Морска историяСвят

Как британски закон за товарната марка станал международен стандарт?

През 1890 г. Британският парламент издал закон за товарната марка, който не след дълго се превърнал в международен стандарт.

През 1890 г. Британският парламент издал закон за товарната марка, съгласно който височината на надводния борд се определяла не от корабособственика, а от държавен орган. Този закон, след осем години бил преразгледан с отчитане на известно увеличаване на височината на надводния борд за корабите, плаващи през зимата в Северния Атлантик. През 1906 г. правилата били преразгледани още веднъж и изменени, но вече към намаляване височината на надводния борд за, новите кораби, построени през ХХ век.

Правилата за товарната марка от 1906 г. задължавали всички кораби от други страни, пристигащи в британски пристанища, да имат на двата си борда нанесена товарна марка и да притежават съответните свидетелства. Това от своя страна довело до там, че повечето морски държави последвали примера на Англия и приели правилата от 1906 г. като закон за своите търговски флоти.

Четири години след приемането на правилата за товарната марка от 1906 г. Lloid’s Register стигнал до заключението, че изчисленият съгласно тях надводен борд не отговаря на нормите за безопасност на корабоплаването. Във връзка с това в Англия бил създаден нов комитет за товарната марка, на който възложили да провери съответствието на нормите в правилата от 1906 г. по отношение на новите кораби. Изяснило се, че те просто не отчитали конструктивните особености на отделните нови типове кораби.

Значително по-късно товарната марка била въведена в Испания, Канада, Гърция, Аржентина и САЩ. Колкото и да е странно, но в американския търговски флот, с газенето на кораба продължавали да се разпореждат корабособствениците. Минимално допустимата височина на надводният борд се определяла от древното правило: 3 – 3,5 дюйма газене (7.62 – 8.89 см.) за всеки фут височина на трюма независимо от типа на кораба. Едва през 1917 г. Американското бюро за корабоплаване поставило пред корабособствениците искането за задължителното нанасяне по бордовете на корабите на товарна марка, мястото на която се определяло от особено правило, което не се считало за задължително. След три години съответните проектоправила били представени за разглеждане и одобрение от Конгреса, което отнело 9 години. Това бил първият в историята на САЩ държавен закон, насочен против претоварването на корабите.

Гибелта на английския линеен параход „Вестрис“ през  1928 г. ускорила свикването на Международна конференция по товарната марка. Когато тя завършила своята работа, на 5 юли 1930 г. в Лондон се събрали представители на повече от 40 морски държави и най-накрая Международната конвенция за товарната марка била подписана. Нейните правила засягали търговските кораби за превоз на пътници и товари. Тя съдържала специални правила за корабите за превоз на течни товари и дървен материал. Били определени условията, при които може да се превозва дървен материал върху палубата. Освен това тя предвиждала реда за освидетелстване и маркиране на корабите и сертификати за товарната марка. Въпреки че някои положения от тази конвенция по-късно били преразгледани, нейните основни принципи действат и до днес.

В правилата от 1930 г. се разглеждал всестранно въпросът за необходимата височина на надводния борд на търговските кораби от гледна точка на безопасността на корабоплаването и с отчитане на запаса на плавучест, устойчивост, непотопимост и на различните конструктивни особености на корабите. Заедно с това тези правила действали диференцирано при определянето на височината на надводния борд в зависимост от различните фактори, по-специално от годишния сезон и географския район на плаване.

Освен товарните марки, предвидени от Международната конвенция, през 1935 г. в САЩ била въведена специална товарна марка за корабите плаващи във Великите езера.

В наши дни действа Международната конвенция за товарните водолинии, подписана в Лондон на 5 април 1966 г; от представителите на 54 държави. Нейните правила влязоха в сила на 21 юли 1968 г. От тогава до сега конвенцията е претърпяла редица изменения.

Това е петата от общо 5 статии в поредица посветена на товарната марка. Вижте още:

Трагичната гибел на „Вестрис“ и конвенцията за товарната марка
Какво е товарна марка на кораба?
Товарната марка и надводният борд в древността
Войната на Плимсол за товарната марка на корабите