НЯКОЛКО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ БИТКИ В ДРЕВНОСТТА

Автор: Иван Попов

Резюме:

От древни времена се водят войни, в повече случаи за територия, на по-късен етап от развитието на човечеството за природни ресурси, икономическо и политическо влияние. В античния свят се открояват няколко важни битки, определили насоката на развитие на познатия свят в региона за дълъг период от време. Отначало армиите, които са събирани по време на война не са били големи, а и Земята е била рядко населена. Битките в древността се водят основно по суша, по-рядко по море. Воденето на военни действия по въздуха е от много по-късни времена. През цялото време, откакто хората са на Земята в битките са се издигали или залязвали бележити личности – пълководци, ръководители, стратези.   

Ключови думи: Земя, война, военачалник, древен свят, битка.

Предговор:

Както е известно Земята е населена от много отдавна. В началото населението е било малко и е имало много свободни територии, но постепенно то нараства и ги заема. Възниква необходимостта от търсене на нови територии на племенните групи. Никой не дава доброволно земята си, а постепенно народите променят номадския начин на живот към отседнал. Развиват се земеделието и животновъдството, а по-късно и технологиите на рудодобив и обработка на металите. При търсене на нови територии за разширяване народите срещат съпротива и така се стига до въоръжени първоначално с примитивни оръжия сблъсъци. Никоя държава не си дава доброволно територията и я брани по всякакъв начин. С усъвършенстване на технологиите по коване, леене, закаляване на желязото се появяват оръжията. С това започва воденето на много войни по всички краища на света. Една от най-старите във времето битки, оказали влияние върху хода на цивилизацията и развитието на света е битката при Кадеш през 1275 г. пр. Хр. Тя е първата, оказала влияние върху по-нататъшния ход на историята, а ето кои са останалите, подредени хронологично:

1. Битката при Кадеш 1275 г. пр. Хр.: Град Кадеш се намира на територията на днешната държава Сирия на брега на р. Оронт. Битката се води между държавата на Хетите и Египет. Хетите са на върха на своето могъщество, завладели са преди това големи територии, победили са много царства. Хетите се управляват от Муватали II, а на египетския трон е фараона Рамзес II – млад и енергичен управник. По това време Египет набира сила. Битката се води за спорните земи в района на днешните Палестина и Сирия. Първоначално хетите вземат надмощие, но на египтяните идва помощ и спасява войската им. Хетите се укриват зад стените на града, а египтяните напускат полесражението. Всеки твърди, че е спечелил битката, но историческите източници дават леко предимство на хетите. По-малко от век след битката при Кадеш хетите са победени от морските народи и царството им окончателно е заличено. Египет също дълго време няма голям възход. Спорните зони са поделени, а след няколко години хети и египтяни сключват съюз, за да се противопоставят на нов по-опасен враг – асирийците. В историята са известни много случаи непримирими врагове, водили доскоро война да се обединят при опасността от поява на по-опасен съперник наблизо (Англия и Нидерландия, Франция и Англия, градовете в Елада..).

2. Превземането на Йерусалим от Навуходоносор II през 587 г. пр. Хр.: Навуходоносор II е владетел на Нововавилонското царство, който възражда славата на Вавилон. Превзема много територии и разширява царството. Може да се каже, че Навуходоносор възражда Вавилон. Насочва се към Йерусалим и опожарява Соломоновия храм. В западна Европа Навуходоносор е познат от операта на Джузепе Верди със съкратеното име „Набуко“. Той управлява около 30 години, но през 606 г. пр. Хр. сънува странен сън. Явява му се пророк Даниил, който го разтълкува и предсказва края на Вавилонското царство, както и на империите в света в по-късни времена. Следствията от превземането на Йерусалим са, че евреите губят независимостта си, а кивотът изчезва и се появяват загадки и легенди относно това какво представлява той и дали тамплиерите не са го намерили и скрили някъде? Наистина малко след смъртта на Навуходоносор II персите на цар Кир превземат Вавилон и никога отново не се появява на историческата сцена. Предсказанието на пророк Даниил от съня се сбъдва. Поначало Двуречието (районът между реките Тигър и Ефрат) е примамливо място за живеене и през времето са се сменяли различни народи. Районът около Вавилон и Асирия, заедно с териториите в Близкия изток, южна Турция и северната част на Арабския полуостров, където текат реките Тигър, Ефрат и Йордан е наричан още „Плодородния полумесец“.

