С какво е интересен E-SHIP 1, който пристигна във Варна
С какво е интересен E-SHIP 1, който пристигна във Варна на 24 юни 2020г. за извършване на класов ремонт в КРЗ „Одесос”?
E-SHIP 1 е сухотоварен многоцелеви кораб подсилен за превоз на тежки товари. Оборудван е за превоз на контейнери, автомобили и друга колесна техника (Ro-Ro). Построен е по поръчка на „ENERCON GmbH“, третият по големина в света производител на ветрогенератори, с цел да превозва компоненти за техните вятърни турбини. От 2014г. се оперира от „Auerbach Schifffahrt GmbH & Co. KG“
Корпусът е построен от корабостроителницата „Lindenau GmbH Schiffswerft & Maschinenfabrik“ (строителен номер S 285). Достроечните работи са извършени от корабостроителницата „Cassens werft GmbH“ (строителен номер CW 330).
- Дата на залагане на кила: 13.12.2007г.
- Корабът е спуснат на вода на 02.08.2008г.
- Дата на предаване: 06.08.2010г.
- IMO: 9417141
- Бруто тонаж: 12968
- Нето тонаж: 8907
- Дедуейт: 10020.49
- Най-голяма дължина LOA: 130.42м.
- Широчина: 22.50м.
- Газене: макс. 9.3м.
- Разполага с два крана Liebherr CBW 100, разположени на левия борд, всеки с товароподемност 90 тона.
Корабната електроцентрала се състои от 9 дизелгенератора:
- 5x820kW Caterpillar
- 2x1257kW Caterpillar
- 2x515kW Mitsubishi
E-SHIP 1 се задвижва от два гребни електродвигателя с мощност 3500kW всеки и честота на въртене 86 об/мин., произведени от „Enercon GmbH“. Двата електродвигателя работят на общ гребен вал и винт с регулируема стъпка. С цел подобряване на енергийната ефективност, плавателният съд е оборудван с 4 роторни платна (ротори на Флетнер) с височина 27м. и диаметър 4м., за създаване на допълнителна движеща сила чрез използване на енергията на вятъра.
Как работят роторите на Флетнер?
Роторите на Флетнер създават движеща сила като използват т.н. ефект на Магнус (Фиг.1). Ефектът на Магнус носи името на своя откривател немския физик Хайнрих Густав Магнус, който го е описал през 1852г., въпреки че според някои източници, ефектът е бил забелязан и описан още през 1672г. от Исак Нютон.
[V] скорост на потока (вятъра)
[V–] скорост на потока по долния ръб на цилиндъра
[P+] налягане по долния ръб на цилиндъра
[V+] скорост на потока по горния ръб на цилиндъра
[P–] налягане по горния ръб на цилиндъра
Въртящият се цилиндър увлича в кръговото си движение прилежащия до него слой въздух. В резултат на това потокът се движи по-бързо (със скорост V+), там където неговото направление съвпада с посоката на въртене на цилиндъра (горният ръб на цилиндъра на фиг.1). Според закона на Бернули, налягането P– там ще бъде по малко. От друга страна скоростта на потока V– ще бъде по-ниска там където неговото направление е противоположно на посоката на въртене на цилиндъра (долният ръб на цилиндъра на фиг.1). Според закона на Бернули, налягането P+ там ще бъде по голямо. Тази разлика в наляганията (P– < P+) създава силата на Магнус F, подобно на подемната сила при крилото.
Интуитивно разбиране на явлението може да се изведе от третия закон на Нютон според който всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. В случая въртящият се цилиндър създава турболентен поток след себе си и завихря въздуха, като го избутва със сила FA. Това създава сила (реакция) със същата големина и противоположен знак (посока).
Роторът на Флетнер носи името на своя изобретател, немския инженер Антон Флетнер, който използва технологията за първи път на кораба „Buckau“ през 1924 година. „Buckau“ е бил с дължина около 54 метра и е имал два ротора на Флетнер с височина 18м. и диаметър 2.8м.
По-късно, през 1927г. Флетнер провежда изпитания с кораба „Barbara“, който е бил с дължина около 90м. и е имал три ротора с височина 17м. и диаметър 4м.
