Ограничена роля на LNG за декарбонизирането на морския транспорт прогнозира Световната банка
Малко вероятно е втечненият природен газ (ВПГ) да играе важна роля за декарбонизирането на морския транспорт, според доклад на Световната банка.
Нова поредица от доклади на Световната банка публикувани миналата седмица, определят амоняка и водорода като най-обещаващите за момента „зелени горива“ с нулеви въглеродни емисии за корабоплаването.
„ВПГ е ефективно втечнен метан, а самият метан е мощен парников газ. За 20-годишен и 100-годишен период метанът е съответно с 86 пъти и с 36 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от въглеродния диоксид. Поради това, всякакви парникови емисии от неизгорял метан, изпуснат в атмосферата – наречени изтичане на метан – могат да намалят и дори напълно да унищожат теоретичната полза от използването на ВПГ.“, посочва банката.
Първият доклад от поредицата „Volume 1: The Potential of Zero-Carbon Bunker Fuels in Developing Countries“ посочва, че амонякът и водородът като „зелени горива“, произведени чрез възобновяеми източници на електроенергия, са най-обещаващи за корабоплаването към момента. При тях се постига най-благоприятният баланс от характеристики, свързани с емисиите на парникови газове, широк кръг аспекти на околната среда, икономически и технически показатели и безопасност. Амонякът и водородът могат да се добиват от природен газ, в комбинация с технология за улавяне и съхранение на въглерод. Според банката, опасенията, че първоначално може да има недостиг на „зелена“ електроенергия за производството на „зелен“ амоняк и „зелен“ водород ще бъдат преодолени, тъй като съществуват много възможни начини за тяхното производство. Тя не очаква биогоривата и синтетичните въглеродни горива да станат основен източник на енергия.
Вторият доклад от поредицата „Volume 2: The Role of LNG in the Transition Toward Low-and Zero-Carbon Shipping“ заключава, че въпреки присъщите си ползи за качеството на въздуха в сравнение с петролните горива, ВПГ е малко вероятно да играе значителна роля за декарбонизирането на морския транспорт. Вместо това, изследването установява, че използването на ВПГ вероятно ще бъде ограничено до вече съществуващи транспортни маршрути или конкретни типове кораби.
За да се стигне до тези заключения, докладът разглежда следните възможности:
- След 2030 г. ВПГ да играе преходна роля, при която съществуващите инфраструктура и кораби използващи ВПГ да продължат да се експлоатират със съвместими нисковъглеродни горива, или
- След 2030 г. ВПГ да бъде бързо изместен от алтернативни горива с нулеви въглеродни емисии.
Според доклада, вероятно и двете опции ще се окажат неподходящи. Като преходна роля единствените нисковъглеродни горива, които могат да използват повторно съществуващата инфраструктура за ВПГ са втечненият биометан и втечненият синтетичен метан, но не се очаква нито едното от тях да има значителен дял от пазара на горива в дългосрочен план. Според банката, освен несигурните ползи за намаляване на емисиите на парникови газове, съществуват значителни рискове, ако държавите и бизнесът инвестират в инфраструктура за ВПГ, за да постигнат целите заложени в Началната стратегия на IMO за намаляване на емисиите на парникови газове от корабите, включително ненужни капиталови разходи, блокирани активи и технологичен застой. Банката препоръчва на държавите да избягват нови публични политики насърчаващи използването на ВПГ като корабно гориво, да преосмислят досегашната си политика и да продължат да контролират емисиите на метан за да постигнат съответствие на корабоплаването с Парижкото споразумение.