3. Битката при Тимбра – малко известна битка между царете Кир и Крез, състояла се през 546 г. пр. Хр . Крез е Лидийски владетел, останал известен с големите си богатства. (изразът „богат като Крез“ се употребява в днешно време) Той е завладял и победил градовете на еолийци, йонийци, фриги, витани, дорийци. Единственото царство, което му пречи да стане пълновластен господар е персийското. На персийския престол е цар Кир (559-530 г. пр. Хр.) от династията на Ахеменидите. Той наследява от Камбис I малка зависима държава и я превръща в могъща империя, най-голяма дотогава. Простира се от р. Инд на изток до Средиземно море. Преди битката при Тимбра двете армии се срещат при град Птерий на р. Харис. Битката завършва с неясен край, като Крез се оттегля към столицата Сарди. Изненадващо Кир го последва и пленява. Цар Крез е имал ясновидци, които уклончиво му предсказват, че „едно велико царство ще загине“. Цар Кир не го убива, а се вслушва в съветите и го назначава за сатрап на провинция Лидия. По подобен начин постъпва и с владетелите на другите държави, които завладява. Важно е, че цар Кир научава, че в света вече съществуват монети и заповядва Персия също да започне да ги сече. Оттук започва постепенното разпространение на монетите. За начало на монетосеченето се приема, че е от Лидийското царство при управлението на Гигес или Алиат II около средата на VII в. пр. Хр. Цар Кир намира смъртта си в битката срещу месагетите на царица Тамирис през 530 г. пр. Хр.

4. Битката при Термопилите – август 480 г. пр. Хр.: Тя е част от втората Гръко-персийска война. Преди нея Първата също завършва с неуспех за Персийската империя, предвождана от Дарий I (522-486 г. пр. Хр.). Войната завършва след гръцка победа при Маратон. По хронология битката при Термопилите предхожда битката при Платея. Победата е на страната на Персия и след нея голяма армия на Ксеркс (484-465 г. пр. Хр.) навлиза дълбоко в пределите на Гърция и застрашава основните и градове – Атина, Спарта и Коринт. Характерно е, че проходът Термопилите е много тесен и не може по повече от един войник да премине. Предводителят на гърците Леонид със своите 300 войници се опълчват на огромната персийска войска и накрая всички измират. Тази битка е един от подвизите в древния свят, възпята в художествената литература, филмовата индустрия и дори в музика. Леонид не се предава и всички войници намират смъртта на бойното поле. Победата на персите отваря вратите към основните гръцки градове, но не успява. За първи път гръцките полиси се обединяват, за да се спасят.

5. Битката при Платея 479 г. пр. Хр.: Състои се между Атина и съюзните и гръцки държави и Персия. Преди това персийския цар Ксеркс ((485-465 г. пр. Хр.) претърпява съкрушително поражение при Маратон и в морската битка при Саламин. Обединените гръцки сили се командват от Павзаний, а персийските на Ксеркс – от Мардоний. Надделява гръцката войска, която е добре подредена и защитава своята територия. Битката при Платея е пример как грешно подадена команда от Павзаний, но правилно изпълнена от опитните войници след престрояване и прегрупиране довежда до успешен край. На своя територия обикновено армиите се бият по-добре. Битката е през лятото в края на юли. Тази битка е една от успешните на гърците, които дават отпор дружно срещу общия силен враг – Персия. След битката Персия не влиза на Балканския полуостров, а гръцките държави оцеляват. В Истанбул има паметник, ознаменуващ победата на гръцките градове-държави: змия с тридесет и три навивки и една тава над тях, символ на броя на държавите, които са сключили съюз във войната срещу Персийската империя.

6. Битката при Херонея 338 г. пр. Хр.: Филип Македонски, син на Аминта III и баща на Александър Велики побеждава обединените гръцки държави-полиси и утвърждава властта си в Гърция. Тази битка е от значение, защото поставя началото на възхода на Македонската държава. Битката е характерна с новости в постройката на редиците на македонската армия – сгъстява се фалангата и се затварят пространствата. После фалангата, в която участва и Александър преминава в настъпление.

