9 любопитни факта за Черно море

Черно море е остатък от древния океан Тетис. То е уникален воден басейн с изключително интересно минало и настояще.

1) Географска характеристика

Черно море се разполага в област с географски координати 40°55.5′ и 46°32.5′ северна ширина и 27°27′ и 41°42′ източна дължина. В северната си част чрез Керченския проток то е свързано с Азовско море, а на юг чрез протоците Босфора и Дарданелите – с Мраморно и с Егейско море. Общата му площ е около 423 хил. km², а заедно с площта на Азовско море достига 460 хил. km². Най-голямата му дължина e 1149 km, а най-голямата ширина – 611 km. Максималната му дълбочина е 2245 m (установена в точка с координати 42°55′ и 33°20′), като средната възлиза на 1271 m. Площта на Изключителната икономическа зона на Република България в Черно море е около 33.8 хил.km².

Общият обем на водните маси в черноморския басейн възлиза на 537 хил. km³, от които водите от кислородната зона заемат едва 10%, а останалите 90% се падат на дълбочинните безкислородни води.

2) Водно ниво

Черноморското водно ниво е по-високо от мраморноморското (с 53 см), средиземноморското (с 74 см) и океанското (с 64 см), главно поради по-малката соленост и плътност на черноморските води. Големият обем от пресни води, постъпващи в Черно море, не позволява изравняването на плътността между двата басейна и поддържа разликата в нивата им.

През Босфора от Черно в Мраморно море годишно се вливат около 340 km³ вода, докато обратно в Черно море постъпват около 180 km³ мраморноморски води. Това означава, че ако босфорският праг бъде затворен, равнището на Черно море би се повишавало с 0.5 m годишно. Обемът на водите на Средиземно море днес е около 3.8 млн. km³, като изпарението превишава количеството на валежите с 3 хил. km³ за година. При тези изчисления, ако Гибралтарският проток бъде затворен, Средиземно море ще пресъхне за 1000 години. Само за образуването на месинските евапорити преди 5.5 млн. години, то би трябвало да е пресъхвало 40 пъти.

3) Вълните в Черно море

Вълните в Черно море достигат височина 6–7 м и дължина 90–100 м. Дължината на ветровите вълни в повечето случаи е 30–50 м, но при мъртво вълнение може да достигне 150–200 м. Периодът на ветровите вълни е 6–12 сек, а при мъртво вълнение 13–17 сек. В Черно море са наблюдавани цунами и сейши. Максималното развитие на вълнението е през есенно–зимния сезон, а минималното – през май–юни.

4) Геокатастрофални събития – Потопът

Черно море е остатък от древния океан Тетис. Счита се, че Черноморската котловина е формирана след кредния период, през последните 65 млн. г.

Особено динамична е геоложката история на Черноморския басейн през последните 2 млн. години. По време на континенталните заледявания той се превръща в безотточно сладководно езеро, докато през междуледниковите епохи възстановява връзката си със Световния океан чрез Босфора. Вече е установено, че шелфът нееднократно е бил осушаван по време на ледниковите регресии и морското равнище е било по-ниско от съвременното.

През последните 1.7 млн. години на Земята е имало 4 заледявания – гюнц, миндел, рис и вюрм, със съответните междуледникови епохи. Преди около 12 500 години на територията на Източна Европа започнал малък ледников оптимум. Температурите се понижили, дъждове падали рядко, изпарението превишавало количеството на постъпващите води и равнището на Черно море започнало да спада. В резултат на това връзката със Средиземно море е прекратена. Черно море се превръща в сладководен басейн – Черноморско езеро.

Катастрофата за Черноморското езеро настъпила преди 7600 години след скъсване на Босфорската преграда поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. По това време средиземноморското равнище било с около 80 m по-високо от това на Черноморското езеро. Стимулатор на събитията може да са били и честите земетресения, понякога с катастрофален характер. Последствията за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Нивото на Черно море се повишавало с около 12 cm на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. Този процес продължил до изравняване на равнището на Черно море с това на Средиземно море и Световния океан, след което повишаването на черноморското равнище се определяло от това на Световния океан. Много учени свързват тези геокатастрофални събития с Библейския потоп. Разбира се теорията има и своите опоненти.

5) Произход на животинските видове

Повечето от животните имат средиземноморски произход – проникнали са през Босфора след последното свързване на Черно море със Средиземно море, станало преди около 7600 години. Само малка част от обитателите на Черно море (около 150 вида) живеят в него от древни геоложки времена.

6) Първите мореплаватели

Счита се, че мореплаването в Черно море води своето начало още преди Потопа преди повече от 7600 г. Първите мореплаватели са кимерийците, а едни от първите изследователи на Черно море са финикийците, които още преди пътешествието на аргонавтите – т.е. около 2600 г. пр.Хр. са плавали по неговите води.

7) Древни имена на Черно море

Първото известно име на Черно море е от ІІ хилядолетие пр.Хр., когато древните гърци го наричат “Pontos Axeinos” (негостоприемно море). Това е времето на новочерноморската трансгресия, когато повишаването на морското ниво е придружено от нарастваща вълнова активност. По сведения на Ератостен, Страбон и Ариан морето е наречено негостоприемно поради трудните условия на плаване, липсата на удобни пристанища и острови и живеещите по бреговете “варварски” племена. Възможно е “Аксински понт” да произлиза от скитското име на Черно море “Axsaena”–староиранска дума, която означава “тъмноцветно”.

