Завоеванията на Махмуд Газневи в Средна Азия

Автор: Иван Попов

Резюме:

В края на X, началото на XI в. в Средна Азия голямата и водеща държава е Арабския халифат. В съседство с нея обаче възниква държавата на Газневидите. Династията на Газневидите е основана от Себук-Тегин през 977 г. Тя е сформирана от благородните пазачи на Гулам, които са служили в двора на Саманидите. Втория им владетел Махмуд Газневи (997-1030 г.) е най-успешния и при него държавата в резултат на успешните военни кампании се разширява. По време на своето управление той провежда цели шестнадесет военни похода и присъединява нови земи към своята държава. След неговата смърт държавата на Газневидите постепенно намалява територията и значението ѝ в региона. На изток от нея е Индия, на север – Китай. Столицата на Газневидския  султанат град Газни се намира в южен Афганистан. Многото походи допринасят за териториално разширение и превръщане на държавата във фактор в Средна Азия през XI век.

Въведение:

Махмуд Газневи или Махмуд от Газни е владетел на Газневидския султанат, наследил Саманидската държава през периода 997-1030 г. Държавата му се е намирала в Средна Азия между Индия и Арабския халифат. Територията на султаната на Махмуд Газневи е обхващала съвременните държави Афганистан, Иран и части от Таджикистан, Пакистан, Индия и Узбекистан. Вижда се, че това е била с обширна територия, разположена между две по-големи държави и е успяла да оцелее. Арабският халифат е в разцвета на силите си по това време, а Индия изживява един не толкова упешен период, но все пак е значителна и многолюдна държава. Арабският халифат има достижения в различни области по времето, когато Махмуд Газневи е на власт, като особено се откроява Авицена в медицината.

Известна е датата на раждане на Махмуд Газневи – 02.11.971 г. На 26 години става султан на държавата си и управлява 33 години до своята смърт на 30.04.1030 г. Пълното име на владетеля е Ямин ул-Давлах Абд ул-Касим Махмуд Ибн Себюк Тигин. Държавата му още я наричат „Газневидска империя“. Официалният език на султаната е бил персийския. След неговата кончина той е наследен от Мохамед ибн Махмуд. Махмуд Газневи е вторият и най-успешен султан от Газневидската династия. Тя е от тюркски произход и изповядва сунитския клон на исляма.

Изложение:

Махмуд Газанави (997-1030 г.), най-големият син на Себук-Тегин, превзема трона като сваля по-малкия си брат Исмаил. „В резултат на серия от агресивни кампании под знамето на свещения джихад срещу „неверниците“, източната част на Иран, южната част на Централна Азия и Хорезм се подчиниха на него.“ Махмуд Газневи (снимка 1) много си е харесал столицата град Газни и е направил всичко възможно за благоустройването ѝ. След 1163 г. за кратко време до загубването на независимостта през 1186 г. столица е град Лахор.

През своето управление Махмуд Газневи извършил шестнадесет похода. Присъединява и завладява нови земи и разширява Газневидската държава до съществена държава в Средна Азия. Махмуд Газневи е единствения владетел, победил двама арабски халифа (Ал-Таи и Ал-Кадир) по време на могъществото на Арабския халифат. При неговото управление на престола на Арабския халифаат са Абасидите. Махмуд Газневи е ревностен сунит и вкарва държавата в „правата вяра“, погледнато от неговата гледка точка. Неговата държава заема мястото на Саманидската държава. Малко след неговата смърт – през 1036 г. други завоеватели настъпват в Средна Азия – Селджукските турци. В периода на най-голямото си могъщество, до 1030 г., територията на съвременен Афганистан, редица региони на Иран, част от Мавераннахр и Хорезм, северните и северозападните провинции на Индия са включени в държавата на Газневидите. Тя получава възможност да контролира търговските пътища между Китай и източното Средиземноморие. След смъртта на Махмуд Газневи борбата за трона между наследниците довежда до отслабването на и последвалото я завладяване от Селджуците. Важната битка е през 1040 г., където Газневидите губят и селджуките завладяват Хорасан. Скоро след смъртта на Махмуд Газневи държавата, изтощена от многото войни бързо намалява територията си и значението в региона и през 1186 г. изчезва.

