Аралско море – парадигма на грешките
Аралско море е бивше голямо безотточно солено езеро, в Централна Азия, разположено между Казахстан и Узбекистан. Някога четвъртото по големина езеро в света, днес то е почти пресъхнало.
Аралско море се е появило преди около 17.6 хиляди години, когато планинските ледници на Памир и Тяншан започват активно да се топят. През 15-и век Аралско море като цяло все още не е съществувало. То става относително пълноводно едва след 1573г.
В средата на неозоя (преди около 21 милиона години) Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море са били един воден басейн наричан Паратетис, който постепенно е бил разделен от надигналата се суша.
От началото на систематичните наблюдения (19-и век) и до средата на 20-и век нивото на водния басейн остава практически непроменено. През 1950-те години Арал е четвъртото по големина езеро в света, заемащо площ от около 68 хил. км2 с най-голяма дълбочина 68 м.
От средата на 20-и век нивото и обемът на водата в морето започват бързо да спадат, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени с цел напояване. През 30-те години на 20-и век в Централна Азия започва мащабно изграждане на напоителни канали, което се засилва особено в началото на 1960-те. След 1961 г. нивото на морето започва рязко да пада с 20 до 80-90 см. за година.
До 1970-те години в Аралско море живеят над 34 вида риби, повече от двадесет от които са със стопанско значение. През 1946 г. са уловени 23 хиляди тона риба, в началото на 1980-те години тази цифра достига 60 хиляди тона.
През 1989 г. морето се разделя на два водоема – Северно (малко) и Южно (голямо) Аралско море. През 2003 г. повърхността му е около една четвърт от първоначалната, а обемът на водата е около 10%. Южно Аралско море се разделя на западна и източна част. През 2014 г. източната част пресъхва напълно.
На дъното на Аралско море са открити останките от две селища и мавзолеи. Мавзолеят Кердери датира приблизително от 11-14-и век. Дълго време той е бил на дълбочина около 20 м. Открити са и останките от селището от 14-и век Арал-Асар.
Катастрофата
Дренажните води, стичащи се от напоителните полета в реките Сирдарья и Амударья, са причинили отлагания от пестициди и други токсични химикали от селското стопанство. Днес тези отлагания са пръснати на площ 54 хиляди км2 от бившето морско дъно, покрито със сол. Прашните бури разнасят сол, прах и токсични химикали на разстояние до 500 км.
През 2001 г., в резултат на пониженото ниво на водата, остров Возрождение се свързва с континента и става полуостров. До 1992 г. там работи съветска военна биохимична лаборатория, която тества бактериологични оръжия (антракс, туларемия, бруцелоза, чума, тиф, едра шарка, както и ботулинов токсин) върху лабораторни животни. Съществуват опасения, че смъртоносните микроорганизми попаднали в почвата на острова са оцелели и че гризачи могат да ги разпространят в други региони.
Трудното завръщане на водата
През 1996 г. започват опити за възстановяване на Аралско море, като идеята е да се спаси Северно Аралско море за сметка на южното. Те постигат успех, но цялостно възстановяване ще е много трудно, тъй като значителна част от факторите довели до катастрофата са все още налице. Климатичните промени вече също оказват негативно влияние.