Подводницата, която се торпилира сама. Tullibee (SS 284).
На 5 март 1944г. Tullibee (SS 284), командвана от командир C. F. Brindupke, отплава от Пърл Харбър, за да започне четвъртия си военен патрул.
Tullibee (SS 284) спира в Мидуей, за зареждане с гориво, и след като отплава от там на 14 март, повече не е установен контакт с нея. Районът, отреден за Tullibee, е в открито море на север от Палау.
Tullibee е трябвало да напусне района си не по-късно от 24 април 1944г. и на тази дата е изпратена телеграма, която я насочва да продължи към Маджуро за ремонт. Очаквало се е да пристигне в Маджуро около 4 май. В инструкциите обаче било посочено, че подводница която не може да предава, трябва да се насочи към Мидуей, а не към Маджуро. На 6 май 1944г. Мидуей е предупреден за подводница, която се връща без средства за предаване, но Tullibee не се появява и се счита за загубена на 15 май 1944г.
Историята за изчезването на Tullibee е разказана от единствения оцелял C.W. Kuykendall, помощник артилерист 3ти клас.
Според разказа му, подводницата пристигнала на местоназначението си на 25 март. През нощта на 26 март тя открива на радарите, конвой, състоящ се от голям транспортен кораб, два средно големи товарни кораба, два ескортиращи кораба и голям разрушител. След като установила скоростта и курса на конвоя, подводницата взема на прицел големия транспортен кораб, но не стреля, тъй като не го вижда заради лошото време. Ескортът открива нейното присъствие и пуска около 15-20 дълбочинни бомби. Tullibee приближава на около 3000 ярда (около 2743 метра), без да вижда целта и изстрелва две торпеда. Минута или две по-късно силна експлозия разтърсва подводницата и Kuykendall, който по това време е бил на мостика, се озовава борейки се във водата. Тъй като дистанцията и курсът на ескорта са били известни, оцелелият е сигурен, че експлозията е била резултат от кръгово движение на едно от торпедата. Когато дошъл в съзнание Kuykendall чувал викове, които след около десетина минути заглъхнали и той повече не видял никого от екипажа на подводницата. Той бил пленен от ескорта, където научил, че транспорният кораб е потънал. През април 1944г. Kuykendall бил отведен в Военноморския лагер за разпит Ofuna, където престоява до 30 септември. След това, до освобождаването му на 4 септември 1945г. е принуден да работи в медните мини на Ashio.
[Източник: Naval History and Heritage Command – официален уебсайт на ВМС на САЩ]
Източник на Видеото и информацията по-долу е YouTube каналът Concerning Reality
Торпедата са били основното оръжие на подводниците от Втората световна война, но те също са криели редица проблеми, като преждевременна детонация и неточно определяне на дълбочината.
Друг проблем, който тези торпеда са имали, е съвсем незначителната, лека тенденция да се завъртат обратно към стрелящата подводница.
След Първата световна война инженерите проектирали торпедата да могат да коригират курса си към целта. Това се постигало чрез жироскоп и механично задаване на ъгъл, преди торпедото да бъде изстреляно от подводницата. След изстрелване торпедото изминавало известно разстояние, докато жироскопичният управляващ механизъм започне да коригира курса.
Някои от жироскопичните управляващи механизми дефектирали, при което торпедата продължавали да завиват и да се въртят в кръг. Това създавало реална опасност за изстрелващата ги подводница.
По време на войната има регистрирани 30 такива случая. За щастие само два от тях са с фатален край.
