Защо българският флаг отпадна от списъците на Парижкия меморандум

Защо българският флаг отпадна от списъците на Парижкия меморандум? Какви са тези списъци? Има ли връзка с либийския танкер „БАДР“?

Напоследък се вдигна голям шум около отпадането на българския флаг от списъците на Парижкия меморандум. Maritime Global съобщи този факт още преди 2 месеца. Предполагам, че шумът се вдигна с такова закъснение, защото едва сега в някои медии се появиха стресиращи заглавия и скандализиращи твърдения за връзка с либийския танкер „БАДР“. Тази статия ще отговори на следните въпроси: Защо българският флаг отпадна от списъците на Парижкия меморандум? Има ли това връзка с либийския танкер „БАДР“? Трябва ли да виним бизнеса? Какво представляват списъците и как се използват?

Сигурно ще разочаровам много хора, но още в началото ще кажа, че няма абсолютно никаква връзка между отпадането на българския флаг от списъците на Парижкия меморандум и танкера „БАДР“.

Списъците на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол (бял, сив и черен), се обновяват всяка година. Последните бяха одобрени на 52-то заседание на комитета му, което се проведе от 13-и до 17-и май, 2019 година. Те бяха официално публикувани на интернет страницата на меморандума на 17.06.2019, за което Maritime Global съобщи на 18.06.2019.

За да установим истинските причини за отпадането на българския флаг от списъците на Парижкия меморандум и последствията от това, трябва да анализираме фактите и да разберем как функционира меморандумът и каква изобщо е идеята на въпросните списъци.

Как се формират списъците и какво означават?

На първо място, за да се класира изобщо една флагова администрация в списъците, трябва за последните 3 години да са извършени минимум 30 инспекции на кораби плаващи под флага на тази администрация, в пристанища на държави членки на меморандума. Ако флаговата администрация (флагът) отговаря на това основно изискване се пристъпва към определяне на нейното представяне (добро или лошо). В противен случай, тя (флагът) остава извън списъците (класациите), както е българският флаг в момента. Представянето на дадена флагова администрация се определя на база на резултатите от инспекциите проведени на корабите плаващи под неин флаг. Не е необходимо да коментирам методиката, но крайният резултат е 3 списъка – бял, сив и черен. В белия списък се класират флаговите администрации с отлично представяне. Това са флаговите администрации, чиито кораби са показали отлични резултати по време на инспекциите. В сивия списък попадат флаговите администрации със средно представяне (чиито кораби са се представили на средно ниво при проверките). В черния списък влизат флаговите администрации чиито кораби са се представили зле по време на инспекциите. Такива флагови администрации се считат от меморандума за рискови. От своя страна черният списък се разделя на:

• Флагови администрации със среден риск
• Флагови администрации със среден до висок риск
• Флагови администрации с висок риск
• Флагови администрации с много висок риск

По подобен начин се определя и представянето на класификационните организации, но тук изискването за попадане в списъците е минимум 60 инспекции за последните 3 години на кораби плаващи под надзора на съответната класификационна организация. Тук крайният резултат е един списък в който класификационните организации се класират по следния начин:

• Класификационни организации с високо (отлично) представяне
• Класификационни организации със средно представяне (тук се класира БКР)
• Класификационни организации с ниско (лошо) представяне
• Класификационни организации с много ниско (много лошо) представяне

Парижкият меморандум, води подобна статистика и за представянето на компаниите опериращи кораби, като на база на резултатите от инспекциите на техните кораби компаниите се разделят на:

• Компании с високо (отлично) представяне
• Компании със средно представяне
• Компании с ниско (лошо) представяне
• Компании с много ниско (много лошо) представяне

Статистиката за представянето на компаниите е конфиденциална и не се публикува.