По-важните походи и завоевания на Махмуд Газневи:

1. 1001 г. – поход към Пешавар и Вайхинд
2. 1004 г. – поход в Бхатия
3. 1006 г. – поход в Мултан
4. 1007 г. – поход в Пенджаб
5. 1008 г. – втори поход към Пешавар и Балх
6. 1009 г. – поход в Нараинпур
7. 1010 г. – втори поход в Мултан
8. 1014 г. – поход в Нанданах-Трилочанапала
9. 1014-1015 г. – поход в Тханесар
10. 1015 г. – поход в Кашмир
11. 1018 г. – походи в Матхуру, Каннаудж и Асни
12. 1019 г. – поход срещу последните Хинду-шахове Трилочанапала и Ганди
13. 2021 г. – втори поход в Кашмир
14. 2022 г. – поход в Калинджар
15. 2025 г. – поход в Сомнатх
16. 2027 г. – поход в Джатов

• през 999 г. Махмуд Газневи напада Саманидите под древния Мергом в района на юг от реката;
• първото нахлуване на Махмуд Газневи в Индия е през 1001 г., когато Лахор Раджа Джайпал се противопоставя на него. В битката при Пешавар на 28 ноември 1001 индийски войници са победени, а техният предводител Джайпал се самоубива;
• през 1005 г. постигна признание за върховната си власт в Каспийския регион;
• Махмуд Газневи в 1001 г. сключва споразумение за със Саманид от Бухара, покорителя на династията на Караханидите чрез династически брак на дъщеря си. Въпреки сродяването през 1008 г. воюва  с Бухара и печели победа край Балх;
• през 1016 г. Махмуд Газневи побеждава Арслан, чичо на селджукския султан Тогрул бег (Тогрул I), който е принуден да се оттегли със сериозни загуби. С това е спряно първото настъпление на Селджукските турци.  През 1040 година Селджукските турци побеждават наследника на Махмуд Масуд Газневи при Данданакан;

В резултат на тези кампании мюсюлманите завладват богатството на целия район Джамон-Ганга, както и княжеството Анхилвара. Армията на Махмуд Газневи е унищожила много храмове, заграбила съкровища и реликви. Територията, придобита вследствие походите на Махмуд Газневи е огромна – от Сомнат на запад до Кауная (в Ганг) на изток. Държавата Канауджан в резултат на тези нападения се разпада. Въпреки това, към Газневидския султанат са включени само Пенджаб и Кашмир. През Махмуд Газневи 1017 г. завладява Хорезм, а през 1029 г. – принадлежащите Буйдам Рей, Хамадан и Исфахан. След всеки поход Махмуд Газневи се е връщал в столицата си и е носил взетите богатства. По подобен начин по-късно е действал Тимур (Тамерлан), който носи всичко без пленниците в столицата си град Самарканд.

Десетки хиляди са заловените занаятчии, по-късно отведени в столицата – град Газни. Те го украсяват с голям брой архитектурни скулптори и други произведения на изкуството. По време на управлението на Махмуд Газневи, суфизмът е широко разпространен. Във вътрешната политика той се стреми да укрепи султанската власт, да създаде силен и централизиран административен апарат и да подтисне сепаратистките настроения. Чести са репресиите срещу твърде мощните земевладелци, придружени от конфискации на имущество и екзекуции. Военната подкрепа е поверена на Гуламската гвардия, която се състои от представители на различни националности и отряди от гази, доброволци, образувани от селяни и занаятчии.

Земите, които е управлявал Махмуд Газневи от 997 до 1030 г. се намират в една планинска област със сурови условия и непривлекателен климат. По тези земи и други пълководци преди и след него не са имали големи успехи. Индийците не преминават на изток от афганистанските земи и високите планини. Освен планини районът е и пустинен. Александър Македионски, един от най-изтъкнатите пълководци не постига големи успехи по тези пустинни земи и бързо преминава напред без да се задържа. По-рано персите дори при величието си по време на управлението на царете Кир (559-530 г. пр. Хр.) и Дарий I (522-486 г. пр. Хр.) не отиват по-на изток. Великият Чингиз хан също не обръща внимание на тези земи, разположени по средата на огромната му империя и набързо преминава през тях. Арабският халифат и Китай воюват веднъж през 753 г. при Талас и си правят изводите, че до там е предела на техните възможности за разширение и администриране на територията.

Учените в държавата:

– Ал-Бируни: Подобно на други владетели Махмуд Газневи покровителствал науките. Той насърчава науката и изкуството и издига културния живот в Иран и Средна. Азия. Най-известният учен, който е работел при него е ученият-енциклопедист Ал-Бируни (снимка 3). Роден е на 04.09.973 г. в град Киат, сега в Афганстан. Цялото му име е Абу Райхан Мохамед Ибн Ахмад Ал Бируни.

