Черно море между декларациите и ефективната защита на корабоплаването

Кой ще спре атакуващия дрон?

Атаката срещу CONTSHIP JET постави въпроса за сигурността на корабоплаването в Черно море в най-конкретната му форма: какво следва, след като заплахата вече е открита?

На 28 октомври контейнеровозът беше поразен от надводни дронове край нос Калиакра. Всички 18 моряци бяха спасени. Корабът впоследствие потъна. Между тези два резултата – спасения човешки живот и загубения кораб – стои разликата между успешна спасителна операция и предотвратена атака. [1, 2]

Същия ден България, Румъния и Турция обсъдиха сигурността в Черно море, осъдиха ударите по търговски кораби и обявиха тристранен механизъм за координация. Редовните консултации и обменът на информация могат да бъдат необходима основа, но стойността им за корабоплаването ще зависи от това дали след предупреждението има кой да се намеси навреме. [3]

Политическата декларация има своята функция. Тя заявява обща позиция и може да подготви съвместни действия. Самото ѝ приемане обаче не установява защитена морска зона. Капитанът на преминаващ кораб има нужда да знае каква помощ може да очаква при конкретна заплаха, кой я предоставя и при какви условия.

При CONTSHIP JET наблюдението е работило. Според изявлението на командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов френски патрулен самолет е открил приближаващите безекипажни катери. Информацията е предадена за предупреждаване на търговските кораби, предупреждение е излъчено и от самолета. Командирът обясни, че в близкия район не е имало сили и средства, способни да достигнат, прихванат и унищожат заплахата навреме. В конкретния случай това е ограничение за реагиране, но не може да се приеме като доказателство, че България изобщо не разполага със средства за противодействие. [1]

На 29 октомври адмирал Емил Ефтимов добави други детайли. В изявлението си, предадено от БТА, той каза, че авиацията и вертолетите са били в готовност, използвани са безпилотни средства, но тежките метеорологични условия са ограничили действията. Адмиралът посочи и липса на правомощия за действие извън териториалните води. Съобщението за приближаване от изток не установява само по себе си извършителя; анализът на данните продължава. [2]

Тези изявления повдигат няколко различни въпроса: разполагане на сили, възможност за работа при конкретните условия и правомощия за намеса. Публичната информация не позволява да определим относителната тежест на всеки от тях. Позволява обаче да поставим основния критерий: системата за защита трябва да осигурява непрекъсната връзка между откриването, решението и действието. Прекъсването на която и да е от тези връзки оставя атакувания кораб изложен на удара.

Ранното предупреждение е ценно. То дава време за реакция, събиране на екипажа в предварително определени защитени места и подготовка за аварийни действия. При CONTSHIP JET всички 18 моряци са спасени и няма пострадали. Това е съществен успех, който заслужава признание. Същевременно ударите и последвалото потъване показват необходимостта предупреждението да бъде подкрепено с възможност за навременно противодействие. [1, 2]

Браншовите насоки разглеждат ограничените възможности на екипажа при такава заплаха. OCIMF в „Loitering Munitions – The Threat to Merchant Ships“ обръща внимание на предварителната подготовка и защитеното разполагане на хората. BMP Maritime Security също предвижда обявяване на тревога и безопасно място за събиране. Изборът трябва да отчита опасността от взрив, остъкляване, наводняване и достъпни изходи. Няма едно помещение, което да е най-безопасно при всеки кораб и всяка атака. [4, 5]

Тук е мястото на пасивната защита: мерките, които ограничават излагането на хората на опасност от поражения, без да въздействат върху самия дрон. Към тях спадат събирането на екипажа на предварително определени защитени места и подходящи мерки за ограничаване на пораженията – например защитно фолио върху прозорците срещу разпръскване на стъклени фрагменти. Подобни мерки не предотвратяват попадението и не осигуряват защита от всички последствия на взрива. Пожарогасенето и борбата с наводняването са следваща задача – ограничаване на последствията. Предварителното напускане на кораба не може да се предлага като универсално решение. Самата евакуация носи рискове и изисква оценка на конкретната обстановка. [5]

Маневрирането също трябва да бъде поставено на правилното място. BMP включва промяна на курса и маневри за избягване на удар сред възможните мерки при въздушна заплаха. Това не е доказателство за тяхната успеваемост. При извършеното до момента проучване не намерих документиран случай на търговски кораб, избегнал удар от дрон единствено чрез маневриране. Това не доказва, че такива случаи няма. [5]

Няма и основание да изчисляваме процент от подбрани примери. За това са необходими надежден общ брой съпоставими атаки и установена причина за всеки неуспех. Не бива пропуснал дрон автоматично да се записва като успех, постигнат чрез маневриране на кораба. Също толкова неправилно би било да обявим всяко попадение за неизбежно още от момента на пускането.