Всичко описано по-горе се прави с цел да се определи рисковият профил на всеки кораб, който плава под флага на съответната флагова администрация, под надзора на съответната класификационна организация, и се оперира от съответната компания. Тук ще опиша методиката за определяне на рисковия профил на корабите, за да се разбере смисълът на списъците с представяне на флаговите и класификационните организации.

Изчисляването на рисковия профил на корабите се извършва чрез точкова система (таблица 1). Кораби, които са събрали 5 или повече точки са с висок риск. Кораби с по-малко от 5 точки са със стандартен риск. С нисък риск са корабите, които отговарят на изискванията от последната колона на таблица 1.

Ще разгледаме следния конкретен кораб:

• кораб за насипни товари (Bulk carrier)
• на възраст над 12 години
• плаващ под Украински флаг
• под надзора на „Български Корабен Регистър“ (БКР)
• опериран от компания със средно представяне.
• корабът има 1 задържане в пристанище на държава членка на меморандума

Според таблица 1:

• за това, че корабът е Bulk carrier му се дават 2 точки
• за това че е на повече от 12 години, печели още 1 точка
• Украинският флаг е в черния списък и е с висок риск, за което нашият кораб печели още 2 точки.
• Класификационната организация БКР е със средно представяне, за което на кораба се дават 0 точки.
• Опериращата компания е със средно представяне, за което не се дават точки т.е корабът получава за това 0 точки.
• Корабът има едно задържане, което също не носи точки т.е 0 точки.

Общо точките на този кораб стават 2+1+2+0+0+0=5. Този кораб представлява висок риск за Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол.

Ако сега сменим само флага на кораба с български, той автоматично става със стандартен риск, защото българският флаг не фигурира в списъците, а точки се дават само за флагове от черния списък. 2+1+0+0+0+0=3<5

Рисковият профил на кораба е необходим единствено за да се определи колко често той трябва да бъде инспектиран от Парижкия меморандум.

Най-общо казано:

• Корабите с висок риск, подлежат на инспекция след 5-ия месец от последната проверка.
• Корабите със среден риск подлежат на инспекция след 10-ия месец от последната проверка.
• Корабите с нисък риск подлежат на инспекция след втората година от последната проверка.

Сега виждате, че отпадането на българския флаг от прословутите списъци на Парижкия меморандум (бял, сив и черен), изобщо не е толкова фатално, колкото звучи. Българският флаг отпадна от списъците на Парижкия меморандум единствено поради недостатъчния брой инспекции (<30) на кораби под български флаг за последните 3 години, което трябваше да е очакван резултат. Списъците се създават единствено за целите на меморандума. Те са жизнено важни за неговото функциониране и по никакъв начин не могат да бъдат повлияни от външни фактори, като случая с либийския танкер „БАДР“. В допълнение, от разгледания по-горе пример с кораб под украински и след това български флаг се вижда, че по-добре флагът да не фигурира в списъците, отколкото да фигурира в черния списък. Така че място за паника в това отношение няма.

Притеснителен обаче е малкият брой кораби под български флаг. Каква е причината за липсата на интерес от страна на корабособствениците?

Трябва ли да виним бизнеса?

Основен двигател за бизнеса са финансовите резултати. Да си представим, че флаговите администрации са мобилни оператори, които предлагат своите услуги. На практика флаговите администрации предлагат услуги, а продуктът на техните услуги е флагът с всичките му предимства и недостатъци, така че подобно сравнение е напълно оправдано. Сега да заменим корабособственикът, който търси подходящ флаг за своите кораби с вас, но вместо флаг ще търсите подходящ мобилен оператор. На пазара има 5 мобилни оператора, от които само един е български. За съжаление обаче услугите на българския оператор не са изгодни за вас. Условията по договорите не ви устройват, покритието е слабо, а обслужването на клиентите некачествено. Ще изберете ли българския мобилен оператор? Предполагам, че ще потърсите услугите на някой от останалите 4 оператора, колкото и да обичате България, а причината ще е лошият мениджмънт на българския мобилен оператор.

Инж. Ф. Карагьозов