Личността на Панайот Волов и Георги Бенковски като лидери по време на подготовката и избухването на Априлското въстание

29.11.2025 Инж. Филип Карагьозов История

Abstract:

Bulgaria has had its glorious moments in its long history. Many of them are from the distant past, but even in modern times there is something to be proud of.During the last century of the more than four and a half centuries of Ottoman rule, the Bulgarian people could no longer tolerate it and rose up. The beginning was laid by Paisii Hilendarski, who in 1762 wrote „Slavonic-Bulgarian History“, and effective actions began a century later with the formation of the First Bulgarian Legion by G. Rakovski. The high point in the national liberation movement was the April Uprising. It broke out prematurely, was brutally suppressed, but played its role.The April Uprising had a wide resonance in European countries. The two leaders of the Fourth Revolutionary District were Panayot Volov and Georgi Benkovski. The organization was good, but due to betrayal on April 20, 1876, the uprising in Koprivshtitsa broke out prematurely.After the writing of the Bloody Letter, neighboring towns and villages quickly rose up. The two leaders were young, but well-known to the rebels and proved to be skilled leaders.The Turkish authorities took measures to prevent the uprising from spreading throughout Bulgaria. The actual end of the April Uprising came a month later, when the groups of Hristo Botev and Tanyo Voivoda were defeated.

Българското Възраждане:

България пада под османска власт още през 1422 г. окончателно след смъртта на Константин II Асен. След повече от четири века и половина народът вече не може да търпи. Повдигането на българското самосъзнание е поставено през 1762 г. с написването на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски. След още един век се пристъпва към ефективни фактически действия за реализиране на идеята за свободна държава.

Възраждането в България може да се разглежда като на два етапа: първият трае точно един век и продължава от 1762 г. до 1862 г., когато започва революционната дейност на Георги Раковски. През това време се подготвя българина за предстоящите събития и бъдещото освобождение. Набляга се на духовността, самосъзнанието, националните традиции, ученето. Написват се и се преписват много книги. Да припомня само, че една година преди отец Паисий Блазиус Клайнер написва „История на България“. Преди тях има още една не толкова популярна история на България от Петър Богдан Бакшев около век по-рано. В Италия той написва историята на България, 350 години по-късно намерена от проф. Лилия Илиева. През първия период се откриват много училища, читалища, библиотеки. През вторият период от 1862 до 1878 г. българите започват организирана борба за независимост. Основна роля имат двете български легии на Георги Раковски (обр. 1) и създадената от Васил Левски мрежа от революционни комитети из цяла България. В борбата участват много хора, дават се свидни жертви: Левски, Волов, Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Тодор Кирков и не на последно място Христо Ботев. Оставих го за накрая, защото той е свързващото звено между освободителната борба и литературата. Ботев е завършен поет-революционер, който за съжаление умира млад. Ентусиазиран с малко над 200 души се опитва да освободи страната, като очаква народът да се включи активно и да подпомогне четата му след погрома на Априлското въстание.¹

Началото на втория етап е дадено със сформирането на Първа Българска легия от Георги Раковски в Белград през 1862 г. В нея участва националният ни герой Васил Левски като знаменосец. Освен него има и други революционери, участвали в легията: Христо Иванов – Големия, Филип Тотю, Иван Кършовски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ильо войвода, Матей Преображенски – Миткалото. Това е само част от списъка на участниците в Първа Българска легия на Г. Раковски. Както се вижда от него те са революционери, водили чети и борили се за свободата на България. В Първа Българска легия участват и доброволци от приключилата наскоро сръбско-турска война от 1862 г. Пет години по-късно доброволци основават Втора Българска легия. Много от участниците във Втора Българска легия сформират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.

Повлияни от написаното от възрожденците след Отец Паисий са: Софроний Врачански, който пръв преписва “История Славянобългарска”, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Найден Геров. Борците за свобода вземат оръжията и преминават към действия. Организират се чети, които нямат успех, но повдигат духа и надеждата на народа, че България може да се освободи скоро. Априлското въстание е връхна точка в националноосвободителното на България.

