Черно море след ударите: България търси нова архитектура за сигурността на корабоплаването

КСНС предлага общи действия с Румъния и Турция, повече морско и въздушно наблюдение, антидронови способности и европейски механизъм за безопасно корабоплаване.

Атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона вече не се разглеждат от българските институции като изолирани инциденти. След повече от пет часа заседание на 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) очерта поредица от мерки, които обхващат едновременно морското наблюдение, защитата на критичната инфраструктура, противодействието на дронове, търсенето и спасяването по море, регионалното сътрудничество и международните механизми за гарантиране на свободата на корабоплаването.

Становището на КСНС е прието с необходимото по закон мнозинство от три четвърти, като представители на три парламентарни групи са гласували против. Повод за заседанието беше атаката с дронове срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море.

КСНС: атаките са нарушение на международното морско право

След заседанието президентът Илияна Йотова заяви, че КСНС категорично осъжда ударите срещу търговските кораби като грубо нарушение на международното морско право. Съветът настоява за незабавна проверка за установяване на извършителите, а след приключването ѝ изпълнителната власт трябва да информира обществото за резултатите.

Това е важен момент, тъй като към настоящия момент България не е обявила официално кой стои зад атаките. Премиерът Румен Радев заяви след заседанието, че без доказателства не може да се твърди кой е отговорен за извършването на ударите. По този начин официалната позиция прави ясно разграничение между две неща: самият факт на атаката и нарушаването на морската сигурност са установени, докато отговорността за извършването ѝ предстои да бъде доказана.

Повече наблюдение и нови способности срещу дронове

Една от най-конкретните насоки е свързана с повишаването на морската ситуационна осведоменост.

КСНС предлага да бъде засилено разузнаването и наблюдението чрез безпилотни летателни системи, както и да се ускори модернизацията на въоръжените сили с придобиването на антидронови системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.

Това е съществена промяна в разбирането за морската сигурност. Досега основният акцент традиционно беше върху наблюдението на корабоплаването и защитата на крайбрежието. Развитието на безпилотните системи обаче създава заплаха, която може да се появи бързо, на голямо разстояние и с относително ниска цена за атакуващата страна. Затова в предложените мерки вече се съчетават наблюдение, ранно откриване и физическо противодействие.

България ще поиска по-голям принос от НАТО

КСНС предлага България да използва възможностите си като член на НАТО и да поиска допълнителен принос на съюзниците за сигурността в Черноморския регион.

В рамките на дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ се предвижда възможност за допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата отбрана и противодействието на дронове.

Същевременно КСНС счита, че на този етап няма необходимост от задействане на консултации по член 4 на Северноатлантическия договор. Според становището подобни инциденти могат да бъдат разглеждани в рамките на Северноатлантическия съвет, без отделна процедура по член 4. Предложените действия са определени като съвместими с режима на Конвенцията от Монтрьо.

Обща черноморска рамка за безопасно корабоплаване

Една от най-интересните идеи в становището е България да предложи на Европейския съюз разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. Това поставя сигурността на търговското корабоплаване не само в национален или военен контекст, а като самостоятелен европейски приоритет.

КСНС отбелязва, че в рамките на европейската Черноморска стратегия вече се предвижда създаването на Черноморски хъб за сигурност, но според становището е необходима по-голяма конкретика.

Именно тук днешните събития се свързват с една вече започнала европейска инициатива. Европейската комисия съобщи, че по искане на България и Румъния предоставя сателитни изображения, свързани с атаките срещу корабите. Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) също е предложила подкрепа на двете държави за гарантиране на сигурността в Черно море.

В същото време Европейската комисия посочва, че предвиденият Black Sea Security Hub, ръководен от България и Румъния, ще бъде базиран във Варна и Констанца и ще има задача да подобрява морската ситуационна осведоменост и да подпомага защитата на критичната инфраструктура. Така Варна и Констанца се оказват в центъра на нова европейска система за наблюдение и сигурност в Черно море.

България търси общи действия с Румъния и Турция

КСНС предлага България спешно да започне консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките срещу търговски кораби и за гарантиране на безопасността на корабоплаването. Тази идея има и непосредствен практически контекст. Именно на 7 октомври България пое за втори път командването на Противоминната група в Черно море (MCM BLACK SEA), в която участват военноморските сили на България, Румъния и Турция.

Противоминната група е създадена именно като регионален механизъм за съвместни действия на трите черноморски съюзници. Днешното решение на КСНС показва, че тази тристранна координация може да придобие значение и извън непосредствената задача по противоминната дейност.

Безопасността на корабоплаването – икономическата цена

В становището си КСНС отчита не само военния риск.

