Морска историяСвят

Заслепяващ камуфлаж – абсурд или гениално хрумване?

Бойните действия с подводници в края на Първата световна война довели до един от най-интересните методи за камуфлаж на корабите – „заслепяващ камуфлаж“ (dazzle camouflage), известен също като razzle dazzle.

„Заслепяващ камуфлаж“ бил прилаган на различни бойни и търговски кораби в опит да бъдат защитени от германските подводни лодки.

Кога бил въведен „заслепяващия камуфлаж“ и защо?

Непосредствено преди Първата световна война Кралският флот имал безспорно надмощие в много от световните морета и океани. Това се променя с избухването на Първата световна война. Военните кораби на Кралския флот трябвало да се сражават с нов и смъртоносен противник – германските подводници. По време на войната те са потопили или извадили от строя около 5 700 кораба и са убили повече от 12 700 цивилни.

Проблемът се задълбочава, когато през януари 1917 г. германският кайзер обявява неограничени бойни действия срещу всеки кораб, попаднал в полезрението на германските подводници. Първата жертва е корабът болница „HMHS Lanfranc“, в Ламанша. Той е торпилиран от германската подводница „SM UB-40“ на 17 април 1917 г., при което загиват 34 души (включително 15 ранени германци). Тази трагедия предизвикала широко възмущение, тъй като корабът бил ясно обозначен в съответствие с Хагската конвенция. Между март и декември 1917 г. потопените британски кораби са средно по 23 на седмица. Трябвало да бъдат предприети незабавни и адекватни мерки.

Единият от вариантите бил да се направи опит за камуфлаж на корабите – тактика доказала се като изключително ефективна на сушата. На море обаче нещата били коренно различни. Търговските и военните кораби са твърде големи и освен това изхвърлят големи количества дим по време на ход.

Имало най-различни идеи, от маскиране на корабите като китове до облицоването им в силно отразяващи огледала и дори маскирането им като острови предложено от изобретателя Томас Едисън за американския флот.

Въпреки многобройните идеи, нито една от тях не изглеждала подходяща, докато не се появил лейтенант Норман Уилкинсън, доброволец от запаса в Кралския флот. Художник, графичен дизайнер и илюстратор на вестници по професия, този млад мъж предложил нова и на пръв поглед абсурдна идея – „Направете корабите да се открояват!“ Макар да изглеждало, че той изобщо не разбирал предназначението на камуфлажа, идеята му щяла да бъде приета за гениална. Тя била да се покрият корпусите на корабите с трептящи райета, и други неправилни форми, подобни на най-добрите кубистки произведения на изкуството по онова време. Вместо да скрива кораба от погледа, това трябвало да обърка или заслепи (откъдето идва името) офицерите на подводните лодки, когато наблюдават кораба през перископ, затруднявайки определянето на скоростта на плавателния съд и разстоянието до него. Дори най-малката грешка в преценката при изстрелване на торпедото би довела до пропускане на целта, или попадение в по-малко критични места. По това време атакуването на кораб с торпедо било по-скоро изкуство, отколкото точна наука. Подводничарите е трябвало с голяма точност да определят размерите, скоростта, разстоянието и посоката на движение на кораба и след това да предвидят къде ще се намира той в бъдещ момент от времето. След изстрелване на торпедото надеждата била то и корабът да се срещнат на едно и също място по едно и също време при разстояние между атакуващата подводница и целта повече от 1 900 метра и не по-малко от 300 метра. Освен това, всички изчисления трябвало да бъдат направени в рамките на около 30 секунди. Подводниците разполагали с около 12 скъпо струващи торпеда, чиято скорост не била особено голяма. Грешка при изчислението от порядъка на 8 – 10 градуса би увеличила значително шансовете за оцеляване на атакувания кораб.

Моделите на „заслепяващ камуфлаж“ на Уилкинсън включвали големи блокове с контрастни цветове (като черно и бяло, зелено и лилаво, оранжево и синьо), в геометрични форми и криви, така че да се затрудни определянето на формата на корпуса, размерите и най-важното посоката на движение.

Кривите били използвани така, че да заблудят противника за размерите на кораба и неговата посока на движение или да създадат илюзия за повече от един плавателен съд. Подобни стратегии се наблюдават и в природата, например окраската на зебрите.

Идеята на Уилкинсън скоро била одобрена и първият кораб с „заслепяващ камуфлаж“ бил „HMS Industry“. От адмиралтейството тествали камуфлажа, като поискали от бреговата охрана и други наблюдатели да докладват своите впечатления. Скоро 50 военни кораба били боядисани по подобен начин, а по-късно американските кораби също получили подобна маскировка. „Заслепяващ камуфлаж“ бил приложен и на ограничен брой самолети и макар да било трудно да се определи неговата ефективност, то поне намалели инцидентите от приятелски огън на противовъздушната отбрана.

Fokker Biplane D. Vii.
Fokker Biplane D. Vii. Източник: Неизвестен / Wikimedia Commons
RMS Olympic в заслепяващ камуфлаж
RMS Olympic в заслепяващ камуфлаж по време на Първата световна война. Източник: Неизвестен / Wikimedia Commons
Защо било спряно използването на „заслепяващ камуфлаж“?

„Заслепяващият камуфлаж“ престанал да се използва скоро след неговата поява. Една от причините за това е, че било много трудно да се оцени колко е ефективен и изобщо има ли някакъв ефект. До края на войната около 2 300 британски кораба били боядисани с „заслепяващ камуфлаж“. Адмиралтейството признало, че макар вероятно да не е подобрило шансовете за оцеляване на плавателните съдове, то също така не е навредило. През първото тримесечие, след като започва да се прилага, са потопени около 72% от атакуваните кораби със „заслепяващ камуфлаж“, в сравнение с около 62% от атакуваните кораби без такъв камуфлаж. През второто тримесечие обаче се забелязва обратното. Потопени са 60% от атакуваните кораби със „заслепяващ камуфлаж“ в сравнение с 68% от атакуваните кораби без такъв камуфлаж.

Американските кораби се справили по-добре. Между март и ноември 1918 г., от около 1 250 кораба със „заслепяващ камуфлаж“, само 18 били потопени. Важно е обаче да се отбележи, че тези кораби са плавали в различни райони в сравнение с британските си съюзници.

Като цяло стратегията изглеждала работеща и застрахователните компании намалили застрахователните премии за кораби със „заслепяващ камуфлаж“.

След края на Първата световна война „заслепяващият камуфлаж“ се заменя със сив цвят поради липса на необходимост и финансови причини.

След избухването на Втората световна война той отново започва да се използва в опит да се скрият класът и размерът на корабите.

HMS Pretoria Castle
HMS Pretoria Castle. Източник: Royal Navy official photographer / Wikimedia Commons

Корабите отново са пребоядисани в сиво след 1945 г.

Навлизането на ефективните радарни системи прави подобен вид камуфлаж, неефективен, освен в случаите, когато се разчита на оптични средства. Днес „заслепяващ камуфлаж“ може да се види на някои кораби, като “USS Freedom”, кораби превърнати в музеи или просто за целите на изкуството.

м/к Fingal
м/к Fingal изрисуван от шотландската художничка Кара Филипс. Източник: byronv2/Flickr