България има огромна морска възможност, но трябва да действа сега, според Cyril Widdershoven.

Според международния геополитически анализатор и стратег Cyril Widdershoven, България може да се възползва от промените в Черно море и глобалната търговия, но за целта Варна и Бургас трябва да бъдат част от обща национална стратегия. Пристанищата в двата града разполагат с реален потенциал да се утвърдят като основни логистични хъбове в Черноморския регион.

Геополитическите промени, войната в Украйна, уязвимостта на ключови морски маршрути и преходът към нови корабни горива поставят България пред „огромна възможност“. Това беше едно от основните послания на международния геополитически анализатор и стратег Cyril Widdershoven по време на Международния морски форум „Global Compass 2026“ във Варна.

В своята презентация той разгледа промените в глобалната морска търговия през призмата на геополитическия риск, като постепенно насочи вниманието към Черно море и конкретно към възможностите пред България. Основната му теза беше, че рискът не трябва да се разглежда единствено като заплаха. При правилна подготовка той може да се превърне във възможност.

Пълен видеозапис на презентацията ще откриете в края на тази публикация.

Геополитиката никога не е изчезвала – тя просто беше игнорирана

В своята презентация пред Международния морски форум „Global Compass 2026“, Widdershoven подчерта, че от края на 80-те години на миналия век световната търговия е живяла в илюзия за вечен мир и сигурност. Секторът на корабоплаването свикна да плава свободно навсякъде, без да отчита нарастващото геополитическо напрежение.

„Геополитиката винаги е била тук – ние просто я игнорирахме“, посочи той, припомняйки исторически примери от Римската империя, Гърция, Нидерландия и Великобритания, където морското господство винаги е определяло контрола над търговските пътища.

Анатомията на „Тесните места“ (Choke Points)

Около 84% от световната търговия се осъществява по море. Корабите преминават през критични географски теснини – Ормузкия пролив, Баб ел-Мандеб, Суецкия канал, Босфора, Гибралтар, Малакския и Панамския пролив.

Widdershoven развенча някои медийни и политически митове, като например твърденията от Вашингтон за обемите преминаващ петрол през Ормуз, изтъквайки, че реалните данни често са завишени. Той изрази скептицизъм и към бързото развитие на Арктическите маршрути, тъй като там Русия контролира водните пространства около своите острови и запазва ключа към преминаването на всеки кораб.

Според анализатора ситуацията няма да се промени, дори ако политически фигури като Доналд Тръмп или Владимир Путин напуснат политическата сцена днес. Световният ред се е променил трайно и днес живеем в значително по-нестабилен свят.

Черно море и стратегическата роля на България

Widdershoven обърна специално внимание на Черноморския регион. Поради конфликтите в Украйна и рисковете пред украинските и руските пристанища, корабните компании търсят алтернативни и сигурни точки за достъп. Черно море е затворено море, чийто единствен изход са турските проливи Босфорът и Дарданелите, контролирани от Турция. Това означава, че Босфорът представлява стратегически chokepoint, който България не контролира и именно затова трябва да бъде разглеждан като част от стратегическата картина. Това не е оценка срещу Турция, подчерта анализаторът, а геополитически факт. Именно поради тази причина България трябва да мисли предварително какво би се случило при промяна на условията за движение през проливите.

Ограничението може да бъде превърнато в стимул за изграждане на по-устойчива и по-добре интегрирана българска морска стратегия.

В тази сложна среда България разполага с две изключителни стратегически предимства: членството си в Европейския съюз и НАТО. И двете организации в момента гледат към България като към критична входно-изходна точка за международната търговия и военната логистика.

Според Cyril Widdershoven пристанищата във Варна и Бургас могат да се превърнат в основни логистични хъбове, заместващи блокираните или високорискови черноморски пристанища, стига държавата да действа бързо и организирано.

В условията на войната в Украйна Черноморският регион придоби ново значение не само за търговията, но и за сигурността, отбраната и движението на стратегически ресурси.

