Други

Как научих какво е такаламит

Какво е такаламит разбрах на моторен кораб „Георги Григоров“. Помня го, не само защото беше първият ми кораб като четвърти механик. Там научих и други важни неща, като например за бочките на екватора. То аз и до ден днешен не съм ги видял тия бочки, но съм слушал истории за колеги дето са ги виждали.

Принципно бях определен за м/к „Родопи“. Беше към края на месец декември 1990г. Инспекторът от смяна екипажи ме извика и каза, че смяната на „Родопи“ се отлага за след нова година, но ако искам мога още след няколко дни да се кача на м/к „Георги Григоров“. Реших, че няма причини да се бавя и приех предложението. По-късно разбрах, че с това мое решение съм ударил направо шестица от тотото. Оказа се, че м/к „Георги Григоров“, на безвахтено обслужване, още не е минавал класов ремонт.

Моторен кораб Георги Григоров
Моторен кораб „Георги Григоров“
Смяната

Смяната беше в Констанца. Пътувахме с автобус. През целия път палубният боцман даваше мъдри наставления на шофьора, но може би най-смисленото от всички, беше като преминем границата с Румъния, ако се наложи да спираме, в никакъв случай да не гаси мотора, за да разберем веднага, ако го откраднат. Много джебчии имаше по онова време в Румъния.

Изпитах смесени чувства на радост и страх от неизвестното, когато видях величествената осанка на 38000 тонния красавец, гордост на родното корабостроене, с добре боядисани бордове и стърчащи кули, върху които кой знае защо нямаше монтирани кранове. Процедурата по сдаване и приемане беше лесна, а обясненията на колегата кратки и ясни:

– Ето това е трюмният сепаратор. Това – така, това – онака, но да знаеш, че аз не съм ти го оставял така.

Спираме пред станцията за обработка на сточни води и нещата се повтарят:

– Това – така, това – онака, но да знаеш, че аз не съм ти го оставял така.

Едва, когато колегата слезе от кораба, осъзнах, че една голяма част от завеждането не ми беше сдадена така, каквото и да означаваше това. След още малко размишления, стигнах до заключението, че явно тука е така. Това ме успокои и дори ми вдъхна увереност.

Коледа

След няколко дни се готвехме да посрещнем Коледа. Бяхме се събрали цялата машинна команда. Тъкмо да дадем думата на втория механик за приветствено слово, вратата на кабината се отвори и разтревожен глас каза:

– От шпигатите в канижелите избива вода.

Нямаше въпроси. На всички беше ясно каква е тази вода и откъде идва, а ароматът беше повече от красноречив.

– Малък – тогава ми викаха малък, – надявай гещеризона и отивай да видиш какви си ги забъркал – заповяда втория механик.

Слизам в машината, гледам схеми, проверявам кранове, всичко си е както трябва. Връщам се горе, обяснявам, но нали съм новобранка (новобранец) не ми вярват:

– Върви и провери още веднъж. Нещо си объркал. Ако трябва отвори втората магистрала.

„Георги Григоров“ имаше два задбордни крана за сточни води. След още няколко разходки нагоре надолу, вторият механик пое нещата в свои ръце. Скоро се присъединиха и всички останали. Изкарахме коледната вечер в отпушване на тръбопроводи. Ама не какви да е тръбопроводи, а такива, дето са от една по-специална система за общи нужди. В крайна сметка се оказа, че едната захлопка се е „закеркенечила неправилно“, а от другата извадихме дамски чорапогащник с неизвестен произход.

На другия ден отивам при главния механик. Още сме в Констанца. Влизам в кабината му и започвам:

– Шефе… аз… така де… май не съм за тази работа, ами да вземеш да поискаш смяната ми докато още сме наблизо.

Мъдър човек се оказа шефът. Направи ми предложение, на което не можех да откажа:

– Слушай сега моето момче! Малко е кофти така да стават нещата. От тук, отиваме в Бразилия. Изкарай до там и ако след това още искаш да слизаш ела и ми се обади.

В ония времена, по морални съображения се смяташе за неприлично да коментираш колко пъти си посещавал Бразилия, но приех предложението, а след Бразилия не му се обадих.

Какво е такаламит

На прехода до Бразилия се наложи да ремонтираме пожарна помпа. Един от мотористите довършваше монтажа в сантините, а аз, нали съм новобранка, подавам  инструмента и се уча. В един момент мотористът ми вика:

– Иди вземи един такаламит да гресираме лагерите.

Ха сега де. Човекът си беше сериозен. Не ме пращаше за кофа с компресия, нито за гумения шабър. Искаше само такаламит. В Морско училище не бяхме изучавали устройство на такаламита. А може пък, на тази лекция да съм бил на лафката или в гарнизонния арест. Рядко се случваше да вкарат курсанти в гарнизонния арест, но аз бях сред заслужилите.

Гарнизонен арест

Един ден, докато бяхме в гарнизонен отпуск, с моят съвипускник Д.Л., седим на пейките в градинката пред „Планет клуб“ (до ДЗИ). По подразбиране бяхме цивилно облечени. В един момент забелязахме западно, на по-малко от четвърт кабелт, към нас да подхожда военен патрул. Веднага щом установи визуален контакт с нас, патрулът ускори ход и само след секунди застана на траверс:

– Документите за проверка моля!

С Д.Л. се спогледахме и се разбрахме без думи, но и до ден днешен съм сигурен, че взехме единственото правилно решение. Плюхме си на петите и той хукна наляво, а аз надясно. Бягах толкова бързо, че за да взема завоя се хванах с лявата ръка за знака „STOP“ на ъгъла на градинката. Аз избягах, но моят съвипускник го заловили. Попаднал във вражески плен. На помощ му се притекли добросъвестни граждани – будни варненци, които много искали да набият патрула. Разминало се само със скандал и разправии. Отвели Д.Л. в комендантството и започнали да го разпитват. А той – ни дума, ни вопъл, ни стон. Не човек, а желязо. Дълго се борил завалията, но накрая не издържал на мъченията и проговорил. На другия ден, комендантът на гарнизона (или както там му викат) бил вбесен от сутрешния доклад и ни уреди с едноседмичен „All-inclusive“ в гарнизонния арест. Но да се върна на такаламита.

Как намерих такаламита

Качвам се по трапа без никаква идея как ще го намеря този такаламит. Почти бях стигнал до отчаяние, когато съзрях спасението да се разхожда в ЦПУ. Машинният боцман обикаляше напред, назад пред ГРТ. Влизам вътре и питам:

– Боце, откъде да взема такаламит? – нали съм новобранка, мога да си позволя известно незнание.

– Хъм – промърмори боцманът, – къде, къде, как откъде, ами от машинна работилница.

Тръгвам към машинна работилница с ясното съзнание, че е доста голяма и няма да се справя. Влизам вътре оглеждам се и пак се връщам в ЦПУ:

– Боце, не мога да го намеря тоя такаламит. Къде по-точно да търся?

– На тезгяха вляво. – отвръща боцманът.

Отивам до машинна работилница и пак се връщам:

– Ох бе боце, не мога да го намеря!

– Абе я гледай добре до клапаните за компресора!

Това вече си беше попадение в десетката. Клапаните за компресора ги знаех отлично къде са. Нали компресорите бяха мое завеждане. Качвам се пак в машинна работилница и по метода на изключването намирам такаламита. Грабнах го, напълних го с грес и самодоволно го подавам на моториста, който вече се беше вкиснал от чакане. А той ме погледна изненадан и възкликна:

– Абе как можа да ми го донесеш с този накрайник?


Инж. Ф. Карагьозов