По следите на потопа в Черно море и изчезналата цивилизация

Някога, в дълбока древност, Черно море е било сладководно езеро, чиито брегове били обитавани от високо развита цивилизация.

Преди около 8-9 хиляди години, след скъсване на Босфорския праг, средиземноморските води нахлули в Черно море със силата на 200 Ниагарски водопада. Последствията от катастрофата за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални.

Ноевият потоп, e една от многобройните истории за древни катаклизми. Десетилетия наред, археолозите търсят корените на тези събития.

Познанията за света, – както в Библията, така и в Шумерския епос, са ограничени от реките Тигър, Ефрат и Нил. В Шумерския епос, юнакът Гилгамеш в търсене на безсмъртието, преминава през „Морето на смъртта“. Къде се намирало това море? Мъртво, Червено, Средиземно, Черно, Каспийско – все морета, кандидати за арена на Потопа.

Проучванията в Месопотамия и Червено море, глинените плочки с Шумерския епос в древната Ниневия, ръкописите на Библията и множество други находки, са дали основание да се приема за място на Потопа поречията на Тигър и Ефрат. В нито едно от двете произведения обаче, не се посочва мястото на Потопа. Истинската история за началото се губи във времето и пространството.

Намесата на геолозите през последните години, доведе до решителен поврат в тълкуването на писанията за Потопа и до ревизия на съществуващите схващания. Наложилата се представа, че най-старите писмени знаци са датирани около III хил. пр. Хр., изглежда е на път да бъде отхвърлена именно поради фактите за съществуването на писменост до Потопа. Плочките от Тартария, са датирани 5300 г. пр. Хр.

Критическият анализ на древните митове, новите геологически и археологически факти в Черноморския басейн, са на път да разрушат догмите и да влеят нова сила в библейските митове.

Възможно ли е, Черно море да е било арена на библейския Потоп?

Известно е, че в дълбока древност, преди повече от 8 хиляди години, Черно море е било сладководно езеро и че неговите брегове са били далеч от сегашните, а днес се намират под вода, на съвременни дълбочини от 90 до 120 м. Ако мислено отнемем горния, 120-метров слой морска вода, ще останем изненадани. Там, където днес е краят на шелфа, са се разполагали старите брегове на морето. Пред погледа на наблюдателя се разкриват плажове, дюни, брегови валове, аналогични на днешните. Повечето от тях са покрити от тънка до 10-15 см тинеста покривка, но в някои случаи, там където има силни течения, на дъното се откриват плажови пясъци. Територията на днешното Азовско море и съвременният шелф са представлявали заблатени плодородни равнини, през които са преминавали долините на реките вливащи се в тогавашното Черно море.

Особено динамична е геоложката история на Черноморския басейн през последните 2 млн. години. По време на континенталните заледявания той се превръщал в безотточно сладководно езеро, докато през междуледниковите епохи възстановявал връзката си със Световния океан чрез Босфора.

През последните, 1,7 млн. години, на Земята е имало 4 заледявания – гюнц, миндел, рис и вюрм със съответните междуледникови епохи. Най-сложно тези природни процеси са протичали в Източносредиземноморската област, към която се отнасят Егейско, Черно и Каспийско море.

Вече е установено, че шелфът нееднократно е бил осушаван по време на ледниковите регресии и че морското равнище е било по-ниско, като е достигало нива 90-120-170 м под съвременното. През междуледниковите епохи морското равнище се повишавало, понякога достигайки нива по-високи от днешното.

Най-красноречиви факти за съществуването на човека датират от последния ледников период – вюрм. Ледниковият щит е покривал повече от половината от повърхността на Земята. Температурите се понижили, дъждове падали рядко, изпарението превишавало количеството на постъпващите води и равнището на Черно море започнало да спада, като достигнало ниво с 90 – 120 м под съвременното. Връзката му със Средиземно море била прекъсната, а то се превърнало в сладководен басейн, чийто брегове били обитавани от високоразвита цивилизация. Естествени центрове на живот са възниквали главно около реките, вливащи се в езерните и морските басейни, където климатичните условия са били най-благоприятни.

