Най-старият арктически лед изчезва. Вижте как!

Най-старият и дебел арктически лед изчезва два пъти по-бързо от леда в останалата част на Северния ледовит океан, сочи ново проучване.

Ново проучване, публикувано в списание „Geophysical Research Letters“ установява, че ледът в Северния ледовит океан северно от Гренландия е по-подвижен, отколкото се смяташе досега, тъй като океанските течения и атмосферните ветрове преместват стария, дебел лед, към други части на Арктика. В резултат на това ледената маса в района (последното място, което според изследователите ще загуби целогодишната си ледена покривка) намалява два пъти по-бързо от леда в останалата част на Арктика, според новите разкрития.

Климатичните модели прогнозират, че арктическото лято скоро ще бъде без лед – може би още през 2030г. – което означава, че Северният ледовит океан ще бъде покрит от по-малко от 1 милион квадратни километра (386,000 квадратни мили) летен морски лед. Затоплянето на Арктика вече е създало условия, които водят до по-млад морски лед.

Повечето лед, покриващ Арктика, е само на една до четири години, според „National Snow and Ice Data Center“. Докато тънкият млад лед се топи през следващите лета, ще остане само дъга от 2,000 километра (1,240 мили) лед, простираща се от Западния канадски Арктически архипелаг до северното крайбрежие на Гренландия. В този участък от Арктика, който експертите наричат „последният леден район“, морският лед е на повече от пет години и може да достига дебелина повече от 4 метра.

Според новото проучване последният леден район е динамично място, обхващащо два субрегиона, където дебелината на леда варира с 1,2 метра от година на година. В тези два субрегиона ледът става все по-тънък, като за 10 години той губи 0,4 метра от дебелината си. Това прави загуба на 1,5 метра лед от от края на 70-те години.

„Не можем да третираме последния леден район като монолитна зона от лед, която ще остане дълго“, казва Кент Мур, атмосферен физик от Университета в Торонто в Канада и водещ автор на новото проучване. „Всъщност има много регионална променливост.“

„В крайна сметка последният леден район ще бъде районът, от който дивата природа отново ще насели Арктика“, казва Мур. „Ако загубим целия лед, ние губим видовете. Тази зона ще бъде убежище, където видовете могат да оцелеят и се надяваме, че ще разширят районите, които обитават, след като ледът започне да се връща.“

Източник: American Geophysical Union