„По заповед на Филип фалангата сгъстява редиците си и прикривайки се с щитове, отстъпва бавно. Когато атакуващите войски разкъсват своите редици и преминават в намиращата се пред тях равнина, Филип заповядва фалангата да премине в настъпление. В този момент и конницата на Александър се вмъква в образувалите се пробойни в редиците на гръцката армия. При този развой на събитията на Филип се отдава възможност да обкръжи противника. При тази опасност по-голямата част от гърците панически напуска бойното поле. Сред бегълците е и знаменитият атински оратор и политик Демостен с чиито усилия в Атина е организирана антимакедонската партия на гръцките полиси.“

7. Битката при Гавгамела 01.10.331 г. пр. Хр.: Третата голяма победа на Александър Македонски (Велики) срещу Персийската империя. Преди това Александър Велики, след като е преминал през Дарданелите е победил царя на Персия Дарий II при Граник (03.05.334 г. пр. Хр.) и Иса (05.11.333 г. пр. Хр.). След битката при Гавгамела Персийската империя пада окончателно. Александър Велики (336-323 г. пр. Хр.) отначало се справя и покорява почти целия Балкански полуостров, Египет и Вавилон също са завладяни. Следва продължителен поход на изток с цел да се достигне до „края на света“. След решителната битка при Гавгамела следват победи над държавите, разположени преди Индия, Согдиана и Бактрия. Дори побеждава войските на индийския цар Пор през 326 г. пр. Хр. и завладява Пенджаб. До този момент няма по-изтъкнат пълководец, осъществил толкова голям военен поход, изпълнен с много победи. За кратко време Александър Македонски с успешни битки придобива територия, която е по-голяма от всяка друга до неговото управление.

8. Битката при Кана 216 г. пр. Хр. Една от трите победи на Картаген над Рим във Втората Пуническа война (нарича се Пуническа, защото римляните наричали картагенци „пуни“) И трите победи са на Ханибал – най-изтъкнатия картагенски военачалник. Предшестващите битки са при Тицин и Тразимендското езеро през предните години. Римската войска се командва от двама консули, които се редуват – единия ден командва единия, през следващия – другия. Ханибал е разузнал предварително всичко и избира да се бие срещу Емилий Павел, а не срещу Варон. Отначало картагенци се огъват в центъра и подсилват фланговете, а когато римляните навлизат дълбоко навътре фланговете атакуват. Обкръжена е цялата римска войска, убити са над 60000 римляни. До момента няма по-кръвопролитна битка в историята на света. Грешка на Ханибал е, че след третата победа не е тръгнал право към отворилия врати и останал без защита Рим, а изпратил пратеници с искане Рим да се предаде. Противно на очакваното и практиката в такива случаи Рим не се предава, а продължава войната на изтощение срещу Картаген без даване на генерално сражение чак до битката при Зама през 202 г. пр. Хр., където ще бъде решителния удар. След победата над Картаген Рим не среща силен противник до появата на Атила. Битката при Кана е най-старата, която се изучава във всички военни академии по света.

9. Третата Митридатова война: 75-63 г. пр. Хр.: Последната трета Митридатова война се води на територията на Боспорското царство, наричано още Понтийско. Римляните са предвождани от Помпей, а Понтийците – от Митридат Евпатор и съюзника му от Армения Тигран Велики. Отначало римските легиони са предвождани от Луций Лукул. Войната е продължителна и завършва с пълна римска победа. Последствията от войната са: Митридат се самоубива, а държавата му е поробена, по-късно същата съдба сполетява и Армения, завладяните държави са превърнати в автономни области, (Юдея, Колхида, Киликия, Кападокия…), Римската държава се укрепва на изток.

