ИнцидентиСвят

САЩ по казус с нефтен разлив и клаузата за безопасно пристанище

Върховният съд на САЩ постанови, че текстът на клаузата за безопасно пристанище в чартърните договори определя гаранция за безопасност.

В края на миналия месец, Върховният съд на САЩ излезе със становище по казус за нефтен разлив, според което текстът на клаузата за безопасно пристанище в чартърните договори определя гаранция за безопасност.

През ноември 2004г. танкерът „Athos I“ натоварен със суров петрол, след 1900 мили преход от Пуерто Миранда, Венецуела, до Полсборо, Ню Джърси, се натъква на загубена котва само на 900 фута (около 274 метра) от кея. Корабът получава пробойна, в резултат на което 264000 галона (приблизително 999350 литра) суров петрол се изливат в реката.

Танкерът е бил отдаден под наем от собственика „Frescati Shipping Company“ на чартьора „Star Tankers“, който го преотдава на субчартьорите „CARCO“ използвайки „ASBATANKVOY charterparty“

Съгласно закона за замърсяване с нефт от 1990г. (OPA 90), корабособственикът „Frescati“ покрива разходите за почистване на нефтения разлив, които надхвърлят лимита на отговорност от 45 милиона долара и Фондът за отговорност при нефтени разливи, управляван от Федералното правителство, възстановява на „Frescati“ допълнително 88 милиона долара разходи за почистването.

Впоследствие „Frescati“ и Федералното правителство на САЩ завеждат иск срещу „CARCO“ за възстановяване на направените от тях разходи за почистване. Те твърдят, че CARCO са виновни за разлива, тъй като са нарушил договорната клауза за безопасно пристанище (safe-berth clause) от чартърния договор.

Въпросът пред съда е дали клаузата за безопасно пристанище от чартърния договор е гаранция за безопасност, което означава, че ако пристанището се окаже опасно, отговорност за това носят наемателите, независимо дали са предприели всички необходими мерки. Според заключението, отговорът на този въпрос е „Да“. Текстът на клаузата в този случай е недвусмислен и неоспорим. Наемателите са били длъжни да осигурят кейово място, което не представлява риск и няма да доведе до повреди по кораба, така че той да е винаги в безопасно надводно състояние (always safely afloat).

Съдът коментира че „Наемателите остават свободни да сключват договори използвайки текст без конкретика, който иначе би определил гаранция за безопасност, като изрично ограничи степента на техните задължения или отговорности.“ Въпреки това, според съда, при липсата на такъв текст, наемателят носи отговорност пред корабособственика за всички последици, произтичащи от това, че корабът е бил изпратен в опасно пристанище, независимо от предприетите мерки или наличната информация.