Свят

Честите аларми на мостика изморяват, сочи проучване

Честите аларми на мостика, особено фалшивите, могат да предизвикат умора и пречат на вахтените да изпълняват своите задължения.

Това сочи ново проучване, по отношение на многото сигнализации и аларми на мостика, проведено със съдействието на „InterManager“ в периода 2017-2018г.

В отговор на резултатите от проучването, „InterManager“ призовава производителите да работят заедно с корабните оператори, като вземат под внимание притесненията на моряците и разработят по-добри начини за сигнализация и предупреждения.

Анкетираните подчертават, че твърде многото еднакво звучащи аларми представляват проблем и е необходимо те да бъдат лесно разпознаваеми, така че важните аларми да се различават от обикновените предупреждения.

Резултатите са публикувани от „Shipowners Club“ (P&I), които са провели проучването съвместно с Катедрата по психология в „Роял Холоуей“, Лондонски университет, Международната мрежа за благополучие и подпомагане на морските лица „ISWAN“ и „InterManager“, с цел да установят дали алармите на мостика могат да повлияят на вниманието и концентрацията на вахтените.

На проучването са се отзовали предимно капитани и старши офицери, което показва, че проблемът засяга опитни и квалифицирани морски лица. Участие са взели моряци от различни типове кораби.

Основните изводи са:
  • 89% от участниците смятат, че фалшивите аларми са проблем.
  • 66% са заявявили, че алармите не се разпознават лесно.
  • 57% от анкетираните не са съгласни, че алармите са градирани (степенувани) по звук.
  • 50% от участниците споделят известно раздразнение от формата на самите аларми. Особено обезпокоителен е бил фактът, че тонът често е един и същ за всички аларми, без разлики за отделните системи.
  • 77% не желаят да бъдат разсейвани от задълженията си по време на вахта.
  • 24% от участниците са заявили, че никога или рядко са включвали алармената система за навигационна вахта на мостика (BNWAS) поради проблеми чести фалшиви аларми.

Основният повдигнат проблем е умората от чести аларми, следван от факта, че е трудно алармите да бъдат идентифицирани и след това проблемите с дизайна на алармените системи или мостика като цяло. Резултатите показват повтарящ се проблем по отношение на разграничаването на алармите, за улесняване на вахтения.

Друг фактор, който излиза наяве от отговорите, е склонността на екипажа да спира алармите без установяване на причината, поради „умора от аларми“, причинена от многократни звукови сигнали без видима причина. Около 85% от анкетираните са заявили, че са наясно с алармите, системите, за които се отнасят и тяхното местоположение. 45% от анкетираните обаче се съгласяват, че честите аларми обикновено се заглушават, а като длъжности това са:

  • 44% от капитаните;
  • 41% от старши помощниците;
  • 48% от вторите помощници и
  • 60% от третите помощници.

Горното показва, че тази практика е разпространена сред всички длъжности.

Докладът прави следното заключение:

„От отговорите на тези морски лица е видно, че настоящите правила и системи, по отношение на алармите на мостика, могат да бъдат подобрени. Това ще подобри работната среда на морските лица и ще помогнете за намаляване на грешките.“

Капитан Куба Шимански, генерален секретар на „InterManager“, казва:

„В момента като индустрия създаваме среда за грешки и после се изненадваме, когато нашите моряци грешат!“

„Ние можем и трябва да прекъснем този порочен кръг. Вижте изводите – петдесет процента от нашите моряци са изтощени от честите аларми! Седемдесет и седем процента искат алармите да бъдат от полза, а не неудобство. Те са изключително натоварени, защото искаме от тях да бъдат универсални. Затова, според мен, с основание очакват алармите да са полезни и ефективни.“

„Моряците са уморени да бъдат обвинявани за всичко“

„Важно е да предприемем човекоцентричен подход [1] към това и да намерим решения, които да са от полза за нашите екипажи на работното място, а не да възпрепятстват изпълнението на жизненоважните им задачи.“

Пресцентър на InterManager


[1] Човекоцентричният подход е насочен повече към човека, отколкото към изкуствения интелект.