Представите на Ал-Бируни за устройството на света, за движението на Земята и силата на притеглянето с много са изпреварили своето време. Написал е повече от 50 произведения посветени на арабската астрология, но до нас е дпстигнала само една малка част от тях. Ал-Бируни е създател на първия глобус. Той изказвал съмнения относно геоцентричната система на Птолемей. Присъединявайки се към идеите на древноиндийските учени за тъждествеността между звездите и Слънцето, той смятал, че Слънцето е е огромно огнено кълбо, за разлика от Луната и планетите, отразяващи слънчевата светлина. Ал-Бируни обяснил явленията утринна и вечерна зора като резултат от светенето на прашинки в лъчите на скритото зад хоризонта Слънце. Изказал е мисълта за „димоподобната“ природа на светещите опашки до слънчевия диск по време на слънчеви затъмнения и ги нарекъл слънчева корона. Той разработва астрономически методи за геодезични измервания, усъвършенства основните астрономически инструменти, ползвани по онова време – астролаб, квадрант, секстант. Построява първия неподвижен стенен квадрант с радиус от 7,5 метра за точни /до две ъглови минути/ наблюдения на Слънцето и планетите, който в продължение на 400 години бил най-големият в света. Ученият починал на 09.12.1048 г. на 75-годишна възраст. Ал-Бируни е един от водещите астролози в Азия.

– Фирдуоси: В началото на XI в. живее Фирдуоси –  един от най-именитите и велики поети на Персия, известен с прозвището „Омир персийски“. Автор е на иранската национална поема „Шахнаме“, написана около 1010 г. Пълното име на учения е Хаким Абу’л-Касим Фердоуси Туски или Абулкасем. Роден е през 935 г. в предградието Табаран на град Тус. Неговото произведение „Шахнаме“ оказва влияние върху цялата следваща персийска и таджикска литература,  Разделен е на три части: митологична, героична и историческа. Други негови трудове са: „Зал и Рудабе“, „Сиявуш“, Седемте подвига на Рустам“, „Рустам и Исфандиар“, „Рустам и Сухраб“, „Седемте подвига на Исфандиар“. По случай 1000 г. от рождението на Фирдуоси в родния му град е открит мавзолей.

Признанието на летописците:

В Азия тачат четирима пълководци най-много: Александър Македонски, Махмуд Газневи, Чингиз хан и Тимур. За българите първият е най-популярен, защото тръгва от нашите земи и е европеец. Вторият е най-неизвестен, но той за тридесет и три години прави много походи, завладява част от Индия и побеждава два арабски халифа във времето на тяхното най-голямо величие. Третият е имал най-голяма територия, а четвъртият е останал известен с извършените жестокости и масови убийства. От четиримата признати в Азия за велики пълководци и военачалници Махмуд Газневи е най-непознатият за българите. За него не се учи във военните училища и академии защото като тактика той не е измислил нищо ново, което да се прилага задълго напред при водене на войни. Имал е дарбата и обаянието на пълководец и е водил успешни кампании срещу арабските халифи, владетелите на Индия и други съседни държави.

Заключение:

Махмуд Газневи води много завоевателни войни по време на своето управление, които имат своите положителни и отрицателни страни. Така или иначе в Азия е признат като бележит военачалник и пълководец. Постига много победи на бойното поле и си спечелва слава. Държавата му се разширява, но неговите наследници не могат да опазят завоюваното. Има и други примери в световната история, където след силен владетел няма кой са удържи завоюваното и да опази територията. Походите на Махмуд Газневи са от локално значение и нямат съществено влияние върху по-нататъшния ход на световната история. При всеки от тях взетите богатства се носят в столицата град Газни. С набиране на сила и популярност Махмуд Газневи укрепва позицията на центъра и заздравява властта. Създава се централизация, административен апарат, потушава се всеки опит за въстание в подчинените земи. Краят на Газневидския султанат е през 1186 г., когато е завладяна от друга силна ислямска държава в региона – Селджукските турци.

Литература:

1. Блогът на Барин, „Завоеванията на Махмуд Газневи (997-1030 г.)“, 12.01.2018 г.;
2. „Персийската империя – газневидите“, 13.08.2018 г., стр. 2;
3. Гайрат Махмарайимов, „Външната политика на Махмуд Газневи“, Ташкентски държавен университет, 2025 г., ISSN 3030-3680, стр. 5 и 6;
4. „Ивелина Пенчева, „Интересни факти от живота на Ал-Бируни – учен, полиглот, писател, астролог“, септември 2021 г., стр. 1;
5. „Литературен свят: Фирдуоси“, бр. 35, декември, 2011 г. ;
6. Ищван Вашари „История на стара вътрешна Азия“, издателство „Ашур“, 2017 г.

За кореспонденция:
Иван Попов,
гр. Варна, GSM 0887308822;
e-mail: popovii@abv.bg

За Maritime Global

Maritime Global се реализира по идея и изпълнение, с доброволен и безвъзмезден труд, в личното свободно време и се финансира изцяло с лични средства от инж. Филип Карагьозов. Всеки, който има желание да публикува материал или да съдейства по друг начин за развитието на сайта, нека се чувства свободен да се свърже с мен.