.

Турция подчертава също, че бъдещи насоки на IMO не трябва да се тълкуват като автоматично разрешение за превозване или използване на оръжия и друго оборудване за сигурност в случаите, когато това е забранено от приложимото национално или международно право. Всяка бъдеща рамка трябва да зачита суверенните права и законодателството на държавите на знамето, пристанищните и крайбрежните държави.

Уроците от борбата с пиратството

Като възможен регулаторен ориентир Турция посочва предишната работа на IMO по въпроса за използването на въоръжен охранителен персонал, нает по частен договор (privately contracted armed security personnel – PCASP), в отговор на пиратските заплахи край бреговете на Сомалия.

В отговор на тези заплахи IMO разработи насоки и препоръки, които определят съответните отговорности на държавите на знамето, корабособствениците, корабните оператори, капитаните, пристанищните и крайбрежните държави. Според турското предложение този опит показва ползата от подход, основан на оценка на риска и съобразен с националното законодателство и отговорностите на съответните участници в морския транспорт.

В същото време Турция изрично отбелязва, че технологиите за противодействие на дронове имат специфични технически характеристики и аспекти, свързани с безопасността, поради което не бива да се приравняват пряко към използването на въоръжена охрана.

В документа се обръща внимание и на съществуващите насоки и препоръки на IMO за използването на PCASP, включително циркулярите MSC.1/Circ.1405, MSC.1/Circ.1406 и MSC.1/Circ.1408. Те са посочени като част от предишната регулаторна работа на организацията в областта на защитата на корабите от пиратство.

Какво предлага Турция на IMO?

Турция предлага Комитетът по морска безопасност да започне техническа работа по оценка на възможностите за използване на антидрон технологии на борда на търговски кораби. Предложението поставя началото на обсъждане на възможната им употреба, при което следва да бъдат отчетени отговорностите на държавите на знамето, пристанищните и крайбрежните държави, както и приложимото законодателство и суверенните им права.

Въпросът, който инициативата поставя пред международното морско общество, е как търговските кораби да получат допълнителни средства за защита от безпилотни заплахи, без самите защитни системи да създават нови рискове за безопасността на корабоплаването.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако статията Ви е харесала, можете да подкрепите сайта с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне той да продължи да съществува.