Кога е замръзвало Черно море?
Малцина знаят, че макар и рядко Черно море замръзва. За последните 100 години то е замръзвало 3 пъти.
Черно море е затворено море с площ 4 пъти по-голяма от България и с 2 пъти по-ниска соленост от тази на Средиземно море. В изключително студени зими става възможно морето да замръзне. Според византийски летописци най-голямото замръзване е било през втората половина на VIII в., когато е можело да се стигне пеш от българското крайбрежие до кавказкото.
Редакторът на списание “Морски сговор” Сава Иванов, публикува в бр. 8 от 1926г., статия озаглавена „Замръзвания и ледове в Черно море“, в която пише:
„За замръзвания в Черно море споменава Херодот в своята история, а по-сетне римският поет Овидий, дава картинно описание на замръзналите прибрежни води в мястото на неговото заточение – днешна Кюстенджа. Според данните на старите историци и географи, Черното море е замръзвало от времена на времена, кога в по-голям, кога в по-малък размер. Така например, известно е, че Черно море е замръзнало продължително (около 1 месец) във времето на император Аркадиус в 401 год. сл. Р. Хр. След протичането на около две столетия, Черно море наново замръзнало в 608-609 год. сл. Р. Хр. В 753 год. сл. Р. Хр. замръзнал Босфора и се наблюдавали плаващи ледове откъм Черно море. Черно море замръзнало и в 763-764 год., когато върлували големи студове по цяла Европа.“
През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а Созополският – за около един месец. Ледът при Созопол е бил с дебелина около 80 см.
За последните 100 години Черно море е замръзвало 3 пъти – през 1929, 1942 и 1954 година.
Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 г. Тогава се наблюдава замръзване на водата не само в пристанищата, но и по цялото крайбрежие.
На 11 февруари 1929 г. ледът в пристанище Варна достига дебелина 30 см, а в открито море плават големи ледени късове. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието. Варненското пристанище преустановява дейността си, заради ниските температури, а заледяването достига до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледът се стопява след 8 март.
Списание “Морски сговор” (бр. 4 от 1929г.) пише:
„Тазгодишната зима, 1928 – 1929 година, беше една от много продължителните и много студените за нашето черноморско крайбрежие, каквато не се е случвала от около две десетилетия насам. При това трябва да се отбележи, че от 1900 до 1929 година най-ниската температура в Варна е била -19.4° (на 22.1.1907 година), а тази година на 10 февруари 1929 г. най-ниската температура на въздуха достигна до -23 °С, което е едно много рядко явление за българското черноморско крайбрежие. Най-големият и продължителен студ беше през месец февруари, прекъснат с едно малко затопляне към средата и края на месеца. С настъпването на месец март студът наново сви, обаче не за дълго. При тия студове – в първата и втората половина на м. февруари и в началото на м. март – пристанищата, малките заливчета и езерата по българския черноморски бряг замръзнаха, а също така част от Бургаския залив и някои части от морето при брега – при нос Галата, при устието на река Камчия, около острова „Св. Анастасия“ и пр. В морето плаваха ледени плочи, които при благоприятни ветрове се натрупваха в заливите или около брега. Особено много плаващи ледове са се появили в Бургаския залив, които, сковали се помежду си от студовете, затрудниха за известно време движението на корабите и даже спряха корабоплаването за няколко дена.“
През 1942 г. Варненският залив е запълнен с ледени блокове, краткотрайно замръзва морето край Бургас, а през 1954 г. районът от Евксиноград до Галата е запълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 г. ледът във Варненския залив позволява да се навлезе до 50 – 100 м навътре в морето. През 1963 г. е наблюдавано последното замръзване на Черно море, което е било значително по-слабо.
За Maritime Global
Maritime Global се реализира по моя идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното ми свободно време и се финансира изцяло с лични средства от мен. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.