В България напредъкът се случва по-късно, в сравнение със западноевропейските свободни държави. Началото е дадено от Паисий Хилендарски с “История славянобългарска”, Софроний Врачански, който пръв я преписва и останалите възрожденци. Над 100 са килийните училища у нас в средата на XIX век. Първите са възникнали в Ловеч, Златоград, Самоков, Осоговския, Килифаревския и Рилския манастири, Пловдив, Карлово. В началото на XIX в. с бързи темпове нараства броя на училищата и читалищата в България. Една от основните учебни книги е бил Рибния буквар на д-р Петър Берон, написан през 1824 г. “Килийните училища били вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси. Учителите били предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци.² Към освобождението през 1878 г. в България работят 131 читалища, което е много добре. В читалищата се сформират секции по интереси и занимания, например за народни танци, събирания на групи, клубове, представяния на книги. Дори понякога се играят театрални представления, училищни мероприятия. По този начин се разраства дейността им.³

Много са възрожденците, според мен едни от най-ярките бележити личности на България, довели започнатото докрай: Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Таньо войвода, Любен Каравелов, Иван Драсов и много други. Именно те са част от героите на България, чиито имена заслужено се споменават на празниците и портретите им са окачени навсякъде из училища, читалища, кабинети, дори и в канцелариите на министрите.⁴

На 18-ти юни 2025 г. в Държавния архив – Варна беше представена изложба, посветена на дейността на революционера Иван Драсов. Възрожденците ни не са се борили за богатства, пари и заемане на висши постове. Те са искали свободна България и много от тях са загинали за тази идея.

Априлското въстание:

През втората половина на XIX в. процесите в България се развиват бързо. Тя не съществува като самостоятелна държава на политическата карта на Европа. Читалищата, религиозните храмове и отскоро откритите килийни училища изиграват своята положителна роля за повдигане на националния дух. След дълги години търпене на подтисничество и гнет българите вече са готови за извоюване на независимостта. Тя не идва лесно, въпреки упадъка на Османската империя. Държавите на Балканския полуостров постепенно получават своята независимост. България е предпоследна, само Албания остава след нас. Случва се така, че другите държави се възползват от благоприятен исторически момент, най-вече войните между Руската и Османската империи. От друга страна България заема централно място на Балканския полуостров и турците са се стремели да потушават всякакви опити за въстания и бунтове. Съгласявали са се на други отстъпки, но на българските земи най-много са държали. Борбата през 60-те години на XIX век започва първо с двете легии на Раковски, следват четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев, Таньо войвода и други. Вътре из цялата страна Васил Левски със своите верни помощници създава революционни комитети. Накрая се стига до решение да се вдигне въстание. Априлското въстание избухва преждевременно. То е „удавено в кръв” и османските турци се разправят жестоко с въстаниците. По същия начин се е случило и с четниците, малко от които оцеляват.

Подготовката за Априлското въстание протича с бързи темпове. На събранието в Оборище от 14-ти до 16-ти април 1876 г. се взема решение за подготовка и осъществяване на въстанието. Поради предателството на Ненко Терзийски турците научават и въстанието избухва преждевременно на 20-ти април 1876 г. На 19.04. пристигат турска полицейска група, предвождана от Неджеб ага да арестуват ръководителя за града Тодор Каблешков. Априлското въстание не е единственото, където има предателство: В историята са известни и други случаи на предателство: крепостите Бдин и Търново са превзети след предателство, Васил Левски е заловен, Хр. Ботев – убит. Въстаниците не успяват да подготвят цялата организация и на следващия ден 20-ти април Тодор Каблешков написва Кървавото писмо. В другите градове въстаниците реагират, съобразно с обстановката и предвид съкратеното време да не бъдат заловени още преди да са се вдигнали действат бързо и решително.⁵ На Оборище за водачи са избрани Панайот Волов и Георги Бенковски. Първоначално за ръководител на Четвърти революционен окръг е определен Волов, а за негов пръв помощник – Бенковски. (карта 1) В хода на подготовката двамата стават равнопоставени. Изпъкват ръководните и организаторски качества на Георги Бенковски.

На събранието на Оборище на 14-16 април за по-добра организация са определени четири революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Панагюрски. Според набелязаното и взетите решения е трябвало на първи май да избухне въстанието. Поради предателство то избухва по-рано в Четвърти революционен окръг. В Първи революционен окръг вестта за въстанието достигна на 25ти април, във Втори – едва на втори май, когато вече действията затихват, а в Трети изобщо не избухва въстание. Във Втори революционен окръг четата на Георги Обретенов и Стоил войвода е обградена и на 13-ти май загиват двамата водачи. Най-масово е въстанието в Четвърти революционен окръг. На 22-ри април Райна Попгеоргиева, останала в паметта на признателния народ като Райна княгиня ушива знамето за въстаниците. По това време тя е едва двадесетгодишна. Оцелява след въстанието, като след намесата на европейски дипломати е освободена.⁶ Тя е първата дипломирана българска акушерка и работи като учителка във Велико Търново.