10. Битката при Акциум септември 31 г. пр. Хр: Битка за власт в Рим, малко преди да стане империя. Един срещу друг се изправят двамата останали живи от Втория триумвират. Третият Лепид умира и остават Октавиан Август и Марк Антоний. Съюзник на Антоний е египетската царица Клеопатра. Битката е морска и надмощие взема Октавиан. След нея той остава начело на Рим и се провъзгласява за император под името Октавиан Август. Управлява твърде дълго за римски император (няма по-дълго от него управлявал) – от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр., цели 41 години. За времето си това е „цяла вечност“, предвид по-краткото време на живот у хората. Той заварва Рим в развалини, породени от многото вътрешни борби за власт между Марий, Сула, Гай Юлий Цезар, Крас, Гней Помпей и други претенденти и го оставя в много добро уредено състояние. Значението на неговата победа е, че се поставя началото на Римската империя, която се разширява много през следващия век и завладява голяма част от познатия свят. Следващите императори прибавят името „Август“ към титлата си. Най-голямото разширение и благополучие за Римската империя се случва при управлението на Траян и Адриан в началото на II в. сл. Хр. Войната е известна още като „Втора гражданска война в Рим“ (първата е между Цезар и Помпей).

11. Отвоюване на Ферганската долина и Хорезм от Китай 105 г. сл. Хр.: Отвоюването на териториите става от владетеля на Кушаните Канишка. Според една от версиите той е родоначалник на славния род Дуло. Аз мисля, че трудно може да се свърже с Авитохол (153/165 е началото на периода според „Именник на българските ханове“), защото годините не пасват. Битката има значение за спиране на разрастването на Китай. Като държава Китай е била на принципа да не се разпространява до територии, до които не може да стигат указите на императорите и да се упражнява властта. Ферганската долина е плодородна и е благодатно място за живеене в регион, изобилстващ от пустини и суров континентален климат с резки температурни амплитуди. В битката Канишка побеждава и възпира китайските амбиции за разширение на изток. Тъй като е далече от Европа тази военна кампания е малко позната. Сега по-голямата част от Ферганската долина е територия на Узбекистан. За Кушанската държава времето на разцвет е I-II сл. Хр.

12. Битката при Абритус лятото на 251 г.: През 249 и 250 г. голяма маса готи, начело с Книва нахлуват през Дунав на Балканския полуостров. По това време почти целия полуостров е включен като автономни области Мизия, Дакия, Тракия, Македония към в пределите на Римската империя. Готите са посрещнати от няколко легиона от римската войска при Абритус (Разград). Бойното поле е около старините и разкопките, където е завода за антибиотици и на север. Готите нанасят тежко поражение на римляните, като на бойното поле умира император Траян Деций (няма нищо общо със славния Траян от началото на II в., който разширява много римската територия и побеждава даките, строи много крепости, укрепления, пътища и градове). В битката край Абритус римската войска има първоначален успех, но опитният водач на готите се възползва от особеностите на терена и успява да изненада противника, устройвайки му засада. Обградената римска войска е разбита. На бойното поле освен Траян Деций умира и синът му и престолонаследник, Херений Етруск, обявен за съимператор. Като причина за загубата на Рим може да се изтъкне предателството на Требониан Гал, който сключва мир с готите и за кратко време е император. Това е първият случай, при който римски император загива на бойното поле. Вторият е Валенс в битка срещу славяни и българи край Адрианопол през 378 г. По-късно през 269 г. друг римски император ще постигне голяма победа и ще изгони готите от римските провинции. Името му е Клавдий, останал в историята посмъртно като Клавдий II Готски. Като следствие от битката – готите се настаняват на Балканския полуостров за близо две десетилетия.

13. Битката при Милвийския мост 28.10.312 г.: Като предпоставка за срещането на двамата съимператори се явява акта, с който Диоклециан въвежда тетрархията – да има четирима равнопоставени императори. Оказва се, че този модел на управление на Римската империя не е удачен, като се има предвид многото външни врагове и човешката природа – когато някой постигне голяма победа да мечтае за вземане на надмощие. В битката при Малвийския мост се противопоставя армиите на Константин Велики (306-337) и Максенций. Мостът е над река Тибър, съвсем близо до Рим. Армията на Максенций превъзхожда тази на Константин по численост и затова той решава да не чака в Рим, а да излезе и да даде открито сражение. Решителното сражение става при Малвийския понтонен мост. Максенций започва да губи и решава да се върне по моста назад, но той рухва и войниците му падат в р. Тибър. Победата е на страната на Константин Велики, който преди битката има предзнаменование, че с помощта на кръста и християнския бог ще победи. След победата император Константин Велики укрепва властта си и отстранява един от най-сериозните си опоненти. През своето повече от 30-годишно управление се появяват и други претенденти за властта: двама с име Лициний, Магненций… Малко след победата Римската империя става християнска държава. Първо Константин Велики поставя на равни начала новата християнска религия с останалите, а по-късно през 330 г. я издига като единствената позволена религия в империята. Приемането на Християнството от Рим слага началото на масовото му разпространение по света. Константин Велики и майка му Елена са обявени за мъченици и светци. „Сражението предопределя развитието на Европа като християнска цивилизация“.

