Атака срещу два търговски кораба в българската ИИЗ: хронологията на инцидента

07.10.2026 Инж. Филип Карагьозов Безопасност, Морски риск, Черно море

Един кораб потъна, друг бе евакуиран. Българският търговски кораб DIOSCURIA се включи в спасяването, а съдбата на екипажа на ALFA WATAN остава неизвестна

На 6 октомври 2026 г. два търговски кораба бяха поразени от морски и въздушни дронове в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море, на около 70 морски мили източно от Бяла и нос Свети Атанас.

Единият кораб – ALFA WATAN (IMO 7510884), плаващ под флага на Того, получи критични структурни повреди и потъна. Другият – ABLE (IMO 9001136), плаващ под флага на Палау, бе обхванат от пожар, а целият му екипаж от 18 души бе евакуиран и спасен.

Към края на деня на 6 октомври нямаше официална информация за открити оцелели от екипажа на ALFA WATAN. Българските служби продължиха издирването в района.

Инцидентът представлява първият публично потвърден случай на пряка атака срещу търговски кораби в българската ИИЗ в рамките на войната в Украйна.

Два кораба в един и същ морски район

Според информацията, предоставена от българските власти, атаката е извършена около 03:00 ч. на 6 октомври. Двата плавателни съда са били кораби за генерални товари, движещи се в западната част на Черно море.

ALFA WATAN е плавал на север с направление към Сулина, Румъния. ABLE е плавал на юг към Истанбул, като според българските власти е превозвал пшеница. Товарът на ALFA WATAN към момента не е официално съобщен.

Данните от системите за проследяване на корабоплаването показват, че последните известни позиции на двата кораба са били на сравнително малко разстояние (около 4,5 морски мили) една от друга. Това обаче само по себе си не позволява да се направи заключение за начина, по който са били избрани целите или дали атаките са били извършени едновременно.

AIS на ALFA WATAN спира около 23:43 UTC на 5 октомври, а на ABLE – около 00:13 UTC на 6 октомври. Тоест приблизително 30 минути разлика.

ALFA WATAN е построен през 1976 г.:
IMO № 7510884
MMSI 671480000
GT 1 864
DWT 3 160
LOA 83,6 m
beam 11,85 m
флаг Того.

Последната му AIS информация преди изчезването показва: Kartal, Turkey → Sulina, Romania. Отплавал от Kartal на 5 октомври в 06:04 UTC и е бил с дестинация Сулина. По непотвърдени данни, корабът е свързан с турския корабен мениджър Baraka Shipping Co Ltd, базиран в Мерсин.

ABLE е значително по-голям:
построен: 1991 г.
IMO: 9001136
MMSI: 511100568
флаг: Палау
GT: 4 988
DWT: 7 416
LOA: около 114,7 m
beam: около 16,5–17 m.

Според наличните корабни бази данни Ocean Eagle Shipping & Trading, Istanbul е собственик и мениджър. Това се потвърждава и от данните на Paris MoU, където Ocean Eagle е посочена при задържането на кораба в Тулча през май 2024 г.

ABLE е идвал от Румъния към Турция. Последният му маршрут е Galați → Черно море → Istanbul. Според AIS анализа корабът е напуснал вътрешното румънско пристанище Галац на 4 октомври и е поел на юг към Истанбул. Последният му AIS сигнал е около 00:13 UTC на 6 октомври. Българското правителство съобщава, че корабът е превозвал пшеница и е плавал на юг.

Така двата кораба са се движили в противоположни направления и са се оказали на няколко мили един от друг в района на атаката.

Важното към момента е друго: два цивилни търговски кораба, плаващи по международни търговски маршрути, са били поразени в един и същ район.

ALFA WATAN потъва

След атаката ALFA WATAN получава тежки структурни повреди. Корабът потъва в морето източно от българския бряг.