Както се вижда от снимката знамето е зелено с извит надпис със златисти букви “Свобода или смърт” и изправен лъв под него. (обр. 2) За честване на 25-годишнината от Априлското въстания Райна княгиня ушива три знамена, копия на първото.

Отзвук на Априлското въстание:

Априлското въстание не успява да обхване цялата територия на България. То е краткотрайно, но подвизите на участниците, най-вече от Четвърти революционен окръг остават завинаги в паметта на хората. Априлското въстание има отзвук в Европа. Обикновено при споменаване на думите “Априлско въстание” у хората възникват асоциации за случилото се в края на април 1876 г. в Четвърти революционен окръг. Лидери на някои държави се застъпват за България, след като разбират в какви условия живее народа и за жестокостите при потушаването му. В края на 1876 – началото на 1877 г.. се провежда Цариградската конференция. Причини за това са: Въстанието в Босна и Херцеговина, Априлското въстание и подготвящата се война между Сърбия и Османската империя. На предварителните разговори и обсъждания е прието английското виждане (карта 20) за бъдещето на България: държавата е разделена на източна автономна област с център Търново и западна автономна област с център София. Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак. В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. На 18.01.1877 г. документът е връчен на Митхад паша, който категорично го отхвърля.

Карта 2: Проект за Балканския полуостров, според Цариградската конференция декември 1876 – януари 1877 г.

На картата двете области на България са обозначени с различно оранжево. Много политици, журналисти, активисти и писатели се застъпват за България и другите поробени народи на Балканите: Тургенев, Оскар Уайлд, Макгахан, Юджин Скайлер, Лев Толстой, Виктор Юго и други. България се освобождава след Руско-турската за нас Освободителна война, но подготовката е в Революционните комитети на Левски, БРЦК, ръководен от Любен Каравелов, организираните чети и Априлското въстание като връхна точка на националноосвободителното движение. Ето какъв е репортажът на Джанюариъс Макгахан във Великобритания:

„Боя се, че не съм вече безпристрастен, и с положителност не мога да остана безучастен. Съществуват неща, които не могат да бъдат разследвани с хладен ум. … Зверствата, признавани повсеместно от хора, приближени на турците, както и от самите турци, са достатъчни и повече от достатъчни. Не желая да добавям все повече и повече цифри към тази скръбна статистика. Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60-70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени, започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш. Когато, в допълнение, научиш ужасяващите подробности за най-безпомощните дечица, разсичани на парчета и набучвани на щиковете; и когато всичките тези подробности ти се повтарят от стотици – не българи, а и от различните консули във Филипополис, от германските служители по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и дори от самите турци, започваш да чувстваш, че по-нататъшните разследвания са абсолютно излишни“⁷

След потушаване на Априлското въстание Панагюрище, Батак, Перущица, Брацигово и още няколко села са опожарени.

Панайот Волов:

Роден е през 1850 г. в град Шумен. Детството и юношеството му преминават в многолюдното занаятчийско семейство на Вичо и Василка Волови. С родителите си живее в Долната (Чобан) махала, в края на града. Учи в Долномахлянското училище при видния възрожденец Илия Р. Блъсков, след това във Взаимното и Мъжкото класно училище. Негови преподаватели са Тодор Икономов и Добри Войников.⁸

Семейството е имало седем деца: – Стефания, Панайот, Вичка, Никола, Марин, Йордан и Димитър. Още с пристигането си в Шумен Панайот Волов е избран за Председател на местния комитет, а от м. юни 1874 г. Българският централен революционен комитет (БРЦК), начело с Любен Каравелов му гласува най-високото доверие − той да продължи мисията на Васил Левски като „нов апостол”. Волов се е занимавал няколко години с революционна дейност.