14. Битката при Каталунските полета 20.06.451 г.: Римската империя вече е разделена от 395 г., когато император Теодосий я разделя между синовете си Аркадий и Хонорий. Аркадий управлява източната част със столица Константинопол, а Хонорий – западната със столица Рим. Почти целия източен свят е завладян от Атила (наричан „бич Божий“), а някой държави са си плащали годишен данък и са пращали войници, за да оцелеят под някаква васална зависимост. Римската империя на изток на два пъти е разгромена от Атила, като особено тежки и унизителни са условията, които той налага след втората война през 448 г. На запад с цената обещания, отстъпки и всевъзможни начини Римската империя си осигурява съюзници – вестготи, алани и франки, за да се спаси. Голяма войска се събира на съдбовна битка при Каталунските полета. Предвожда ги Аеций, военачалник на Рим, наричан още „Последния римлянин“. В битката превъзходство вземат Обединените сили. На бойното поле умира вождът на Вестготите Теодорих, а Атила се оттегля, за да спаси държавата и да избегне по-тежко поражение. Римляните са останали без своите съюзници, които напускат Каталунските полета и си тръгват, т. е. Римската империя няма сили да преследва хуните до пълно поражение. Битката при Каталунските полета е най-тежкото изпитание на най-известния хунски предводител Атила, който се оттегля, за да запази силите си и през следващата година да поднови бойните действия на запад. В резултат – спряно е хунското нашествие и е запазен западния свят. Римската империя вече няма кой да я защитава и скоро тя престава да съществува завинаги, подлагана на удари от различни племена. След смъртта на Атила през 453 г. хунската държава се разделя и намалява значително. В същата година умира и Аеций.

Заключение:

Описаните четиринадесет битки в античния свят са тези, дали насока за развитието за дълъг период напред. След тях винаги са ставали някакви промени и има последствия не само за загубилата държава. Някои се разширяват и издигат, а други залязват и скоро след загубената война настъпва техния край. Сега не съществуват Лидийска държава, Кушани, Римска империя, Понтийско царство, Картаген, Хунска империя. Това идва да покаже, че нищо не е вечно и всички държави следват своя ход на развитие. При срещата често има някакво предсказание, видение, поличба, но като че ли се прекалява с това. Всичко опира до опита на пълководците, уменията на войската и внедряването на някаква нова тактика за водене на война. Затова великите личности се открояват от масата и движат света. Дали е в правилна посоката – те обикновено не доживяват да видят, а бъдещето показва.

Източници:

1. Блогът на Барин, 02.04.2019, „Завладяването на Лидийската държава от Персия през 546 г. пр. Хр.“
2. Филип Фрийман, 2020, „Александър Велики, биография“, издателство „Прозорец“;
3. Блогът на Барин, 09.11.2015, „Големите битки в древността“;
4. Апиан, 2005, „Митридатови войни“, библиотека „Вехи“;
5. Data maps, 28.08.2020, „Битката при Абритус (251 г.);
6. Списание „Наука“, „Битката при Херонея – август 338 г. преди новата ера“;
7. Венцислав Михайлов, 28.10.2025, „Битката при Малвийския мост“;
8. Известия от НИМ: „Последният римлянин“ срещу „Бич Божи“ 1574 г. битката при Каталаунските поля“.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако сайтът Ви харесва, можете да го подкрепите с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне сайтът да продължи да съществува и ще бъде огромен стимул да продължавам напред.