Когато българският Ro-Ro/пътнически кораб DIOSCURIA се насочва към мястото, екипажът му вижда последствията от инцидента. В района са открити преобърната лодка, три преобърнати спасителни плота и спасителни жилетки, но хора от екипажа не са намерени. Това е и причината съдбата на екипажа на ALFA WATAN да остане неизвестна. Към момента няма основание да се посочва конкретен брой на изчезналите моряци, ако той не бъде официално потвърден от компетентните власти. По предварителна непотвърдена все още информация екипажът е бил 10 членен.

ABLE е ударен и екипажът напуска кораба

Вторият кораб – ABLE – също е поразен. На борда избухва пожар, който принуждава целия екипаж да напусне кораба. Всичките 18 моряци са спасени. Сред тях има 11 турски и седем индийски граждани. Двама от моряците са сериозно пострадали – единият е с тежки изгаряния, а другият с травма на главата. Според информацията на БНТ първоначално моряците са били приети на борда на DIOSCURIA, след което са били поети от български спасителни и военни единици и транспортирани към Варна.

Ролята на DIOSCURIA

Особено важен елемент от инцидента е реакцията на българския търговски кораб DIOSCURIA. По време на атаката корабът се намира в района. Екипажът му забелязва експлозията, свързана с ALFA WATAN, и се насочва към мястото. След като не открива хора от потъналия кораб, DIOSCURIA се насочва към ABLE и участва непосредствено в спасяването на неговия екипаж. Това е показателен пример за ролята, която намиращите се в близост търговски кораби могат да имат при морска авария или бедствие. В реална SAR операция именно корабът, който се намира най-близо до мястото на произшествието, често може да окаже първата и най-бърза помощ на бедстващи хора.

Сигналът за бедствие

В първите съобщения за инцидента БНТ посочва, че първият сигнал за бедствие е подаден от авариен буй, след което е установена връзка с екипажа на ABLE. До момента публично достъпната информация не посочва какъв точно тип GMDSS оборудване е подало сигнала. Според информация, разпространена от български медии, сигналът е получен от MRCC Varna в 02:54 ч.

Българската спасителна операция

След получаването на сигнала Морският спасителен координационен център – Варна (MRCC Varna) координира спасителната операция.

Участват:

Морският спасителен координационен център – Варна;
Военноморските сили;
Военновъздушните сили;
Гранична полиция;
Структури на Морска администрация.

На място е изпратен бързоходен катер на ВМС, който поема двамата ранени моряци. В издирването на изчезналия екипаж на ALFA WATAN се включиха два хеликоптера „Кугър“ от авиобаза Крумово. Самолет Su-25 извършва въздушно разузнаване на мястото на потъването.

Условията за провеждане на издирвателната операция са били определени от българските власти като благоприятни.

Паралелно с това се извършва издирване на евентуални оцелели от ALFA WATAN.

ИИЗ не означава „български териториални води“

Инцидентът поставя и важен въпрос за правилната морска терминология. В много публикации се използва изразът „български води“. Юридически обаче мястото на инцидента е изключителната икономическа зона на България, а не териториалното море. Това разграничение е съществено. В ИИЗ крайбрежната държава има определени суверенни права и юрисдикция, свързани с природните ресурси, морската среда и други специфични области, но ИИЗ не е равнозначна на територията или териториалното море на държавата. В същото време България има задължения за организиране и координиране на морските спасителни операции в съответния спасителен район. Именно в този контекст трябва да се разбира и реакцията на българските институции след атаката.

Кой е извършителят?

Към края на 6 октомври няма официално установен извършител.

Българският премиер Румен Радев заяви, че не е ясно откъде са дошли дроновете и че предстои това да бъде установено. Той допусна, че те са били руски или украински, но това не е установен резултат от разследването. Затова на този етап не може професионално да се твърди, че корабите са били атакувани от руски или украински сили. Това разграничение е особено важно, тъй като в първите часове след инцидента се появиха множество взаимно противоречащи си твърдения.