Това означава, че Варна и Бургас могат да имат значение едновременно като търговски пристанища, логистични центрове и елементи от по-широката инфраструктура на европейската и евроатлантическата сигурност. Именно това според Widdershoven превръща геополитическия риск в потенциално предимство за България.

Но възможността няма да остане отворена завинаги. Ако страната се забави, други държави в региона могат да използват същата възможност. Румъния, Турция и Гърция също имат пристанища, транспортна инфраструктура и амбиции да привличат международен товаропоток. Затова според анализатора България не трябва да разсъждава само как да запази сегашната си позиция, а как да увеличи ролята си в регионалната логистика.

Проактивност вместо реакция

Анализаторът направи критична бележка свързана с устойчивостта (resilience) и досегашния модел „точно навреме“ (Just-In-Time), който се срина при първите блокади. Той отбеляза, че българските власти и бизнес трябва да бъдат не просто реактивни – най-неикономическият подход – а да преминат към проактивна стратегия.

Според него е необходима координация между държавни институции, пристанищни оператори, корабособственици, морски компании, Военноморските сили и останалите участници в морския сектор. Не отделни стратегии, не отделни инвестиционни планове, а обща стратегия на това какво трябва да представлява българският морски сектор през следващите десетилетия.

Widdershoven изрази мнение, че интермодалният капацитет на Варна и Бургас не е на нивото на водещи европейски пристанища, като посочи за сравнение Ротердам, Антверпен, както и Влисинген като по-малко пристанище, но именно наличието на потенциал прави необходимостта от действие още по-голяма.

Преходът към нови корабни горива като възможност

Втората голяма промяна, която според Widdershoven трябва да бъде включена в българската стратегия, е енергийният преход в корабоплаването.

Той говори за европейските изисквания, свързани с FuelEU Maritime, както и за изискванията на IMO за намаляване на емисиите. Бъдещата конкурентоспособност на едно пристанище няма да зависи само от капацитета за обработка на кораби и товари. Ще има значение и дали корабът може да получи необходимото гориво или енергия.

Widdershoven посочи като примери етанол, биометанол, водород, зелен водород и зелен амоняк. Той изрази собствен скептицизъм към някои от тези технологии като заяви, че не очаква водородът да се превърне в основното решение за корабоплаването. За сметка на това посочи зеления амоняк като една от възможностите. Това не беше представено като прогноза за бъдещето на горивата, а като аргумент защо България трябва да следи технологичната посока и да планира инфраструктурата си.

Наличие на брегово захранване (Shore power)

Друг елемент, който според Widdershoven следва да е важна част от пристанищна инфраструктура, е shore power – възможността корабите да се захранват с електроенергия от брега по време на престоя си. Според него, ако България иска да привлича големи международни корабни оператори, тя трябва да може да отговори на изискванията, които тези компании ще имат заради европейските и международните правила за емисиите. Тук той постави и въпроса за правилното време за инвестиции.

Ако се инвестира твърде рано в конкретна технология, тя може да бъде заменена от друга. Ако се чака твърде дълго, конкурентите могат да изпреварят България. Следователно според него стратегията трябва да бъде едновременно навременна и достатъчно гъвкава.

Заключение

Геополитическият риск не е само заплаха; той е възможност за тези, които са подготвени. За България прозорецът е отворен сега. Обединението на държава, ВМС, пристанища и частен сектор в обща стратегия е единственият начин страната да се утвърди като непреодолим морски лидер в Черноморския регион.

Cyril Widdershoven е изтъкнат нидерландски геополитически анализатор и стратег, специализирал се в областта на суровините, морския транспорт, веригите за доставки, геополитиката и сигурността в региона на EMEA, който се занимава със стратегии, инвестиции, рискове и прогнозни сценарии. Той е юридически консултант и старши съветник в сферата на енергийната сигурност, геополитиката на търговските пътища и морското право (Senior Advisor, Blue Water Strategy), с богат опит в анализа на глобалните рискове и стратегии за устойчивост на морската индустрия.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако сайтът Ви харесва, можете да го подкрепите с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне сайтът да продължи да съществува.