Голяма част от времето си Панайот Волов отдава на революционното дело. По негова инициатива на 22-ри юли 1873 г. е проведено събрание за възобновяване на Шуменския революционен комитет, на което е избран за председател. През 1874 г. българските революционери го избират за апостол и заместник на Васил Левски. Активно е участието му в комитетските събрания в Букурещ през месец август и декември 1874 г., на които е избран за член на БРЦК.⁹ Огромно съдействие за това оказва неговият вуйчо – Маринчо Бенли, богат търговец и патриот, член на Добродетелната дружина, политическата организация на течението на т. нар. „стари“ в българското революционно движение. Още на този ранен етап от живота на младия шуменец може да видим влиянието, което оказват двамата възрожденски учители.¹⁰

В писмото до своя вуйчо Волов пише:

„…Ти разбра, драги ми вуйчо, че аз ти отправям тая молба не за своя полза. Нашият народ е още прост и той има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях още дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си.“

„Защото знаеш, че истински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз. Но понеже нямам богатства – да раздавам от тях, искам да раздавам душата си…“¹¹

Въпреки това, то се нуждае от по-цялостно и правдиво осветляване. През последните десетилетия бяха издирени нови документи, които съдържат полезна информация за живота, делото и възгледите на Панайот Волов, съхранявани в къщата-музей на революционера. (обр. 3) Един от тях внася корекции и дори „нов прочит” на някои страни от събитието и дава по-правдива оценка за личността на шуменския революционер. Ако се приеме за напълно достоверно вече станалото известно сред научната общественост, „Пълномощно на Панайот Волов и Георги Бенковски от Гюргево, с дата 15^-ти декември 1875 г.”, подписано от председателя на Апостолското събрание Стефан Стамболов, биха могли да се осветлят редица въпроси за дейността, мястото и ролята на гюргевските дейци във въстанието, така и за ролята на двамата водачи на ІV Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг.¹² Основната тежест на Априлското въстание се пада на IV^-ти революционен окръг, където се водят най-тежките сражения.

Панайот Волов е председател на Великото народно събрание на Оборище. Вестта за по-ранното избухване на въстанието го заварва в Панагюрище. Той пръв прочита изпратеното от Тодор Каблешков „Кърваво писмо” и с изстрели провъзгласява Априлското въстание. Организира отбраната, предводителства чети и ръководи въоръжените действия срещу поробителите в Стрелча, Клисура, Копривщица и карловските села. Първата пушка в Копривщица, която известява началото на Априлското въстание дава Георги Тиханек. В града има мост, който се нарича “Първа пушка”. От град Копривщица започва Априлското въстание. То бързо обхваща целия Четвърти Панагюрски революционен окръг. Поради предателство се налага въстанието да избухне преждевременно по-рано и по този начин, поради съкратената подготовка е обречено на неуспех. Въстаниците проявяват героизъм и до последно се сражават храбро. Другите три революционни окръзи закъсняват и когато те въстават в Панагюрище, Копривщица и другите населени места османските войски вече са потушили и разправили жестоко с въстаниците. Няколко български градове и села са опожарени. Вижда се, че Панайот Волов се изявява като добър организатор по време на подготовката за вдигане на въстание.

След разгрома на въстанието, Панайот Волов (обр. 4) се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. Край град Бяла е преследван от турска потеря, която иска и с този революционер да се разправи по същия начин, както с Георги Бенковски.

Панайот Волов нагазва в пълноводната река Янтра, за да търси спасение на другия бряг, но буйният речен поток го повлича. В мътните води на реката намира своята гибел на 26-ти май 1876 г. Така един от нашите революционери загива млад на двадесет и шест години.

Родната къща на революционера функционира като музей от 1966 г. Намира се в Шумен, близо до центъра. В нея има три стаи: къщи, пещи и соба.

Стихотворение “Волов”, част от “Епопея на забравените” на Иван Вазов:

И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: „О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?“
Балканът Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът Аз имам бесила.
Хижата Аз имам проклятья.
Янтра Елате, нещастни, във мойте обятья!¹³

Георги Бенковски:

Рожденото име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Детство на този герой е тежко. Баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище. След това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, Гаврил става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Младежът обикаля големите пазари в Цариград и в Анадола.¹⁴ Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. На 22 г. вече е известен абаджия и търгува из различни краища на Османската империя. Според неговите собствени думи пред Захари Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец.¹⁵ Многото обикаляне способстват Георги Бенковски да научи няколко езика. Според някои източници той владеел турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски езици. Според решението на Гюргевския комитет Георги Бенковски (обр. 5) е избран за помощник-апостол на IV Панагюрски революционен окръг, където главен апостол е Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите организаторски качества военни умения. Затова П. Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол. В изследванията историците в България ги считат за равнопоставени. Вижда се прозорливостта на Панайот Волов в името на общото дело да има пълно доверие на своя пръв помощник Георги Бенковски и да му отстъпи ръководството.¹⁶