Случаят MERCER STREET показва защо разграничението е важно. Разследването на CENTCOM описва две неуспешни атаки с въздушни дронове край Оман на 29 юли 2021 г. Апаратите падат в морето близо до танкера. На следващия ден трети дрон поразява мостика и убива капитана и член на охраната. Разследването не посочва маневриране като причина за неуспешните атаки. [6]

Има обаче ясно документирани случаи на предотвратени поражения чрез външна военна защита. На 21 март 2024 г. германският HESSEN, осигуряващ близка защита на търговски кораб в южната част на Червено море, унищожава надводен дрон. ASPIDES съобщава, че действието е предотвратило поражения по хората и щети за корабоплаването. Името на съпровождания търговски кораб не е посочено. [7]

На 29 април 2024 г. италианската фрегата VIRGINIO FASAN защитава друг търговски кораб в Червено море и сваля въздушен дрон с корабното си оръдие. Според ASPIDES няма пострадали и търговският кораб продължава плаването си. Двата случая показват реално прехващане на различни заплахи: надводна – USV, и въздушна – UAV. Те доказват, че успешна защита е възможна. [8]

Друг резултат виждаме при атаката на кораба за насипни товари TUTOR. На 12 юни 2024 г. CENTCOM съобщава за попадение на надводен дрон, тежко наводняване и повреди в машинното отделение. В последващото съобщение от 14 юни се съобщава за един изчезнал моряк, екипажът е евакуиран, а постъпването на вода продължава. Това показва тежестта на поражението. [9]

Какво тогава означава реално противодействие? Кинетичните средства физически поразяват заплахата. Случаите HESSEN и FASAN показват резултата в практиката. Но оръжието е само част от необходимото. Трябват откриване, правилно разпознаване, проследяване, своевременно решение и средство, което вече е достатъчно близо, за да действа.

Радиоелектронното въздействие може да наруши определени връзки за управление или навигация. То не е универсално решение. Британското транспортно ведомство предупреждава в насоките си за въздушни дронове, че ефектът зависи от използваната технология. Автономната навигация може да ограничи ползата от смущенията. Съществува и риск за други комуникационни и навигационни системи. Тези насоки не обхващат всички надводни дронове и не следва да се пренасят механично към тях. [10]

Следователно наличието на „антидрон система“ сама по себе си не отговаря на въпроса за защитата. Трябва да е ясно срещу каква заплаха работи, при какви условия и като част от каква организация. Обявена доставка, готовност за наблюдение и способност за навременно неутрализиране са различни неща. Същото важи за обещани бъдещи възможности.

Правният въпрос също изисква точност. Член 58 от Конвенцията на ООН по морско право запазва свободата на корабоплаване в изключителната икономическа зона. Съпровождането на търговски кораб и употребата на оръжие са различни действия. Свободата на плаване не предоставя сама по себе си разрешение за конкретна въоръжена намеса. Изявлението на адмирал Емил Ефтимов за липса на правомощия за намеса извън териториалните води трябва да бъде разгледано спрямо приложимите международни и национални правила и основанията за такава намеса. Тук не разполагаме с пълен правен анализ, който да установява кое точно ограничение е било решаващо. [2, 11]

За да има навременна защита, трябва предварително да е ясно кой може да разпореди намеса срещу дрон, при какви условия и как се координират участващите сили. Ако действащите правила не позволяват необходимата реакция или изискват съгласуване, което я забавя, държавите трябва да решат този проблем като част от организирането на защитата. Капитаните трябва да получават ясна информация каква помощ могат да очакват след предупреждението за атака.

Тристранният механизъм следва да бъде ориентиран към постигането на няколко конкретни резултата.

Първият е непрекъсната обща картина на заплахите, свързана с денонощно управление на реакцията.

Вторият е предварително планирано присъствие на подходящи сили спрямо търговския трафик и времето за намеса. Изпращането на средство след сигнала има защитна стойност само ако то може да достигне навреме.

Третият е гарантиране на организирани защитавани преминавания или ескорт за определени рискови участъци. Това е предложение за оперативно планиране, а не твърдение, че днес съществуват достатъчно сили. Необходимо е да се отчетат капацитетът, морската среда, натоварването на трафика и правният режим. Географски обозначен коридор без осигурена намеса може да създаде опасно чувство за сигурност.

Четвъртият резултат трябва да бъдат ясни процедури за капитаните: как и до кого да се подава информация, как се потвърждава нейното получаване и какво реално следва от сигнала.

Петият е отделно поддържана готовност за спасяване и ограничаване на последствията. Предотвратяването на удара и спасяването след него са две необходими способности, които трябва да бъдат оценени поотделно.

Обществото не се нуждае от секретни позиции, тактически параметри или данни за боекомплекта. Нуждае се от проверим отговор дали е организирана защита, с какъв обхват и от кога. Резултатът не може да се измерва само с броя проведени срещи, обменени съобщения или обявени намерения.

CONTSHIP JET оставя и успех, и неудобен въпрос. Успехът са спасените хора. Въпросът е защо откритата заплаха е достигнала до кораба и какво трябва да се промени преди следващата атака. Ранното предупреждение заслужава да бъде развивано. Заедно с него трябва да бъде изграден и отговорът, който моряците очакват: кой ще спре дрона?

Автор: инж. Филип Карагьозов

Източници

1. БНТ, изявление на командира на ВМС и спасяването на екипажа, 28.10.2026. За ограничението на навременната реакция: Darik, 29.10.2026.
2. БТА, изявление на адмирал Емил Ефтимов, 29.10.2026, 09:16.
3. БТА, срещата на България, Румъния и Турция, 28.10.2026.
4. OCIMF, Loitering Munitions — The Threat to Merchant Ships, август 2023, стр. 6 и 11.
5. BMP Maritime Security, юни 2026, стр. 31–33.
6. CENTCOM, разследване на атаките срещу MERCER STREET, 06.08.2021.
7. ASPIDES, HESSEN, 21.03.2024.
8. ASPIDES, VIRGINIO FASAN, събитие 29.04.2024, съобщение 30.04.2024.
9. CENTCOM, TUTOR: 12.06.2024 и 14.06.2024.
10. UK Department for Transport, Countering drone threats to shipping, 20.05.2024. Обхватът е въздушни дронове.
11. Конвенция на ООН по морско право, чл. 58.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако статията Ви е харесала, можете да подкрепите сайта с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне той да продължи да съществува.