Според Съвета ескалацията на военните действия в Черно море вече води до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и риск от екологично замърсяване.

Това е особено важно за морския сектор.

За корабособствениците и операторите една атака срещу търговски кораб не е само въпрос на физическа безопасност. Тя може да означава промяна на маршрути, допълнителни застрахователни премии, забавяния, по-високи оперативни разходи и промяна в решенията за това кои пристанища и морски маршрути могат да бъдат използвани.

КСНС предлага още при необходимост да бъде задействан механизмът на гражданската защита заради екологичен риск, да се използват инструментите за наблюдение на Сателитния център на ЕС и да се търсят финансови компенсации за евентуално понесени загуби.

Трагичната страна на инцидента: „Алфа Уатан“

Днешният ден донесе и тежък резултат от атаките.

Операцията по издирването на екипажа на потопения търговски кораб „Алфа Уатан“ (ALFA WATAN) беше прекратена. По данни на Морския спасителен координационен център корабът е потънал приблизително три минути след удара, което практически е изключило възможността за успешна спасителна операция.

Този случай обяснява и защо КСНС поставя специален акцент върху необходимостта от поддържане на националната система за търсене и спасяване по море във висока степен на готовност.

При другия атакуван кораб екипажът е спасен, но самият факт, че търговски съдове могат да бъдат атакувани в район, през който преминава международно корабоплаване, променя оценката за риска за всички участници в морския транспорт.

Следващото ниво: международен механизъм

България възнамерява да постави въпроса и извън рамките на ЕС и НАТО.

КСНС предлага страната да поеме активна роля за преговори между шестте държави, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – с цел постигане на мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност. Темата трябва да бъде поставена и на европейско равнище, включително на предстоящата среща на върха на ЕС на 15–16 октомври.

Паралелно с това България ще поиска съдействие чрез механизмите на ООН и Международната морска организация (IMO) за технически и правен анализ на инцидентите, както и за евентуална резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.

Днешните решения имат материално измерение

Реакцията на държавата не остава само на равнището на декларации.

Министерският съвет предложи на Народното събрание актуализиран проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM. Освен актуализиране на първия етап за един комплекс, проектът предвижда втори етап за придобиване на още пет комплекса, включително ракети, логистична поддръжка и допълнително оборудване, по линия на европейския инструмент SAFE. Това е част от по-широк процес на изграждане на способности за противодействие на въздушни и безпилотни заплахи.

Показателно е и че още преди заседанието на КСНС премиерът постави акцент върху необходимостта България да ускори изграждането на способности за противодействие на безпилотни системи.

От отделен инцидент към нов модел на морска сигурност

Ако всички тези решения бъдат разгледани заедно, се очертава нещо по-голямо от непосредствената реакция на две атаки. България започва да изгражда система, в която морската сигурност се опира едновременно на:

• сателитно наблюдение и морска ситуационна осведоменост;
• безпилотни системи за разузнаване и наблюдение;
• въздушно и морско наблюдение от съюзниците;
• антидронови способности;
• брегова отбрана и противовъздушна отбрана;
• готовност на системата за търсене и спасяване;
• регионално сътрудничество с Румъния и Турция;
• европейски механизми за защита на критичната инфраструктура;
• международни механизми за гарантиране на свободата на корабоплаването.

Това е съществена промяна в подхода.

Заплахата вече не се разглежда единствено като проблем на военноморските сили. Тя засяга едновременно търговското корабоплаване, пристанищата, енергетиката, критичната инфраструктура, застраховането, околната среда, SAR системата и икономическата устойчивост на морския транспорт.

Какво предстои

Най-важният въпрос след заседанието на КСНС е кои от предложените мерки ще бъдат превърнати в реални способности и механизми.

Предстои да стане ясно как ще изглежда предложението към ЕС за рамков механизъм за безопасно корабоплаване, как ще бъде организирано допълнителното наблюдение на Черно море, какъв ще бъде приносът на НАТО и как ще се развие регионалното сътрудничество между България, Румъния и Турция.

Особено значение ще има и развитието на Black Sea Security Hub във Варна и Констанца, който може да се превърне в един от ключовите европейски инструменти за морска ситуационна осведоменост в региона.

Днешният ден показва, че сигурността на търговското корабоплаване вече е част от разговора за националната сигурност на България.

И може би най-съществената промяна е именно тази: Черно море постепенно се превръща от периферен елемент в националната политика за сигурност в пространство, за което България трябва да изгражда постоянна система за наблюдение, защита и международна координация.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако статията Ви е харесала, можете да подкрепите сайта с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне той да продължи да съществува.