След VІІІ–VІІ в. пр.Хр. настъпва регресия (спад в нивото) и вълновата активност и по черноморските брегове се основават древногръцки колонии. Морето вече е наречено “Pontos Euxinos” (гостоприемно море) в произведенията на Пиндар, Хекатей Милетски, Тукидид и др.

През късната античност след ІІІ в. морето е известно с името Пелагос понтикон (Понтийско море) или само Рontos (морето) в произведенията на Агатархид, Деметрий, Дионисий Халикарнаски, Салустий Крисп. Това отново е период на повишена вълнова активност, която намира отражение и в персийското название на морето от ІІІ–V в. Хашен (тъмноцветно море).

За пръв път названието Черно море (Понтос Мелас) е употребено от Еврипид в трагедията “Ифигения в Таврида” през V в. пр.Хр.

Арабските извори от края на ІХ и първата половина на Х в. наричат Черно море Нейтас или Нитиш (сурово море), “Bahr Buntus” (загадъчно, далечно, голямо море), Българско, Руско и Хазарско море. Ал Масуди (поч. 956 г.) описва море Бунтус (Понтос) и море Майутис (Меотида, Азовско море). Ал Идриси изготвя карта на Черно и Средиземно море през 1154 г.

Славяните през Х–ХІ в. наричат морето Чормное (черно, сурово море), а новогръцкото наименование е мavri Thalassa (Черно море). Турците първоначално го наричат Bahri Siyat (голямо море), а след ХІІІ в. Kara deniz (черно, страшно, голямо море). От Средновековието са известни още имената мer Grecnor (Гръцко море), Румско море (море на ромеите), мare мaius (голямо море) и др.

Постепенно названието Черно море навлиза във всички световни езици. Вероятно това име е свързано с трудните условия на корабоплаване и многобройните корабокрушения през античността и средните векове.

Според Леополд дьо Сосюр произходът на името на Черно море е в съответствие с космологичните представи на древните, свързващи главните посоки на света с цветовете. Северното море е било наречено Черно, южното море – Червено, западното (Средиземно море) – Бяло, а източното море – Жълто.

Според проф. д-р Петко Димитров, настоящото име Черно море се е разпространило почти сред всички народи през средните векове и оттогава то не се е променяло. За неговия произход има много хипотези, но най-вероятно става дума за унаследяване от древните митове на едно трагично събитие от човешката история – Потопът. В епоса за Гилгамеш, героят прекосява „Морето на смъртта”, което се идентифицира с Черно море и отразява неговото състояние след Потопа.

8) Сероводородът – Божието проклятие

Сероводородното заразяване е изключителен феномен за Черно море. Общо възприето е схващането, че главен източник на сероводорода в Черно море днес са процесите на анаеробното разлагане на органичното вещество от сулфатредуциращите бактерии. Органичното вещество, което се фиксира на дъното на басейна под формата на органогенно-минерални утайки (сапропели) е продукт на масовото измиране на планктонната биомаса в резултат на Потопа. Друг важен доставчик на сероводород в Черно море, са геологическите източници – разломите и калните вулкани на дъното, както и разрушаващите се газохидратни залежи, които съдържат и твърда фаза на сероводород.

По време на вюрмското заледяване Черно море се е формирало като сладководен, добре аериран басейн. Геохимичният и хидродинамичният режим на сладководното езеро не са позволявали образуването на свободен сероводород. След Потопа в басейна настъпват коренни промени, които стимулират образуването на свободен сероводород. Първоначално сероводородът е обхващал цялата водна маса от дъното до повърхността на морето, където картината била апокалиптична – бушуващи кафяво-червени, вонящи на сероводород води, изхвърлящи на брега трупове на животни и хора. И всичко това, съпроводено със земетресения, гръмотевици, светкавици и дъжд допълвало картината на врящия ад. Няма съмнение, че спомените за това събитие са тревожели много поколения наред и са били „запечатвани“ в устни и писмени предания, художествени символи и други предмети достигнали до наше време. Постепенно, със стабилизиране на хидродинамичния и геохимичен режим, се образува т.нар. кислородна, или биотична зона.

Ориентировъчно сероводородната зона започва от дълбочини около 150 м надолу, като огромна част (87 %) от водната маса на басейна е необитаема. От 130–140 м до 180–200 м се разполага т.нар. редокс-слой – зоната на съвместно съществуване на кислород и сероводород, а под нея (до максимални дълбочини) – абиотичната сероводородна зона.

9) На дъното на Черно море тече подводна река

На дъното на Черно море тече най-голямата подводна река в световния океан.  Названието „река“ в случая е съвсем условно. Това е придънно течение, носещо вода с висока плътност и соленост от Мраморно море през Босфора и по дъното на по-слабо соленото Черно море. Уникалното подводно явление се дължи на проникването на по-солената вода от Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море. Подводната река притежава много от елементите, характерни за реките на повърхността. Не липсват бързеи и водопади. Дължината ѝ е 37 морски мили. Широка е към километър. Скоростта на течението ѝ е към седем и половина километра в час. Прокопала е корито на дъното на морето. На места то е дълбоко 35 метра. Необикновено голямо е и количеството на пренасяната водна маса – 22 хиляди кубически метра за секунда. Ако течеше на сушата, по този показател морската река би се наредила на шесто място в света.

Източници:

[1] Океанология (Проф. дн Веселин Димитров Пейчев, Доц. д-р Димитър Петков Димитров)
[2] Черно море, Потопът и древните митове (Проф. д-р Петко Димитров, Димитър Димитров)
[3] Други