Промяна във възгледите на Г. Бенковски настъпват, когато през 1875 г. отива в Букурещ, където е ръководството на БРЦК. Среща се с Любен Каравелов, Стоян Заимов и другите ръководители. В щаба на БРЦК участват Христо Ботев и Иван Драсов. През същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина. В България през септември 1875 г. избухва Старозагорското въстание, което много бързо е потушено и не довежда до желан резултат. Въстаниците са убити, хванати и изпратени в затворите. Все пак под силен международен натиск повечето от тях са освободени. В съзнанието на Г. Бенковски се загнездва мисълта за свободна България. При получаване на вестта за началото, дадено в Копривщица той веднага обявява въстанието. Сформираната Хвърковата чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи. Поради бързото му придвижване хората са я нарекли по този начин. Тя помага за разрастване на въстанието и обхващане на нови селища: В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, сякаш предвидил своята роля, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт – “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”.¹⁷ След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада убит от турски куршуми. В душите на съвременниците, в душите на наследниците Георги Бенковски продължава да бъде идеалистичният образ на свободата, за която е копнял. Къщата на Бенковски (обр. 6) функционира като музей. Отначало не могат да разберат, че вече не е сред живите.¹⁸ Георги Бенковски може да не е имал високо образование и предишни военни умения, но всички признават неговите качества на лидер, войвода. Затова се стичат много хора във Хвърковатата чета. Пътят ѝ не е дълъг, но е славен. В Копривщица например средно на всяка трета къща има възпоменателен надпис “Тук живя………участник в……..”

Къща Георги Бенковски — Обр. 6: Къща-музей на Георги Бенковски

Паметник на Георги Бенковски (обр. 7) се намира над Копривщица, като че ли на нарочно избрано място да гледа към родния си град. Той е на кон и до него се стига по стълби. Мястото е оформено като мемориален комплекс.¹⁹

На него са изписани проницателните му думи:

“Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” А на камъните отдолу под паметника е написано “Ставайте робове, аз не ща ярем”

В Копривщица, Панагюрище, Перущица, Брацигово и други селище из района ежегодно се провеждат тържествени мероприятия за споменаваме на героите, загинали за свободата на България.

Вторият стих от стихотворението “Бенковски”, част от “Епопея на забравените” на Иван Вазов :

“………Из един там глух дол, обрасъл с глогина,
сега върви тихо някаква дружина.
Вождът е Бенковски! Бенковски е сам!
Бенковски я води в пустинята там;
героят, юнакът с мисъл на челото,
на подвига знаме, душа на делото,
човекът, що даде фаталния знак
и цял народ смело тикна с своя крак
желязната воля, железните сили,
могъщото слово, що слабий окрили,
гласът, който каза: „Вървете! Да мрем!
Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!“
И ние трептяхме пред тоя глас мощен,
пред тоя демон таен, призрак полунощен,
който произнесе страшните слова…….”²⁰

Няма друг случай в световната история водачът доброволно да отстъпи мястото си, осъзнал, че неговият пръв помощник притежава качества на организатор и лидер. Напротив – не са никак малко случаите, когато някой лидер не е особено даровит, но не иска с друг да дели славата. Донякъде подобен е случаят Владислав III Ягело, наречен “Варненчик” и Ян Хунияди, където полският крал е млад без голям опит и предприема атака, без да я съгласува с далеч по-опитния пълководец Ян Хунияди в битката при Варна на 10.11.1444 г.