В края на последния ледников период, започнали драстичните климатични промени, довели до топенето на глетчерите и покачването на нивото на световния океан с над 90 метра. Нивото на свързаното с океана Средиземно море се повишило.

Катастрофата, за сладководното Черноморско езеро, настъпила преди около 8 -9 хиляди години, след скъсване на Босфорския праг, поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. Те нахлули в Черно море със силата на 200 Ниагарски водопада. Стимулатор на събитията може да са били и честите земетресения, понякога с катастрофален характер. В момента на катастрофата, равнището на Средиземно море било с 30-40 м по-ниско от съвременното, а това на Черно море – със 120 м под сегашното. По такъв начин, средиземноморското равнище било по-високо с около 80 м.

Последствията от катастрофата за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Равнището на Черно море се повишавало с около 12 см на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. Настъпващите вълни помитали всичко по своя път. За около месец, старите брегове били изцяло потопени, а оцелялото население потърсило спасение навътре към сушата. Потопът продължил до изравняване, на равнището на Черно море с това на Средиземно море и Световния океан, след което Черно море бавно напредвало към сушата, за да получи съвременните си очертания.

Нахлуващите в сладководното Черноморско езеро солени океански води довели до масов цъфтеж на планктон, който по-късно измрял и се отложил на дъното. Огромни количества мъртъв планктон, както и постъпващата от сушата органична материя, се утаявали на дъното на морето, задушавайки го с отровния газ сероводород, отделян при гниенето. Картината на повърхността на морето била апокалиптична.

Бушуващи кафяво-червени, вонящи на сероводород води, изхвърляли на брега трупове на животни и хора. Всичко това, съпроводено със земетресения, гръмотевици, светкавици и дъжд, допълвало картината на врящия ад. Значителна част от сушата била погълната от бушуващите вълни. Под водата, останали старите брегове на дотогавашното сладководно езеро, които били център на цветуща цивилизация, съществувала до Потопа.

Няма съмнение, че спомените за този катаклизъм са тревожели много поколения наред и са били „запечатвани“ в устни и писмени предания, художествени символи и други предмети достигнали до наши дни. Събитие толкова мащабно, че да унищожи цяла цивилизация, би вдъхновило Библейската история за Ноевия ковчег, шумерския епос за Гилгамеш и катастрофалните митове за наводнения сред другите народи. „Морето на смъртта“, което трябвало да прекоси Гилгамеш, много напомня за състоянието на Черно море след Потопа. Тогава сероводородът, бил отровил и повърхностните му води. Трябвало да изминат много години, преди морето да придобие съвременната си хидрологична структура.

Досегашните археологически проучвания по цялото черноморско крайбрежие, където са намерени артефакти, сочещи съществуването на древна неолитна култура, дават основание да се приеме, че нейният център се е разполагал на допотопните брегове на Черно море. Останки от древна цивилизация лежат недокоснати от човешка ръка в района на старите брегови линии и могат да дадат нови доказателства за Потопа.

Великолепните открития на българските археолози, – неолитните некрополи от Варна и Дуранкулак, най-древното обработено злато в света, поставиха редица въпроси, и на първо място, за ролята на културата „Варна“ в човешката история. Варненското злато, е доказателство за изгубена древна цивилизация, чиито следи са останали на дъното на Черно море. То е на почти 7000 години и е най-старото обработено злато в света.

Датирано е в няколко от водещите световни лаборатории по радиовъглероден анализ към 4 хиляди и шест стотната година пр.н.е. Открити са повече от 3000 златни елемента с общо тегло над 6 кг. Намерени са и много медни, кремъчни, каменни сечива, накити от метал, кост, минерали и черупки на средиземноморски мекотели, – всичко около 22 хиляди предмета. Тук, край днешна Варна, след потопа са се заселили хора обработващи благородни метали преди повече от 7000 години. Необходими са познанията на редица поколения, за да се стигне до сътворяването на тези предмети. Варненският некропол е неопровержимо доказателство за съществувалата протоцивилизация по нашите земи, която се датира като допотопна, по-стара от тези в Египет и Месопотамия.