Известно е, че корабите са били поразени от морски и въздушни дронове. Кой ги е използвал и защо – предстои да бъде установено.

Тревожен контекст за западната част на Черно море

Инцидентът в българската ИИЗ не се случва изолирано.

Само ден по-рано търговски кораб бе засегнат и потъна в румънската ИИЗ. Така в рамките на кратък период възникнаха последователни тежки инциденти с граждански търговски кораби в ИИЗ на две държави – България и Румъния – които са членове на ЕС и НАТО. Това променя измерението на риска за търговското корабоплаване в западната част на Черно море. До този момент войната в Украйна вече оказваше влияние върху корабоплаването чрез военни действия, минна опасност, промени в маршрутите, ограниченията около украинските пристанища и повишения военен риск.

Атаките срещу търговски кораби в непосредствена близост до маршрутите, използвани от международното корабоплаване, добавят нов елемент: директен физически риск за цивилните кораби и техните екипажи в райони, през които продължава нормално търговско движение.

Екологичният риск

Потъването на ALFA WATAN поставя и въпроса за възможно замърсяване на морската среда.

Българското Министерство на околната среда и водите разпореди извънредни проверки за евентуално замърсяване. Предвидено е пробонабиране на морска вода в районите на Калиакра, Бяла и Созопол, като пробите трябва да бъдат изследвани за нефтопродукти, полихлорирани бифенили, метали и други показатели. На този етап не следва да се говори за установено нефтено замърсяване, докато резултатите от проверките не бъдат публикувани.

Какво остава неизвестно до момента

След първите часове на операцията редица ключови въпроси все още нямат окончателен отговор:

колко души точно са били на борда на ALFA WATAN засега се посочва 10 членен екипаж;
има ли оцелели от екипажа;
как точно са били поразени двата кораба;
дали атаките са били извършени едновременно или последователно;
какъв тип морски и въздушни дронове са използвани;
кой е управлявал дроновете;
защо са били избрани именно тези два търговски кораба;
какъв е бил точният товар на ALFA WATAN;
има ли остатъчно замърсяване след потъването;
каква е била пълната хронология между първото въздействие, подаването на сигнала за бедствие и пристигането на спасителните средства.

Отговорите на тези въпроси ще зависят от данните на MRCC Varna, Морска администрация, ВМС, Гранична полиция, разследващите органи, корабособствениците и международните системи за морски мониторинг.

Морският риск вече има ново измерение

Случаят край Бяла показва колко бързо един военен конфликт може да промени условията, при които функционира гражданското корабоплаване.

ALFA WATAN и ABLE не са военни кораби. Те са търговски съдове, извършващи международни рейсове. Единият е плавал на север към Сулина, другият – на юг към Истанбул. Единият потъва, другият е сериозно повреден, а 18 моряци са принудени да напуснат кораба.

В същото време реакцията на екипажа на DIOSCURIA и координацията на българските SAR служби показват другата страна на морската безопасност – способността на гражданското корабоплаване и държавните структури да реагират в условия на реална опасност.

Но най-същественият въпрос остава извън самата спасителна операция.

Ако атаките срещу търговски кораби в западната част на Черно море се превърнат в повтарящ се риск, това ще има последствия не само за безопасността на моряците, но и за маршрутите, застраховането, разходите за корабоплаване и готовността на международните превозвачи да използват региона.

Затова инцидентът в близост до Бяла не е само поредното военнополитическо събитие в Черно море. Той е директен тест за устойчивостта на гражданското корабоплаване в регион, в който търговските маршрути и военният риск все повече се пресичат.

Информацията в материала е актуална към края на 6 октомври 2026 г. Данните за причините, извършителя и механизма на атаките подлежат на официално разследване.

Maritime Global се реализира изцяло с доброволен и безвъзмезден труд от инж. Филип Карагьозов.
Ако статията Ви е харесала, можете да подкрепите сайта с малка сума. Вашата подкрепа ще помогне той да продължи да съществува.