Обр 7: Паметник на Г. Бенковски над родния му град Копривщица /Снимка: Klearchos Kapoutsis CC BY 2.0/

Волов и Бенковски, както много други национални герои преди тях: Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Матей Преображенски – Миткалото не доживяват свободата, за която са отдали живота си. Много събития от Националноосвободителното движение в България оживяват и биват припомнени на хората от Захари Стоянов. Той пада в реката при Костина, но успява да се спаси. После написва мемоарите “Записки по българските въстания”, откъдето научаваме подробно за събитията по подготовката и провеждането на Априлското въстание и революционната борба до Освобождението. По-късно Иван Вазов възпява българските възрожденци и героите в “Епопея на забравените”. Произведението включва следните оди:

“Левски“ – посветено на Васил Левски;
„Бенковски“ – Георги Бенковски;
„Кочо (Защитата на Перущица)“ – Кочо Чистеменски;
„Братя Жекови“ – за Михаил и Георги Жекови;
„Каблешков“ – Тодор Каблешков;
„Паисий“ – Паисий Хилендарски;
„Братя Миладинови“ – Димитър, Наум и Константин Миладинови;
„Раковски“ – Георги Раковски;
„Караджата“ – Стефан Караджа;
„1876“ – Априлското въстание;
„Волов“ – Панайот Волов;
„Опълченците на Шипка“.

Благодарение на написаното от Захари Стоянов и Иван Вазов научаваме много подробности за трудния живот на българските революционери. Съвсем заслужено на двадесети април всяка година се сещаме и споменаваме героите от Априлското въстание, а в Копривщица, Панагюрище, на Оборище и други места на кръглите годишнини се правят по-мащабни чествания. Дори през последните години се играят сцени от Априлското въстание от участниците в групи за исторически възстановки от цялата страна. Къщите на Панайот Волов и Георги Бенковски в Шумен и Копривщица са превърнати в музеи. В тях има сбирки на материали, отразяващи тяхната революционна дейност.

Заключение:

През втората половина на XIX в. назрява момента за освобождение на България. Положението става нетърпимо, след като четири века и половина България я няма на политическата карта на Европа. Априлското въстание се явява върхов момент в националноосвободителната борба на България за независимост. То избухва по-рано, поради предателство и подготовката му не приключва нормално. Въпреки това въстаниците проявяват героизъм, останал в съзнанието и спомена на българите. Малко от участниците доживяват свободата, за която са се борили. Въстаниците са сред най-ярките личности за България, чиито подвиг да се опълчат на Османската империя не трябва да забравяме. Силите са неравни и Априлското въстание е неуспешно. Потушено е жестоко, но отзвукът му в Европа е достатъчно голям, за да предизвика разискване и разглеждане на положението на поробените народи на Балканския полуостров. Малко след въстанието България успява да се освободи благодарение на победата на Русия в Руско-турска за нас Освободителна война. Съществена заслуга за освобождението имат българските опълченци, които също проявяват героизъм в боевете при Шипка, Шейново, Плевен, Стара Загора. Жалко, че други решават съдбата и размерите на освободена България.

Литература:

Попов, Иван. 2021 г., доклад “Книжовните центрове – пазители на българската духовност и култура по време на османското владичество”, изнесен на конференция “Паисиеви четения”, Пловдив, стр. 5-6;
Видове училища през Възраждането”, http:autohistory.allie.bg;
Богдан, Братоев, 1991 г. “Панайот Вичев Волов: Биографичен очерк” – Шумен, стр.2;
Блогът на Барин, 27.10.2019 г. “Панайот Волов и Георги Бенковски – водачи на Априлското въстание”;
Материали, предоставени от д-р Милена Георгиева, уредник на къщата-музей на П. Волов в Шумен;
Биография на Георги Бенковски, “Българска история”, 2017 г.;
“Бележити копривщени: Георги Бенковски (1843-1876)”;
Георги Бенковски – апостола на въстанието”, 2018 г., “Българска история”;
Попов, Иван. 2023 г. доклад “Забележителностите в Копривщица и околностите”, изнесен във Велико Търново, стр. 3;
Мухова, Светлана. 2014 г. „Известният и непознат Бенковски”; стр. 4, 6;
Петканова, Магда. 1962 г., “Райна княгиня. Биографичен очерк”;
Ненова, Стела. “Читалищата през Възраждането – между опита на другите и българската специфика” 2018, стр. 3;
Макгахан, Джанюариъс. репортаж, публикуван във вестник “Дейли нюз”, 1876 г.;
Вазов, Иван. „Епопея на забравените“, стихотворение „Волов“;
Вазов, Иван. „Епопея на забравените“, стихотворение „Бенковски“.

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg

За Maritime Global

Maritime Global се реализира по идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното свободно време и се финансира изцяло с лични средства от инж. Филип Карагьозов. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.