Откритите досега осем потънали селища във Варненското езеро, чиято възраст съвпада с възрастта на некропола, показват значителна концентрация на население по тогавашните брегове. Вероятно са били групирани около голям, административен, култов и търговски център, за който може да се предполага, че се е намирал на тогавашните брегове на морето. Става дума за добре организирана общност, стояща високо над родовообщинното общество.

По протежението на черноморския бряг са открити следи от още по-древни селища.

Най-старото, открито край Дуранкулак е съществувало 1000 години преди да бъде обработено варненското злато. Неолитното селище Дуранкулак-Блатница, е датирано от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Изследвани са три землянки, принадлежали на най-старите практикуващи произвеждаща икономика, обитатели на Добруджа и Долния Дунав. С други думи, най-древното, трайно установило се население в тази част от Европейския континент.

В интервю под наслов „Черноморието е най-ранният център на цивилизация в човешката история“, проф. д-р Хенриета Тодорова казва:

„На много хора не им се ще да повярват, но действително е така. Това личи от социалната структура от V хил. пр. Хр, която отговаря на изискванията на науката, за да бъде формирана една цивилизация, а именно: социална диференциация на населението на бедни и богати, монументална архитектура, царска власт, диференциално производство и търговски връзки. Праисториците откриват тези елементи най-рано именно по Черноморското крайбрежие през последната четвърт на V хилядолетие, т. е. по-рано от Месопотамия, по-рано от всичко което беше влязло в съзнанието на хората като най-ранна цивилизация“

Тази култура, наречена култура „Варна“, свидетелства за съществуването на типично морска цивилизация. Тя наистина не би могла да възникне без морето, с което е свързана генетично. По крайбрежието се разполагали центрове на рудодобив, и металургия на мед и злато, а около големите административни центрове, процъфтявали занаятите. Наред с обработката на злато и мед, значителна роля в развитието на местното общество имали и постоянните търговски връзки в Черноморския регион и Средиземноморието. Само във Варненския некропол, са намерени над 12 000 черупки от Денталиум и стотици от Спондилус. С намирането им се обяснява връзката, между културите по българските земи и тези по Средиземноморието. Освен това, мидите Спондилус и Денталиум, са доказателство за морските връзки в древността, извън Черно море и корабоплаването.

Почти всички изследователи са единодушни, че между Варненския и Дуранкулашкия некропол съществуват общи белези, които дават сведения за общата духовна култура през тази епоха, а разбира се и за нивото на материалната култура, за социалното и икономическото развитие.

При провеждането на научноизследователски и проучвателни работи на шелфа, в периода 1976-1979 г., български учени стигат до извода, че на дълбочина между 100 и 120 метра се разполагат стари брегови линии. Намерени са добре запазени стари плажове и стари дюнни образувания, които свидетелстват, за рязко (катастрофално) повишаване на морското равнище.

Обикновено при постепенно повишаване на морското ниво, подводният брегови склон се разрушава под въздействието на вълните. В случая обаче бреговите образувания, като плажове, коси и дюни, са сравнително добре запазени, което означава, че те са били моментално потопени и изведени извън зоната на вълновото въздействие.

От контурите на старите брегове и съпоставката им със съвременните, се вижда че те отстоят на 50-70 км източно от находищата на Варненския и Дуранкулашкия некропол. Очевидно е, че останките върху по-голямата част от територията на съществувалата по онова време цивилизация, днес се намират на шелфа, погребани под дебел слой тиня.

Основният въпрос е за възрастта на събитието, довело до катастрофални последици за крайбрежието и за съдбата на съществувалата дотогава цивилизация.

Многобройните абсолютни датировки, провеждани върху утайки и организмови останки, по радиовъглеродния метод (¹⁴С), (а те са повече от 100), показват че Потопът е станал някъде преди около 8000 до 9500 години, считано от днес.

Вижте още: 9 любопитни факта за Черно море

За Maritime Global

Maritime Global се реализира по моя идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното ми свободно време и се финансира изцяло с лични средства от мен. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.