Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ и походът му до Албания

Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ (според новата терминология – разрушител) е боен кораб от българските Военноморски сили, служил в състава на Българския военноморски флот в периода 1950 – 1960г.

Той е бившият съветски ескадрен миноносец „Озорной“ от проект 30, построен през 1940 г. и предаден на българските въоръжени сили през 1949 – 1950г.

Корабът „Озорной“ е заложен на стапел на 20 ноември 1939 г. в корабостроителния завод № 200 в гр. Николаев със заводски номер 1087.

На 25 декември 1940 г. „Озорной“ е спуснат на вода, но началото на Втората световна война попречва на дострояването му. На 8 август 1941 г. корабът е изведен от Николаев в Севастопол, а оттам в Поти, където е законсервиран и работите по него са напълно преустановени. На 29 април 1944 г. „Озорной“ е върнат в Севастопол и е достроен с леки изменения в първоначалната конструкция. Изменения проект получава сигнатурата 30К. На 9 януари 1949 г. „Озорной“ встъпва в строя и на 25 февруари 1949 г. влиза в състава на Червенознаменния черноморски флот.

През 1949 г. след проведените държавни изпитания е решено „Озорной“ да бъде предаден на ВМС на България. На 20 февруари 1950 г. в Севастопол на „Озорной“ е вдигнат българският военноморски флаг. На 23 февруари корабът пристига в база Варна, където получава името „Георги Димитров“ и на 18 април е зачислен в състава на ВМС.

Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ има следните тактико-технически характеристики (Източник на данните: pan.bg):

• Водоизместване, пълно – 2864 т;
• Дължина – 117,0 м;
• Широчина – 11,0 м;
• Газене – 4,32 м;
• Пропулсивна уредба – две турбини от активно-реактивен тип ТВ-6 с мощност 30 000 к. с. всяка;
• Котли: 4 главни и един спомагателен;
• Максимална скорост – 37,5 възла.
• Район на действие – 3510 мили при икономичен ход.

Въоръжение:

– артилерийско – 4х130 мм (Б-2-ЛМ), по две в кула, едно двойно 85-мм (92-К), 6 единични 37-мм автоматични оръдия (70К);

– торпедно – две тройни торпедни апарата 533-мм (ТТА-53-30К), 52 мини КБ-КРАБ или 60 мини М-26. Два бомбомета БМБ-1, 2 стелажа за подводни бомби.

Електроника – РЛС за въздушно наблюдение „Гюйс 16“, РЛС „Риф 1“, РЛС за управление на оръдейния огън „Вымпел 2“, навигационна РЛС „Рьом 1“, хидролокатор „Тамир-5Н“, два параванни трала.

„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска пределите на Черно море.

През м. януари 1957 г. предстои посещение на правителствена делегация на Н.Р. България начело с министър-председателя Антон Югов в Н.Р. Албания. Решено е делегацията да бъде заведена до Албания по море с боен кораб на ВМС.

Единственият подходящ за целта кораб във флота е ескадреният миноносец „Георги Димитров“. Той току що е преминал едногодишен среден ремонт, а екипажът му не е подготвен за плаване в сложни зимни условия, още повече – извън пределите на Черно море. Затова е потърсено съдействие от Черноморския флот на СССР с молба да се окаже помощ в подготовката за похода и преди всичко изправното техническо състояние на кораба и преценка за подготвеността на личния състав да експлоатира и обслужва материалната част. Поискано е да се провери магнитното състояние на кораба на полигона за размагнитване. Заявени са резервни части и навигационни карти.

От 3 до 13 януари 1957 г. ескадреният миноносец „Г. Димитров“ е в Севастопол. Негов командир е капитан-лейтенант Тодор Тумбев. Тук е извършена щателна проверка на плавателния съд на котва в базата, включително подготовка за плаване и общокорабно учение с вдигане на работно налягане в котлите и превъртане на турбините, както и контролно плаване. Заключението е че корабът и механизмите като цяло са в строя и изправни, личният състав е подготвен да плава в прости условия, но не би могъл да изпълнява задача в сложните зимни условия.

На обратния преход до Варна е разпоредено да се направят разчети за преход с най-икономичната скорост, която може да се постигне при работа на един котел.

Корабът плава безпроблемно десетина часа на един котел почти до нос Калиакра. Това решава въпроса с икономията на няколко десетки тона мазут и командващият ВМФ заповядва ескадреният миноносец да се готви за поход до Албания.

Вечерта на 19 януари 1957 г. към 21.00 ч. е дадена заповед корабът да се готви за поход. Малко преди полунощ пристига правителственият ескорт.

В ранните часове на 20 януари Ескадреният миноносец „Георги Димитров“, с командир   капитан-лейтенант Тодор Тумбев, напуска Варненското пристанище и се отправя към Дуръс, Албания, където се очаква да пристигне следобеда на 22 януари. Походът е командван от командващия ВМФ, контраадмирал Бранимир Орманов.

Плаването през Босфора и Дарданелите минава гладко. След излизане от Дарданелите командващият ВМФ заповядва на командира на кораба да изключи единия котел и да намали хода на 13.5 възла. По-късно от машинно отделение докладват за осоляване на котелната вода в работещия котел и искат стоп. Източник на осоляването са изпарителите. Не след дълго се вдига работно налягане и се въвежда в действия вторият котел. Корабът продължава по курса си с намален ход. Със скорост от 6-7 възла, той не може да пристигне навреме в Дуръс, където албанското правителство е организирало официално посрещане. През нощта на 22 януари ескадреният миноносец остава на котва на външния рейд на порт Дуръс, където е снабден от съветски транспорт с вода от градската водопроводна мрежа. След извършване на анализ е решено тази вода да се използва за котлите. Официалното посрещане е отложено за следващия ден и хилядите посрещачи, с албански и български флагчета в ръце, се прибират по домовете си.

Сутринта на 23 януари ескадреният миноносец „Георги Димитров“ с пълен ход от 18 възла приближава входа на порт Дуръс. Минути преди салюта той рязко намалява ход. Действията на българския кораб са наблюдавани с възхищение от многобройните посрещачи, които са възнаградени с артилерийски залпове за проявеното предния ден търпение.

Корабът остава в Дуръс до 31 януари. Той е снабден с мазут. За промиване на котлите и системите и тяхното зареждане е използвана вода от градската водопроводна мрежа. За да бъдат задоволени нуждите на плавателния съд от котелна и питева вода се налага временно спиране на водоснабдяването в пристанищния град.

Скоро корабът е готов за обратния преход и привечер на 31 януари отплава за Варна. По-рано същия ден правителствената делегация отпътува със самолет за България. Преходът до Варна преминава сравнително спокойно и на 3 февруари, около полунощ, ескадреният миноносец „Георги Димитров“ се швартова във Варна.

Така завършва първата поява на български военен кораб извън пределите на Черно море.

Описаните тук събития са кратък преразказ на спомените на адмирал Иван Добрев за похода на ескадрения миноносец „Георги Димитров“ до Албания, публикувани в „Морски вестник“. Според адмирал Иван Добрев, значимостта на този поход „се усилва от обстоятелството, че е извършен в сложни условия – зиме, без възможности за материално-техническо и аварийно осигуряване по маршрута под пълния контрол на НАТО в дни на най-високо напрежение на Студената война. Историческият приоритет на това плаване се състои в пионерската проява на екипажа на кораба като първопроходци, след които ще тръгнат да плават много наши кораби и корабни съединения“.

За Maritime Global

Maritime Global се реализира по идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното свободно време и се финансира изцяло с лични средства от инж. Филип Карагьозов. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.